"Ролята на училището предуславя, че в него съществува активна дискусия за концепциите за знание, за това какво представлява важното знание днес и в бъдеще, и за развитието на самия учебен процес. Различните аспекти на знанието и ученето са изходната точка за такава дискусия". Това е записано в учебната програма за задължително образование в Швеция. В Швеция изобщо няма система за одобряване на учебници, доскоро учениците получаваха първите си оценки едва в VIII клас, а училищата имат право да решават как да разпределят учебните часове по класове, стига да покрият минимума до IХ клас. Право да избират имат и учениците. В тази, а и в други образователни системи, училищата подхождат към ученето различно и от това никой не се страхува. Така по въпроса "какво представлява важното знание днес" по необходимост трябва да мислят всички.

У нас този разговор години наред се изчерпва с три теми, които би трябвало да стоят на края, а не в началото на дискусията - учебниците, натовареността на учениците, изпитите. За учебниците, обикновено по популистки причини, се сеща всеки нов министър, без особен резултат. Също толкова безплоден е разговорът за натовареността на учениците, който се лашка между странни идеи за подреждане на часовете по трудност и продължителността на ваканциите. Честите промените в изпитите пък са най-доброто доказателство, че представата какво трябва да знаят учениците и как то следва да се измерва постоянно се мени. В тази мъгла основните виновници за проблемите в училище - държавните образователни изисквания, учебните програми, разпределението на учебното време, остават встрани, а с тях и големият въпрос трябва ли училищата да получат повече свобода, а с нея и отговорност, по отношение на образователния процес и в какво трябва да се състои тя.



Учебниците



"Натовареността на учениците в гимназиите ще се намали наполовина. Съотношението нови знания:време за упражнения ще стане 60:40 вместо 80:20", обяви просветният министър Сергей Игнатов миналата седмица. Като не броим математическата неточност, това изказване е показателно за начина, по който тежката тема за учебните програми се свежда до едничкия брой на уроците в учебниците.

Изказването на Игнатов за учебниците за гимназиите, които са писани отдавна и трябва да се преиздадат заради очакваното въвеждане на нова структура на гимназиалното образование, всъщност означава, че експертите ще отрежат част от учебните програми. Определен учебен материал ще бъде изхвърлен, за да се освободи повече време за упражнения. Само по себе си това не е лошо, защото учебните програми наистина са претоварени и от децата се очаква да усвоят огромен обем от знания. Рязането обаче отново не отговаря на въпроса на какво следва да приличат самите учебни програми.

В момента учебните програми, в които се казва какво трябва да се усвои по всеки предмет за всеки клас, са толкова подробни, че на практика са написани учебници. Какво например пише в учебната програма по литература за Х клас? Според единия от стандартите - за ролята на Ренесанса, от учениците се очаква да усвоят връзката между човека и света. "Човекът е положен в центъра на света, той има възможност да се развие или по посока към Бога, или към животното, изборът е негов", пише по този въпрос в програмата. Пътят от тези свръхподробно разписани програми, пълни с термини и наукообразни заигравания, до безумните учебници, е кратък. Издателите на учебници се оказват с вързани ръце, защото проектите ще се оценяват за съответствие със същите тези програми. Всъщност във всичко това няма нищо чудно - администрацията създава свръхдетайлни правила, които после да й дадат властта да се изживява като важна.

Докато това не се промени, разговорът колко учебника трябва да има е безсмислен. Всъщност ограничението за максимум 3 учебника се посрещна от обществото добре именно заради отвращението от качеството на учебниците, но години след въвеждането му трудно може да се твърди, че доведе до по-добри учебни материали. Казано по-директно, министерството гарантира пазар за учебниците на шепа издателства, купувайки ги от бюджета, без да се погрижи за реален избор от страна на учителите. Учителските класации се случваха през лятото, без никакъв опит от страна на държавата да ограничи натиска на издателствата. Въвеждането на безплатните учебници (тоест гарантирано продадени) прати в забвение хубавата инициатива за създаване на електронни учебници, които могат да се ползват от всеки.

Темата за броя на учебниците отново излиза на дневен ред покрай готвения изцяло нов закон за училищното образование. Голямо издателство като "Просвета" даде знак с организирането на международна конференция, че ще се бори за отпадането на ограничението. Според изнесените на конференцията данни 6 държави в Европа - Великобритания, Швеция, Испания, Норвегия, Финландия, и Естония, изобщо нямат системи за одобряване на учебниците и учителите са свободни да работят с каквито материали преценят за необходимо, а в повечето държави, където учебниците все пак се одобряват, ограничение за брой няма. Колкото по на юг се слиза, толкова повече се затяга режимът, а с ограничението си за 3 учебника България е една от най-недружелюбните към конкуренцията държава, предхождана от Гърция, с един единствен учебник.

Привеждането на тези примери обаче вместо да дава отговори, поставя нови въпроси. И шестте примера за държави касаят образователни системи, които са много по-децентрализирани като правомощия на училищата по отношение на самия учебен процес. В тях се оказва огромна методическа подкрепа на учителите, за да могат да избират материали, да структурират учебни програми, да предлагат алтернативни курсове. Това ни води до разпределението на учебното време и евфемизма задължително избираема подготовка, който изяжда по най-безумния начин правото на избор на учениците да се концентрират върху предмети, които ги интересуват.



Задължението да избираш



Най-доброто доказателство за провала на образователния модел в гимназиите, въведен от екипа на Веселин Методиев, е драматичното му прекрояване, което предстои с въвеждането на задължително обучение до 10-и клас. И този дебат, доколкото изобщо го е имало обаче, не засяга най-проблемната тема - какво се случва в ХI и ХII клас, които по идея трябва да са за профилирана подготовка. В тези класове и в момента има налични стотици часове, които на теория се водят по избор на ученика и които би трябвало да дават като краен резултат много добре подготвени ученици в определени области. Показателен е ХII клас - в него задължителните часове на седмица са само 6, задължително избираемите - 21. В тази избираема подготовка няма избор за учениците. Профилите са фиксирани към момента на кандидатстване и в масовия случай изборът се изчерпва до езика. Избор какво точно да правят в тези часове няма и за учителите. Вездесъщите учебни програми в гимназиите са разписани на две равнища - за задължителна и за задължително избираема подготовка, по тях се правят и учебниците за профилирана подготовка. Училищата са задължени да предлагат точно пределен брой профилиращи предмети за отделните класове, с точно определен минимум часове.

Всичко това с годините превърна задължително избираемата подготовка в нещо средно между начин за поддържане на щатове, нескопосано продължение на лошата задължителна подготовка и на последно място - инструмент, който да позволи на учениците да следват желанията си.

На фона на тази централизираност направо е бълнуване да мислим за система, в която училища и учители са овластени да съобразяват образователния процес с особеностите на училището и децата, спазвайки някакви наистина общи стандарти и рамки. Всъщност за това не може да си мечтаем и по друга причина - директорите и учителите няма как да са готови. По нищо не личи, че е готово и самото общество.