Гърция ни изигра лош номер точно когато не трябваше. Първо, в края на 2010 г. показа неспособност да се справи сама с имиграционния натиск по границата си с Турция и викна другите държави от граничната агенция на ЕС Фронтекс да помагат. Второ, в началото на 2011 г. обяви, че ще вдигне гранична стена в най-пропускливия участък от 12.5 км, с което потвърди своята безпомощност в момент, когато десетина държави начело с Франция и Германия показаха съмнение, че България и Румъния са годни да влязат в Шенгенската зона и да поемат охраната на външната граница на ЕС.

За щастие Еврокомисията не споделя убеждението на Атина, че стената е добро решение на проблема с нелегалните имигранти от Третия свят. Брюксел обаче може да промени мнението си, ако мисията на Фронтекс по гръцко-турската граница, която първоначално бе за два месеца, а след това бе продължена с още три, се превърне в постоянна. Чуждите гранични подкрепления ще могат да си тръгнат само след като се появят достатъчно ефикасни гранични прегради по река Еврос (Марица). Ако стената все пак бъде изградена, ще се утвърди мнението, че по границата с Турция това е единственото надеждно решение. Тогава оценката за "техническата готовност" на България за Шенген ще се определя според километрите стена, която тя също ще трябва да изгради по гръцки модел по хребетите на планините Странджа и Сакар. Направата на такава стена просто би било



непосилна и безсмислена задача



Примери има както от историята, така и от съвремието. На високо плато на десния бряг на р. Тунджа малко преди навлизането й в турска територия стърчат останките на крепостта Букелон. Тя се намира край село Маточина в Сакар планина, откъдето е известна също като Маточинска крепост. Нейните 18-метрови стени са материални свидетели на поражението и пленяването през 1205 г. от цар Калоян на император Балдун Фландърски (познат в Европа като Бодуен Първи Константинополски). Тази битка е завършекът на Четвъртия кръстоносен поход, изродил се от война срещу исляма във война срещу православието. Чрез съсипването на Константинопол и отслабването на Византийската империя той улеснява нахлуването в Европа на османските орди, преодолели по-късно без затруднения и отпора на крепостта Букелон. Историческата памет говори за късогледството на Европа през ХIII-ХIV в., когато тя показва неспособност да намери работещи решения за колективна защита на своите ценности и идентичност.

В днешно време се ползват други модели. Те идват от по-далечни земи, защото след събарянето на омразната Берлинска стена, делила Европа на две, не е удобно точно тя да бъде вземана за пример. Гърците се позовават на опита на Съединените щати, които от пет години правят 3000-километрова стена по границата си с Мексико, за да спрат нелегалната имиграция. За половината от нея са отпуснати 3 млрд. долара, а за цялата ще трябват общо 7.4 млрд. долара, което прави почти 2.5 млн. долара на километър. Защитна стена за разделяне на евреи от палестинци строи и Израел, като при него цената е 2.3 млн. долара на километър.

Българо-турската граница е дълга почти 260 км. При тази тарифа тя би ни излязла 625 млн. долара, но ако ставаше дума за пустинен терен, както е в САЩ и Израел. За цената на стена по планинските хребети би трябвало да питаме Китай, защото само той помни колко му е излязла Китайската стена в планинските участъци. Сигурно е, че би била много скъпа - по-скъпа дори от планинска магистрала, за която и еврофондовете няма да стигнат. Проблемът обаче не е само в парите, защото както навремето 3-метровата Берлинска стена, така и 5-метровата американска и 8-метровата израелска не вдъхват голямо доверие, че слагат край на нелегалния трафик на хора. Те могат да се запомнят като също толкова неефикасни, каквато е била и Китайската стена през далечните векове.

Как да дадем гаранции на шенгенските държави, че можем да бъдем преден пост на тяхното спокойствие? Главните притеснения на Франция и Германия са не за надеждността на техническите съоръжения по границата ни с Турция, макар че има пропуски, които в края на седмицата ще бъдат докладвани от групата за оценка "Шевал". Париж и Берлин посочиха като източник на тревога корупцията в българските митници и в граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). Каквато и крепостна стена да се вдигне, много важно е кой ще отваря и затваря вратите и срещу колко. Изтеклите напоследък тайни записи с главен герой шефа на митниците Ваньо Танов само потвърждават опасенията на Франция и Германия. В този смисъл те ни отдалечават от перспективата да влезем в Шенгенската зона.

Не можем ли обаче



да превърнем своите минуси в плюсове,



както става в бойните изкуства, познати на най-високо равнище в нашето правителство? Можем, и ето как. Нали властта започна да подслушва наред? Записаните разговори имат свойството все някой ден да изтекат и да предизвикат скандал. Щом управляващите не могат без тях, най-добре е да ги споделят в реално време с нашите европейски партньори, за да не ги шокират и да ги направят партньори в своята новаторска контролна мисия. България получи контра за Шенген, но вече е допусната в Шенгенската информационна система (ШИС). Това е свещеният граал на европейското пространство без вътрешни граници. Ние можем да научаваме европейските тайни, но и сме длъжни да споделяме своите. Ако българските митничари осъзнаят, че са включени на подслушване не само от премиера Борисов, но и от европейските служби, или ще трябва да сведат корупцията си до нормите на европейската търпимост, или ще преминат към жестомимичен език в разговорите помежду си и в контактите си с функционери на властта.

Абсурдно е, но пък вече имаме собствено доказателство, че прекият контрол от Брюксел в реално време върши работа. То личи всеки ден на строителството на магистрала "Люлин", което потръгна едва след като през март 2009 г. тя бе поставена под постоянно наблюдение с камери, свързани по сателит с Брюксел. Еврочиновниците, които отговарят за финансирането, могат по всяко време да спрат парите, ако забележат, че турската фирма изпълнител "Мапа Ченгиз", заподозряна от евродепутати в рекетьорство, прави нови опити за забавяне на строежа. Премиерът Борисов също се разтича през последните месеци да контролира на място работите, знаейки, че Брюксел вижда и чува какво става на обекта.

На България не й трябва архаична стена от камъни и бетон, която да загрозява природата, а високотехнологична стена от контролни системи като препятствие пред корупцията. Всяка форма на европейски контрол отблизо (дори и без прословутите СРС-та) може да свърши повече работа от каквито и да е фортификационни съоръжения. Контролът, разбира се, трябва да бъде подкрепен и с персонални наказателни мерки, а не с колективни санкции срещу цели държави, защото



не е честно да крадат едни, а да плащат всички.



Бедата на ЕС е, че хармонизацията на политиките му в сферата на правосъдието и вътрешния ред е още в начална фаза. Освен това Стокхолмската стратегия и Лисабонският договор в момента не са нищо повече от хартиени предпоставки за промяна, а колективната воля за по-добър ред в общия европейски дом е твърде колеблива. Вероятно новите практики ще се нуждаят от пробно прилагане в отделни части на ЕС, преди да бъдат приети от всички. Ако има такава необходимост, може да бъдат изпитани най-напред върху България, която от две години официално се придържа към политика на несъпротивление към Брюксел. Тя е като болен в терминална фаза, на когото му е все едно какво лекарство ще му изпробват. Може пък и да помогне.