Историята постоянно разказва една и съща история за гражданина срещу държавата: човек постоянно създава нови идеи, а държавата усърдно полага усилия, за да ги унищожава. Бюрокрацията никога не застава зад идеите, които подкопават изкуствено създадената й легитимност.

Много често историята ни дава примери за изгаряне на книги, подкрепено от държавата, както и други видове крайна цензура. Днес много от нас приемат т.нар. свобода на словото за даденост и малко хора осъзнават колко разпространена си остава цензурата, налагана от правителството. Вярно е, че не голяма част от нас, които днес живеят в индустриално развит свят, са се сблъсквали с най-лошите видове цензура [1] - например малко хора си спомнят изгарянето на книги от нацистите през 30-те години на ХХ век, които унищожиха близо 18 000 произведения.

Общо взето усилията за налагане на цензура бяха сравнително успешни до съвсем скоро. Изгарянето на книги, особено в съвременността, не успя напълно да спре разпространението на една книга по света, но пък ограничи продажбите й в рамките на определена държава.

Битката винаги се е водела между държавата и пазара, или умението на гражданина да надхитри правителствените пипала чрез икономическия прогрес. Доскоро човек се сблъскваше с технологични пречки. Умението да се избегне изгарянето на книга се изравни с умението да скрие една печатна творба. Краят на налагането на цензура в Германия например настъпи заедно с краха на нацисткия режим [2].

Днес възможността ни да се доберем до знания е в опасност, тъй като се смята, че информацията представлява заплаха за държавата - не за "националната сигурност", както се твърди, а за легитимността на самата държава. Джулиан Асандж чрез сайта си "Уикилийкс" направи достъпна за обществото огромно количество информация, което подкопа законовите устои на държавата. Асандж повдигна спуснатата от правителството завеса и постави под въпрос тактиките, използвани от държавата. Неговият сайт подкопа моралните й устои.

Заплахата, създадена от Асандж, е подчертана от привидно неадекватния отговор на властта. Сенатор Джо Либерман, който е председател на Сенатската комисия по вътрешна сигурност, успешно използва силата на държавата, за да затвори част от "Уикилийкс" [3]. Той направи това, като заплаши да накаже Amazon, който в един период от време хостваше част от дейностите на Асандж.

Подчинението на Amazon пред искането на Либерман предизвика серия от контраобвинения. Повечето от тези, които негодуват, оправдано са ядосани на Либерман, а някои от тях дори застанаха зад предложението за бойкот на самия Аmazon (заради тайно споразумение с държавата). Това показва, че Amazon може да загуби повече заради решението си да действа срещу волята на потребителите си, отколкото да спечели от подчинението на правителството [4].

И двете страни в спора може да имат полза. Целта на това есе обаче е друга. Има нещо позитивно във факта, че и двете страни пренебрегват и не отбелязват победата на "Уикилийкс".

"Уикилийкс" остана затворен само за един ден. Сайтът си намери нов хост, който е извън прекия достъп на американското правителство. Бюрокрацията е притеснена от новопоявила се пречка, чието създаване самата тя подпомогна (въпреки че пазарът позволи да преуспее) - интернет. Сега държавата е тази, която изостава с една крачка. Изгарянето на книги се оказа старомодно.

Интернет не познава граници, правосъдие или физически ограничения. Сървър в Нигерия може да бъде достъпен от САЩ. Човек просто трябва да види броя на пиратските уебсайтове, които изглежда не попадат под законите за интелектуална собственост. Тази глобална мрежа за разпространение на информацията направи неизползваеми държавните инструменти за ограничаване на свободата: Как може спортно облечените главорези на държавата ефективно да спрат нещо, което физически не съществува в рамките на географската им юрисдикция? Как може правителството да заплашва с регулация обект, който действа извън възможностите й за прилагане на законите? Държавата изостава.

Истина е, че правителствата постигнаха някакъв успех при цензурирането на интернет чрез блокиране на сайтове и подобни тактики, но колко ефективно е това може да установи само внимателна проверка. Дори и многобройната армия от "интернет полицаи" в Китай не успя да спре по-слабо оборудваните в техническо отношение хора да заобиколят правилата.

"Бюрокрацията е притеснена от новопоявила се пречка - интернет. Сега държавата е тази, която изостава с една крачка. Изгарянето на книги се оказа старомодно."

Колко пъти един човек може да реагира по този начин на открита атака от страна на държавата? Колко пъти човек може да избяга безнаказано? По-важното е колко пъти правителството отговаря със сила и се проваля? Последните събития показват, че властите губят, а пазарът печели.

Преди 100 години, или дори преди 40-50 години, тирани като Либерман биха били най-страшните хора в която и да е страна, тъй като могат да налагат цензура. Днес обаче хора като Либерман са излишни. Какво по-голямо удовлетворение може да има от това да виждаш, че един деспот е лишен от власт?

Някои хора може да се страхуват, че неконтролируемият интернет може да насърчи по-разпространени видове правителствена намеса и регулация. Че интернет може да принуди държавата да предприеме по-сериозна стъпка от тази, която вече е направила. Може би "интернет полиция" е бъдещето на САЩ (ако тя вече не съществува).

Докарайте я. Струва си да имате предвид следния пасаж от книгата "Човешката дейност" на Лудвиг фон Мизес: "От доста време не съществува такова нещо като непопулярно правителство. Гражданската война и революцията са средствата, чрез които недоволните мнозинства от хора свалят управниците и начините на управление, от които не са доволни" [5].

Мизес иска да каже, че законността на правителството произтича от хората - то претендира да управлява. Властта може да оцелее само до степента, до която може да съществува, без да създава нетърпящи възражение разходи за гражданството, за да живее. Същността на правителството като непрекъснато разрастващ се бюрократичен апарат предполага неговата несъвместимост с обществото. Колкото по-бързо това се случва, толкова по-добре - тъй като този ръст ще бъде в сфера, която всички американци ценят, и това ще направи уродливостта на правителството още по-очевидна.

Революцията, за която Мизес говори, се появява от незапомнени времена - това е вечният сблъсък между гражданина и държавата. В исторически аспект човекът е ограничаван от силата. Една революция може да бъде успешна, ако физически успее да надделее над воините на държавата. Такива революции стават старомодни заради напредъка в технологиите като интернет, които направиха безсилни гангстерите на държавата.

Ние сме над това да подражаваме на тактиките, използвани от държавата. Ролята на идеите става толкова всеобхватна, че дори и гангстерите, овластени от правителството, се обиждат, след като осъзнаят колко смешни изглеждат.

Колко ценна или важна е ролята на интернет в битката срещу тиранията ще оставим на историците да кажат. Може да се окаже, че човекът все още не е създал необходимите инструменти, за да защитава своите интереси от господстващото положение на държавата, което е принуден да приеме. Целта на това есе е да не надценява настоящите събития. Целта е да намери свидетели, които да видят как се променят правилата. В историята на човечеството държавата рядко се проваля за кратко време в своите усилия да лиши гражданите си от познания - задачата на кървава революция е била да разпространи тези познания.

Кървавата революция вече не е актуална, тъй като правителствените армии стават все по-второстепенни. С развиването на сагата "Уикилийкс" и докато правителството засява семената на своя собствен позор, ще видим властта да се сражава, но не със силата на оръжията, а с върховенството на пазара.

Днес виждаме, че бюрокрацията отстъпва. След като веднъж държавата напълно се откаже от нея, чрез пазара ще станем свидетели на пълен погром.

--------------------

Джонатан М.Файнголд Каталан пише от Сан Диего и учи политически науки и икономика. Пише в блога economicthought.net.

Бележки:

[1] Това е общо наблюдение, направено основно от американска гледна точка. Някои индустриално развити държави сравнително скоро са преживели крайна цензура. Например авторитарният режим на Франсиско Франко в Испания приключи само преди 35 години.

[2] В Източна Германия крайните форми на цензура продължават до 1989 г.

[3] Rachel Sladja, "Как Либерман използва Amazon, за да свали "Уикилийкс" в Talking Point Memo

[4] Движението срещу Amazon получи смесени реакции от общността на последователите на учението за свободната воля. В подкрепа на бойкота, Джъстин Раймондо, "Защитете "Уикилийкс" - бойкотирайте Amazon", и Ерик Гарис, "Бойкотирайте Amazon.com". В подкрепа на другата теза, Лю Рокуел, "Трябва ли да бойкотираме Amazon.com?" и Робърт Мърфи, "Притеснения за бойкота на Amazon" и "Все още не съм убеден за бойкота на Amazon".

[5] Мизес, Лудвиг фон (1998), "Човешкото действие" (Оубърн, Алабама: Институт "Людвиг фон Мизес"), с. 149-50