Единственият спасител край басейн в модерен хотелски комплекс се оказва назначен на 4-часов работен ден. По време на проверката той твърди пред трудовите инспектори, че току-що е започнал работа. Налага се контролните органи да посетят отново обекта след 4 часа, за да установят дали спасителят е на работа след тях.

Ясно е, че ако спасителят е само един, няма как да работи на половин работен ден. Нито пък сервитьорката, ако и тя е сама в ресторанта. Сигурно е, че работят повече, дори вероятно нямат и почивни дни. Досега обаче инспекторите по труда трябваше да установят недвусмислено, че наетият човек работи повече от упоменатото в договора му. Затова често се налагаше да обикалят по няколко пъти на ден и да се връщат след края на работното време, за да установят колко точно работят служителите.

След промените в Кодекса на труда през 2010 г. трудовите инспектори вече могат да налагат глоби веднага. Работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи набор от вътрешни актове на предприятието, които са необходими за осъществяване на контрола. А един от тях е точно регламентирано работно време на хората. Така за назначения на 4 часа трябва да е ясно категорично от колко до колко часа се работи. И ако един човек е на работното си място преди или след това, няма нужда от насрещна проверка, за да се установи дали се труди повече. Достатъчно е, че работи извън установеното работно време според вътрешния правилник, обясняват експертите на ГИТ. От средата на 2010 г. работодателят е задължен също да определи длъжностни лица, които да го представляват пред контролните органи, за да



не минава вече оправданието



"Шефът го няма!". Ако го няма и няма кой да го замести, пак глоба.

Най-шумната промяна в кодекса засяга реда за ползване на платения годишен отпуск. Покрай нея обаче бяха направени и редица други поправки. През 2010 г. от социалното министерство инициираха чрез депутатите на ГЕРБ сваляне на долните граници на глобите за нарушения на трудовото законодателство и на безопасните условия на труд. Вместо от 10 000 до 15 000 лв. те вече са от 1500 до 15 000 лв. Размерът на най-ниските глоби беше вдигнат от началото на 2009 г. от правителството на тройната коалиция с идеята да се дисциплинират работодателите. Удари обаче тежката икономическа криза и нарушаването на трудовите норми се оказа начин за оцеляване. Много работници бяха склонни на компромиси с работното време, с леко забавяне на заплати и намаляването им само да запазят работните си места. Трудовите инспектори пък чистосърдечно си признаваха, че им е трудно да наложат 15 000 лв. глоба на работодател с 3-ма работници в строителството, с които той работи наравно.

"Когато няма голяма ножица между долната и горната граница на санкциите, се налага да се слагат прекалено високи глоби за деяния, които в същото време не водят до особено тежки последствия", аргументираха промяната експертите на контролните органи. За второ нарушение обаче санкцията ще се налага в горната граница, която се запазва до 15 000 лв. Освен това максимална глоба ще се налага и когато нарушението е особено тежко. В крайна сметка промяната влезе в сила от средата на 2010 г. и ефектът се прояви в размера на влезлите в сила наказателни постановления, които до края на ноември бяха за 10.4 млн. лв. За същия период през 2009 г., когато действаха високите глоби, те са били само 6.4 млн. лв., тъй като почти всички големи санкции са се обжалвали.

При противозаконна пречка на контролен орган обаче прошка няма - там глобата е 20 000 лв. за работодател и 10 000 лв. за длъжностно лице. През 2010 г. имаше доста екзотични прояви на осуетяване на проверки. Работници в шивашки цех бяха



скрити два часа в товарен асансьор,



а в морски затворен комплекс инспекторите получиха данни, че хората се крият в хладилно помещение, но така и не успяха да ги хванат на място. Имаше и физически разправи с инспектори.

Докато синдикатите се бореха да отпадне в Кодекса на труда основанието да се уволняват безпроблемно само с месец предизвестие хора, които са изпълнили условията за пенсиониране, управляващите не само запазиха това улеснение, но и вкараха второ подобно - за работещите пенсионери. От тази година без проблем ще могат да се уволняват и тези, които са започнали работа след пенсия. Инициатор на промяната беше военното министерство, където се оказа, че голяма част от персонала е назначен, след като е упражнил правото си на ранно пенсиониране. А при това положение военните можеха да се разделят с тези хора само ако ги обявят за некадърни. От август 2010 г. работникът пък може без предизвестие да се разделя с работодателя си, ако той прекрати дейността си или принуди служителя да излезе в неплатен отпуск без негово съгласие.

Като антикризисна мярка за 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят можеше да пуска персонала си в неплатен отпуск до 60 дни в рамките на една календарна година. Тази промяна вече не действа, но за хората е важно да знаят, че ако са били 60 дни в неплатен отпуск през м.г., в бъдеще това ще им се води за пълен осигурителен стаж за пенсия, независимо че работодателят не е плащал осигуровки. В постоянната разпоредба на КТ за осигурителен стаж се признават само 30 дни неплатен отпуск на година, освен ако по друг начин или в друг закон не е прието друго. Друга антикризисна мярка, която дава възможност на работодателите да възлагат различна работа на служителите си в същото предприятие или в друго, но в същото населено място, в рамките на 90 календарни дни вместо до 45 дни, остава да важи и тази година. Удълженият срок може да се ползва само със съгласие на работника.

Една от големите промени в КТ, която е с постоянно действие, е възможността трудовите инспектори вече да прекратяват договори,



когато осигурителят е изчезнал,



без да оформи документите за прекъсване на правоотношението, не може да бъде открит и не е оставил свой представител. Това става след съвместни проверки с НОИ и НАП. Проблемът изскочи, след като гръцки работодатели с шивашки цехове в Благоевградския регион изчезнаха. "Без прекратени договори хората губят социална защита, не могат да започнат работа, да се запишат на борсата, да получат обезщетения. А с отварянето на границите, мобилността и развитието на дистанционната работа този проблем ще се задълбочава", предупреди Теодора Дичева от ГИТ. Важно е обаче хората да знаят, че документът от ГИТ само удостоверява прекратяването на трудовите правоотношения и основанието за това, което винаги е прекратяване на дейността. Инспекцията не встъпва в правата на работодател, не изчислява трудов и осигурителен стаж, не изплаща трудови възнаграждения, обезщетения или социални и здравни осигуровки.

Кризисната 2010 г. доведе до драстично увеличение на нарушенията на трудовите правоотношения - на бавене и неплащане на заплати, нерегламентиран извънреден труд, работа без трудови договори, отчитат от ГИТ. През деветте месеца на 2009 г. тези нарушения са били 37% от общия брой, докато през същия период на 2010 г. те достигат 45%. Това са и основните нарушения, за които хората сигнализират ГИТ и се опитват да си търсят правата. Затова сигналите, които задължително се проверяват от инспекторите, са се увеличили очевидно. Постъпилите и решените от трудовите инспектори искания и сигнали от граждани, ведомства и синдикални организации за нарушения на трудовото законодателство през цялата 2009 г. са съответно 13 717 и 12 679, а само за десетте месеца на 2010 г. - 13 166 и 12 552. В резултат на проверките работодатели изплатиха над 82 млн. лв. забавени заплати. Най-големи длъжници към служителите си са били предприятия в икономически дейности "Строителство на сгради", "Строителство на съоръжения", "Специализирани строителни дейности" и "Събиране, пречистване и доставяне на води".