Паметта на чиновниците в България явно е доста къса. Вече никой не си спомня бясното бетониране на морето и планината, никнещите като гъби след дъжд хотели, молове и голф игрища. Забравено е дори как преди 2 години България бе начело в класациите по поскъпване на недвижимостите и как след това имотният балон се спука.
В момента българската икономика прави поредното опасно залитане. Разликата е, че сега имотният балон е заменен със "зелен". На пиедестал са издигнати ветро- и соларните паркове, които получават щедра подкрепа от държавата, чиито представители не спират да повтарят, че тези централи ще произведат 16-те процента зелена енергия, с което сме се ангажирали пред ЕС за 2020 г. С колко зеленият ток ще увеличи сметката на всеки българин не е сред любимите теми и всячески се отбягва.
Зеленият балон съществува и в момента се надува доста яко. Това личи и с просто око, като се видят инвестициите, които през т.г. държавата се е ангажирала да подкрепя. За 2010 г. са отличени общо 15 инвестиции, от които 13 са за соларни и вятърни паркове. Новият Закон за енергията от възобновяеми източници се готви да закове безбожно високата изкупна цена на тока от слънчевите централи за цели 25 г., а цената на енергията, идваща от вятъра - за 15 години. Цената на тока от слънчевите централи е 823 лв. на мегаватчас, т.е. е
4 пъти над цената, която плащат домакинствата.
Облекченията, които държавата дава на "класните" инвеститори, са доста. На предприемачите, които са се снабдили с това признание, им се разрешава да закупуват почти на безценица общинска и държавна земя - само по данъчната й оценка. Те могат да превръщат тези земи в строителни площадки, без да плащат солените такси за промяната на категорията. Получавайки заветния документ, шансовете на инвеститора да накара НЕК да присъедини централа му към мрежата се увеличават значително.
При това положение съвсем естествено е, че интересът към зелените централи докарва у нас инвеститори отвсякъде. В бързината някои от тях успяха да получат привилегии не за един, а за по 2 проекта. Такъв е случаят например с инвестициите на "Сименс", реализирани през IWC Bulgaria WP5 ЕООД и IWC Bulgaria WP4 ЕООД. Двете компании са дъщерни дружества на IWC GmbH (Innovative Wind Concepts). Самото IWC е съвместно дружество на Siemens Project Ventures GmbH и Windkraft Nord AG. Първия проект е за парк от 59 ветрогенератора в добричките села Лозенец, Земенци и Загорци. Инвестицията е за 411 млн. лв., а до 3 години ще даде работа на едва 16 човека. Дружеството е взело тапия за държавните стимули през април м.г. Шест месеца по-късно другата дъщерна компания получава такъв сертификат пак за ветропарк, но в Красен дол, Шуменско.
Двойни инвестиции с държавни привилегии си е извоювала и немско-българската CPC Bulgaria LLC. Единият й парк ще е в Генерал Тошево, Добричко, като инвестицията ще е за 483.7 млн. лв. и ще даде работа на 20 човека. Другият парк ще е в Сливенци, пак Добричко, като инвестицията е отново същата и също ще открие работа за 20 човека. От българска страна собственик е Николай Сачански с фирмата си "Ники бест", а от немска - "Уиндфарм холдинг" ООД, вписано в районния съд на немския град Щайнфурт, и "Уинвест Финанциерунгс - сервиз бетайлигунгс", вписано в град Райо.
Залитането на България към зеления ток докара дори инвеститори от Корея и Китай. Само за 7 месеца бе изградена слънчевата централа "Бетапарк" край Ихтиман, зад която стоят китайските инвеститори Polar Photovoltaics и Wiscom Systems с вложение от скромните 5 млн. евро. Тази централа е присъединена към електропреносната мрежа на 19 октомври и се е разпростряла на площ от 90 декара.
Най-голямата слънчева централа у нас се оказа на корейската компания SDN. Първата копка за нея край великотърновското с. Самоводене направи икономическият министър Трайчо Трайков. Който, след като определи като добър знак показалото се между облаците слънце, получи дарение от инвеститора от 1 млн. лв., което да се ползва за проекти в енергийната ефективност. Инвестицията на SDN е 150 млн. евро.
Лобито за налагане на слънчевите централи също е силно
Напоследък например упорито се говори за надскачане на горната граница от 16% дял на енергията от ВЕИ. От браншовата асоциация на фотоволтаичните централи вече говорят, че тази цел, която означава у нас да се изградят около 300 мегавата такива мощности, може спокойно да бъде достигната още през 2013 г., вместо да се чака до 2020 г. И вече настояват в Националния план за ВЕИ да се предвидят по-големи такива мощности.
За последната година енергийният министър Трайчо Трайков изпрати разнопосочни сигнали как вижда бъдещето на зелената енергия. В началото бе от страната на потребителите и подкрепяше експертите, които предупреждаваха за шоковото поскъпване на тока. Трайков посочи, че само проектът на американската AES Solar Energy, зад която застана лично посланик Джеймс Уорлик, ще прибави между 50 млн. и 100 млн. лв. годишно към общата сметка за ток на всички българи. В крайна сметка обаче грижата за потребителите бе забравена. Желанието на американците беше не толкова изкупната цена на тока от съоръжения като тяхното да се увеличи, защото тя и сега е прекалено висока, а по-скоро да се фиксира за дълъг период от време. И както личи от проекта на новия закон, това желание е изпълнено.
НА ОПАШКАТА
За да добием реална представа за зеления балон, най-добре е да сравним вложенията в зелени централи с тези в производство. На фона на 13-те "зелени" проекта през 2010 г. пред Българската агенция за инвестиции са кандидатствали и получили държавни стимули едва два проекта за производствени предприятия. Единият е на пловдивското дружество "Юпитер 05" ООД, което стартира строеж на завод за горещо поцинковане на метални изделия в Куклен. Другият е на "Сентилион" ООД и е за производство на слухови апарати. Инвестицията е 16.5 млн. лв. и ще разкрие 35 нови работни места. След последните промени в Правилника за насърчаване на инвестициите високотехнологични проекти като този вече се радват на всички държавни стимули, стига вложението да е над 7 млн. лв.
КОИ ИНВЕСТИЦИИ ДОПЛАТИ ДЪРЖАВАТА
Проектите, отличени с титла за "класни" инвеститори, получават съкратено административно обслужване, държавата може да им изгради безплатно път до обектите или да плати за обучението на служителите. Проверка на "Сега" показа, че през 2010 г. 4 проекта са получили такива стимули.
1. Община Ботевград - 240 000 лв. за изграждане на път до промишлената зона в Ботевград, където се намира строящ се нов завод за производство на тръби на австрийската фирма "Пайплайф" ЕООД
2. На "Луфтханза техник София" бяха възстановени 25% от средствата за специфично обучение за професионална квалификация на над 300 специалисти. Субсидията е за 1 637 443 лв. Немската компания създаде у нас хамбари за ремонтиране на самолети.
3. Община Перник бе финансирана с 185 836 лв. за изграждане на път и канализация до старата индустриална зона в Перник, където се намира новият завод на "Стомана индъстри"
4. Община Аврен - предстои да вземе 436 720 лв. за магистрален водопровод за проекта на бившия кмет на Москва Юрий Лужков за санитарно-оздравителен комплекс "Камчия".
Нашите просто следват световните тенденции в надуването на поредния балон - зеления булшит.
А че ще стане така батко Воцко прогнозира тука в тоз форум още през 2008.