Макар изборите за местна власт и за президент да са още далече, предизборната кампания вече започна, страстите бързо се нажежиха и вече се стигна до редица парадокси - например в Шумен радиаторите са ледени, а парното в София грее на мах, макар и двете топлофикации да са затънали до уши в дългове и да не си плащат сметките. Очевидно е, че властта мери с двоен аршин и отсега раздава дивиденти на "нашите" кметове, а на вражеските крои препятствия - например като ги арестува за притежание на синя лампа в колата.

Разбира се, софиянци отново са привилегировани, защото



Борисов обича да обгрижва наследството си



като кмет. Затова и кметицата Йорданка Фандъкова само за 15-ина минути убеди "Булгаргаз" да не спира газа, макар столицата да е рецидивист в неплащането на сметки и няма никакви причини да й се има доверие, че ще изпълни поредното си обещание. Което пък е доста бомбастично - да се съберат 100 млн. лева за месец. Според новия шеф на "Топлофикация София" парите ще дойдат от продажбата на електроенергия и събиране на стари дългове. Звучи твърде хубаво, за да е истина, но оставяйки скептицизма настрана, логично възниква въпросът: ако наистина е възможно това да се случи в толкова кратък срок, защо досега не е правено? И защо трябва дълговете да станат непосилни, а изборите да чукат на вратата, за да се реализира? Въпросите засега са риторични, защото топлофикационните шефове отказват да обявят как ще стимулират неизрядните столичани да си платят затлачените от години задължения.

Шуменската "Топлофикация" има далеч по-малко дългове, но пък



не е случила на началник



Шуменският кмет Красимир Костов е от БСП и затова не може да намери верния тон за диалог нито с "Булгаргаз", нито с премиера, нито с местния парламент. Съвсем логично месията в случая имаше друга политическа окраска. Докато Костов се разправяше с пътни полицаи има ли право на синя лампа, що е то пристойно поведение и как се изпреварва правилно, лично премиерът Борисов (ГЕРБ), областният управител Димитър Александров (ГЕРБ) и шефът на общинския съвет Добрин Добрев (ГЕРБ, естествено) уредиха природният газ да продължи да тече към Шумен, макар и в лимитирани количества. Докога? Вероятно поне до другата зима, защото не е известно гербаджиите да са обещавали някой нещо да плаща на "Булгаргаз" в замяна на неговата сговорчивост. Както не е известно и какво е обяснението за салтоморталето на шефа на газовата фирма, който ден преди това героично отсече, че те не са благотворително дружество и че и те сметки имат да плащат, затова



никой не може да разчита на тяхната "милост"



Шуменската и софийската топлофикация имат още нещо общо - и двете дружества бяха държавни до 17 юни 2010 г. В този ден кабинетът на Борисов ги прехвърли заедно с дълговете им на общините. Още тогава се знаеше, че софийската няма никаква идея как да стане по-ефективна и да започне да покрива задълженията си. Само Фандъкова разправяше как бързо ще стегнат дружеството и ще го продадат за много пари. И управляващите взеха желаното за действително. Още тогава се знаеше, че спасителният план за шуменското предприятие предвижда общината да вземе за съдружник "Титан Пауър", който да подобри събирането на сметките, да вложи собствени пари в паралелно производство на ток и постепенно, в рамките на петилетка, да изплати целия дълг към "Булгаргаз". Знаеше се също, че преди това "Титан" се бе явил като несериозен кандидат-купувач за шуменската топлофикация - Агенцията за приватизация бе обявила цена поне 9.7 млн. лева, а "титаните" предложиха 1 евро и логично продажбата не се състоя. Но правителството благослови сделката и се съгласи да прехвърли собствеността. Дни преди Коледа обаче общинските съветници от ГЕРБ смениха мнението си - именно те блокираха решението в управата на "Топлофикация" да влязат представители на инвеститора "Титан Пауър". Точно по тази причина частната фирма не превела обещаните 2.3 млн. лева за погасяване на част от големия дълг на доставчика на парно - близо 16 млн. лв., и Шумен остана без топло.

Най-важното в цялата история е, че



на парното продължава да се гледа като на някаква социална услуга,



за която управляващите могат да си позволят да плащат с парите на всички данъкоплатци. Топлофикациите не могат, а вече и не се опитват да си съберат дълговете, поради което няма как нито да се модернизират, нито да се издължат на "Булгаргаз". Те винаги знаят, че правителството ще се намеси, защото никой не желае да има социални недоволства посред зима. Особено пък този кабинет. За него, изглежда, няма никакво значение, че се изкривява пазарът, като се субсидират цените на едно парно, че се развращават фирмите, които нямат никакви стимули да се опитат да работят на пазарен принцип, щом има кой да търпи издънките им, и намаляват изрядните абонати, които не виждат смисъл да издържат безхаберниците. И няма сила, която да промени порочната практика.