Печално известен факт е, че в България вече няма достатъчно медицински сестри. На 100 000 души население се падат 421 сестри, или почти два пъти по-малко от средното за ЕС. Сравнително отскоро обаче започна да се говори, че и лекарите ще ги последват. В момента страната ни със своите 361 лекари на 100 000 души е дори над средните показатели за Евросъюза. Лекарите обаче все по-масово отиват да работят в ЕС. Нещо повече - напускат младите кадри, а в България средната възраст на лекарите все повече клони към предпенсионната.

"Над 50% от нас специализират с мисълта, че ще работят навън, където за няколко месеца ще си избият разходите по обучението тук", казва д-р Спартак Вълев, зам.-председател на асоциация "Български лекари за европейски стандарт на специализация". Проблемът според него ще настъпи след 10-ина години, когато масата от сега практикуващите лекари вече не работи. Идеално време държавата да вземе мерки, за да задържи тези, които в момента завършват и специализират.

Въпреки че и здравният министър Стефан Константинов обяви, че за да има страната ни медицински кадри, трябва да се води политика, която да задържи тук младите, МЗ към момента показва друго. За 2011 г. министерството е отпуснало



едва 100 бройки за специализации, платени от държавата,



при 368 за миналата година. Местата за платени от самите лекари специализации през 2010 г. са 587, а тази година са само 295. Според МЗ намалението се дължи на липса на пари и на интерес от страна на лекарите.

"Няма как хората да искат да специализират при тези условия. На тези, които са на държавна поръчка, времето на специализации все още не се брои за трудов стаж. При платеното си плащаш по 180 лв. на месец, а болницата, в която специализираш, трябва да плаща поне 1.5 минимални работни заплати. Но нито една болница не изпълнява тази клауза в наредбата на МЗ, единствената е "Токуда", която плаща по 360 лв. на месец", обяснява Даниела Петрова, председател на асоциацията на специализиращите лекари. Отделно и платените специализанти нямат трудов стаж, нито осигуровки.

Петрова е на 28 години, специализира нефрология във Военна болница в платената форма и също не получава заплата. "Издържам се с усилията на 2 семейства и работя на втора работа. До 14 ч. съм заета със специализацията, а след това работя във фармацевтична фирма като медицински представител", обяснява тя. За 4-те години специализация младата лекарка ще плати близо 9000 лв., без да получи никакви пари, без трудов стаж и осигуровки. Засега не казва, че ще напусне България. "Но има примери, при които след влагането на тези пари човек с вече придобита специалност е назначен на 550 лв. заплата. Представете си кога ще бъдат върнати те", казва Петрова.



"Кой нормален човек ще остане тук да си плаща,



за да работи след това за заплата под тази на продавач", чуди се тя.

Проблемът при специализантите е, че по силата на доскоро действащото законодателство между МЗ, болницата, в която се специализира, и младия лекар, се подписва договор за обучение, който според лекарите по смисъла на Кодекса на труда не задължава болниците да плащат заплата, а периодът на обучението не се счита за трудов стаж.

От здравното министерство признават, че проблем действително е имало. През лятото обаче са гласувани промени в Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравето, които гласят, че времето за придобиване на специалност се зачита за трудов стаж, което значи, че лекарите трябва да получават и всички осигуровки. "Така по отношение на местата, финансирани от държавата, МЗ повишава издръжката заради осигуровките, а за платените болниците трябва да започнат да внасят осигуровки. Промяната ще важи за всички - както и за тези, които тепърва започват специализация, така и за тези в заварено положение", казва Пепа Василева, шеф на отдел "Образование и квалификация" в здравното министерство.

Промяна има и в наредбата за специализациите. "С последната заповед за определяне на бройките за 2011 г. е отчетена и възможността на лечебните заведения да плащат на специализантите, приети платено обучение. По принцип още от 2006 г. е регламентирано, че те трябва да получават пари за работата си, но болниците не спазват условието", обяснява Василева. Доскоро размерът на възнаграждението за специализантите не е бил фиксиран в договора, който те сключват с тях, което е служело като основание на клиниките да твърдят, че текстът е неясен и да не плащат. Затова вече в договора се фиксира размерът на възнаграждението - минимум 1.5 минимални работни заплати.

Василева



обяснява ограничените места с липса на интерес



- за последните 4 години, откакто е в сила новата наредба, има определени 8443 места за лекари, като в тях се включват и докторантури и аспирантури. Понастоящем специализират едва 2518 лекари. Основната причина за малкото бройки, финансирани сега от държавата - 100, обаче е липсата на достатъчно пари в министерството, признава тя. МЗ плаща колкото и платените специализанти - по 180 лв. на месец на болниците, 2 минимални заплати месечно и осигуровки. Местата са малко и защото изрично е искано съгласието на директорите на болници, които ще приемат платени специализанти, че ще им плащат. Тези, които нямат пари, не са получили места. "Ако не гарантират, че ще дават заплата и осигуровки, не получават специализанти", обяснява експертът от МЗ.

При специализиращите държавна поръчка поетите от МЗ разходи не са даром. След получаването на специалност



лекарите са задължително обвързани с разпределение



по преценка на държавата, а при отказ са длъжни да върнат цялата сума, вложена в тях по време на специализацията. Самото разпределение трае колкото специализацията - 3, 4 или 5 години. Това правило е от 2006 г. и досега има един завършил по новата система. Той е от Стара Загора, специализирал е във Варна и е разпределен в Бургас. През 1970 г. може би това се приемало по-нормално, но сега лекарите имат по-голям избор и не е трудно да решат да си плащат и след това да заминат за Европа, вместо да учат безплатно, а след това да бъдат разпределени на място, в което не биха искали да живеят, особено ако имат семейство и деца.

"Всички искат да са в София и да са в университетски болници, но хора има в цяла България и те също искат качествено лечение. След като държавата инвестира публичен ресурс в обучението на някой, каква е ползата на обществото, ако той няма задължения след това?", отвръща представителят на държавата. Кой къде да бъде пратен, се решава след проучвания чрез районните центрове по здравеопазване къде какви потребности има. "Лекари ще се пращат там, където има най-голяма нужда, без значение чия е собствеността на болницата - държавна или общинска", обещава Василева.

Заради тези разпределения младите лекари не настояват толкова държавата да плаща специализациите им, колкото да имат право да подписват трудов договор с болниците, в които работят, и съответно - да получават заплата и трудов стаж. Василева обаче отвръща, че това е невъзможно, а договорите за обучение вече са достатъчно основание за осигуряване. Естествено, отделен е и въпросът нужно ли е да има платени специализации, при положение че излиза, че младите лекари трябва да си плащат, за да работят.

"В ЕС специализантите получават минимум 80% от заплатата на лекар със специалност и са правоспособни, с определени нива на компетентност", твърдят младите лекари. Освен това в ЕС лесно си набавят липсващи кадри от Източна Европа. "Това е свободен пазар, няма граници. Как една болница в Англия, Германия или Франция може да се състезава с българска?", казва Спартак Вълев.



Дефицитните специалности



Въпреки възприетото схващане, че анестезиологията, микробиологията, вирусологията и дори хирургията са сред изчезващите специалности, от МЗ смятат друго. Според ведомството най-дефицитни и най-приоритетни специалности са патология, спешна медицина и инфекциозни болести. Затова и за тях са определени най-много места по държавна поръчка, влиза се без конкурс, а заплащането е по-високо - 3 минимални заплати. И въпреки това специализантите по патология например са малко - предни години не е имало нито един и едва тази са вече 7-8 вероятно заради натиска на здравната каса върху болниците да имат такива специалисти.

"Интересното е, че анестезиологията е сред най-търсените в момента специалности, отпускат се много места и всички се заемат", твърди Пепа Василева. Единственото обяснение за интереса към тази специалност е отново масовото търсене на анестезиолози в последните години заради изискванията на здравната каса. Иначе освен анестезиологията най-търсените специалности са кардиология и ендокринология.

Каквото и да коства на младите лекари да получат специалност, проблемът не е само за тях. Беден или безработен лекар няма - той ще намери адекватна реализация тук или в чужбина. Най-големият проблем е за пациентите - те са тези, които ще страдат от финансовите издевателства над настоящите специализанти и бъдещи техни лекари.