Това, което се случва с основателя на "Уикилийкс" Джулиан Асандж, на пръв поглед е изключително комично. Той стои под домашен арест във Великобритания и чака на 11 януари да се гледа делото, на което ще се реши дали да бъде екстрадиран в Швеция, където две жени искат да го съдят, че е спал с тях без презерватив, както искали (което те наричат изнасилване). Подгониха го британските власти, най-добрите европейски приятели на американската държава, чийто имидж пострада най-много от публикациите в "Уикилийкс".

Та на пръв поглед - пълен правен фарс и най-вероятна кампания за очерняне на неудобен активист. Щяхме да се превиваме от смях, ако нямахме повече поводи да плачем. Защото това объркано юридическо положение успя да постигне два много неприятни резултата - да скара Асандж с феминистките и да омаловажи сериозно престъпление като изнасилването.



Джулиан Асандж очевидно е скаран с пиара



Прилича ми на човек, който много лесно може да те накара да не го харесваш. Ако имаше добър съветник по публично поведение, той щеше да го посъветва при тези обвинения в "изнасилване" да покаже по-приятелско отношение към жените. Да се появи в някоя медия с пострадала от това престъпление жена и да й изкаже своето съчувствие, да заяви публично колко ненавижда насилниците, как не е мъжко да се правят такива неща и да се обяви за строги наказания. Да, ама той не ги умее тези неща. Единственото, което се сети да направи, за да се защити, беше да се изцепи, че "Швеция е Саудитска Арабия на феминизма". И тук феминистките запалиха моторите.

По всички феминистични издания, блогове и форуми се разрази зверска анти-Асандж кампания. Всички активистки за женски права гракнаха в един глас, че заради горното изказване създателят на "Уикилийкс" е мъжка шовинистична свиня. Да, глупаво е постъпил, като е казал това, но пък глупостта е личностен порок, не е престъпление. Друг неудобен на дискредитираните американски власти човек, режисьорът Майкъл Мур, се обяви в негова подкрепа, те погнаха и него. После на Мур му се наложи да се оправдава, че той не бил казал да не се вярва на жените, а да не се вярва на властите, които се опитват да очернят Асандж. Майкъл Мур е малко по-наясно с опасностите на публичното говорене, малко по-шлифован е. Но и това не му помогна. И той вече е персона нон грата за тези жени.

Аз съм феминистка и смятам, че това би трябвало да е позицията на всяка нормална жена - да иска равни възможности и права с мъжете и да се бори против властовите посегателствата срещу пола си. Но съм много гневна на радикалните женски активистки в момента, защото се подвеждат като малки деца по една съшита с бели конци история. За да защитят някакви частни интереси на своето движение, те изпускат от очи голямата картина -



че най-вероятно чрез гнусен компромат се посяга върху свободното слово



Правят го напълно искрено и добронамерено. Затова са толкова страстни и непреклонни. Така се постига много интересен резултат: активистите, вместо да се обединяват срещу ретроградността, са разцепени на две - на феминистки и други. Което е лоша новина както за активизма в това време разделно, така и за феминизма. Всъщност с най-чисти намерения феминистките в момента обслужват ретроградни интереси.

Радикалните боркини за женски права не искат да разберат едно нещо - че публичното очерняне много прилича на изнасилване. Че Асандж най-вероятно е точно толкова голяма жертва, колкото жените от патриархалните страни, принудени да правят секс къде с бой, къде със заплахи. Усещането след компромат е подобно. Защото публичната манипулация никога не сблъсква факт с факт и никога не е честна. Тя винаги цели да погъделичка колективното подсъзнателно, да остави емоционален отпечатък. Думата "изнасилване" има такава мощ. Тя генерира естествена погнуса у хората, които я чуят. И понякога им е достатъчна, за да спрат да слушат фактите. Така всички чуха, че Асандж е изнасилвач и никой не поиска да изслуша докрай историята, че просто не си е сложил презерватив. Никой не го е обвинил, че е пребил и правил насилствен секс с въпросните две жени от Швеция. Едната е направила парти в негова чест след общата им нощ, а другата му е поднесла закуска на сутринта. И никой дори не помни, че шведските власти свалиха обвиненията срещу него, но сега тамошната прокуратура обжалва и така се завъртя отново правораздавателната машина. Целта е постигната, човекът е оцапан. Най-добре феминистките да се замислят - кой има интерес кампанията срещу "изнасилвача Асандж" да продължи в публичното пространство? И да преценят дали създателят на "Уикилийкс" е най-правилната мишена, върху която да се упражняват да заклеймяват изнасилването.

Така стигаме до втория неприятен резултат -



омаловажаването на изнасилването и борбата с него



Това е изключително тежко криминално деяние. Според всички демократични юрисдикции в света то е второто най-голямо престъпление срещу личността след убийството. С много тежки последствия върху психиката на жертвата, чието преодоляване понякога отнема години, а понякога никога не се случва. В главите на много хора причината за изнасилването е непреодолимо желание за секс. Затова много често се смята, че жените са си го "изпросили", като са се държали предизвикателно. "Мъжете не са от камък", се казва обикновено в такива случаи. А според всички криминолози изнасилването цели най-вече унижение и налагане на волята на едно човешко същество над друго. Това е властова злоупотреба, сношението и блудството са само средствата, с които тя се постига. Но пък се целят много точно - в една от най-крехките, лесно повреждащи се и съкровени области на човешката психика: сексуалността.

Така че на изнасилването не може да се гледа лековато. И без това жертвите му обикновено са толкова сплашени и засрамени, че не смеят да докладват пред полицията какво им се е случило. Ако все пак с чужда подкрепа успеят да преодолеят задръжките си и се стигне до съд, доказателствената част на процеса общо взето се свежда до "думата на насилника срещу думата на насиления". Защото понякога няма и физически доказателства. Жертвите от страх дори не се съпротивляват при акта. Достатъчно е някой физически по-силен да ти каже да се събличаш, иначе ще те убие или ще нарани семейството ти и няма начин да не го направиш. Така всичко на пръв поглед прилича на доброволен секс. Понякога жертвите дори познават насилниците си и тръгват доброволно с тях нанякъде. Понякога дори са ги харесвали отначало, докато не се е стигнало до престъпното налагане на чуждата воля над техните желания. Понякога може грозно да те изнасили съпругът ти от десет години. Но в съда на жертвите им се налага да изслушат хиляди подигравки, че си измислят, че са си го просили, че дори са били ощастливени от насилника и трябва да се радват, а не да го съдят. Поради тази причина съдебната успеваемост срещу такива престъпления е много малка. А в страни като Южна Африка са такава напаст, че и властите са вдигнали ръце.

Когато феминистките започнат да твърдят, че неслагането на презерватив е изнасилване, те всъщност наливат вода в мелницата на онези, които не искат да наказват това престъпление.



Дават им възможност да осмеят борбата с това явление



Колко жени ще се откажат да докладват, че някой е правил с тях принудителен секс, след като вече опитват да докажат, че неносенето на презерватив е престъпление срещу човечеството? Цялата съпротива срещу едно изключително тежко деяние започва да изглежда комична, несериозна и изсмукана от пръстите. Какво следва? Обвинение в изнасилване, защото някой е правил секс с теб без запалени свещи? Или с погрешната музика, която ненавиждащ? Или на грозни чаршафи?

Аз допускам всичко. И че е възможно Асандж да е изнасилил някого. Нека мине процесът, да чуем доказателствата, да се произнесе съдът, пък тогава ще коментираме какво е направил. Допускам също така, че и неговите мотиви да пуска секретни документи в интернет не са съвсем чисти и не се свеждат само до любов към свободното слово. Може пък да му поръчват отнякъде да го прави, кой знае. Допускам дори, че неслагането на презерватив може да бъде унизително за някого.

Но допускам също така, че някой може да е много доволен от това, че половината активистко движение (в лицето на феминистките) вместо да се бори за човешки свободи, се обръща против тях. Така че нека да внимаваме, защото може с най-демократични намерения вместо да изпишем вежди, да избодем очи.