"Станахме държава на флашките и патрашките", ревна в радио-телевизионния ефир лидерът на "Атака" Волен Сидеров и направи инструктаж коя журналистика е правилна и коя - неправилна. Същият, чийто политически образ се гради от години върху скандали, чиято скандальозност стигна чрез пратениците му чак до Европейския парламент, размаха пръст, че държавата не може да живее само със скандали и че медиите трябва да си подредят по друг начин новините. Журналистическите факултети и катедри в страната трябва спешно да включат в семинарите си неговите указания, освен ако не залагат на народната мъдрост, че "на бодлива крава Господ рога не дава".

Вече личи, че Сидеров е решил да се кандидатира за президент. Обществото трябва да го види в нов образ като национално отговорен политик, който гледа отвисоко на житейските дрязги и дава магистрални насоки. Освен това



неудобните за него медии трябва да имат едно наум



и да коригират поведението, за да не се каят после. В неделя той обясни строго в ефира на БНР, че журналистите "окепазяват политиците", "замърсяват цялата картина", "шикалкавят" и пр., защото се подразни от въпросите на водещата на "Неделя 150" Лили Маринкова, която искаше да знае дали наистина е кандидат за президент (вторият след Алексей Петров) и какво означава декларацията на "Атака", че редакторите на "Галерия" сами са си направили бомбения атентат. След като бе нападната лично, че въпросите й показват "тенденциозност", Маринкова отрони едно: "Това е диктаторско".

За да няма двусмислие, Сидеров още на другия ден доразви вижданията си за медиите в далеч по-комфортната обстановка, осигурена му от Николай Бареков в неговото сутрешно предаване по ТВ7. БНР се използва за поръчкови задачи, каза той и с цел да го вразуми запита дали Валери Тодоров трябва да е шеф на БНР, а Лили Маринкова да е журналист там. В качеството си на неизвестно от кого назначен кадровик той се разпореди кой е негоден за работа в едно обществено радио, което трябва да защитава обществения интерес и което дори правителството няма право да управлява, макар че то е на държавна издръжка. За всеки случай Сидеров се закани да сезира СЕМ, който би трябвало



да изпълни указанията му като някакъв екзекутор



С претенцията, че е специалист по медийни въпроси, завършилият богословие лидер на "Атака" показа колко много има да си доучва по журналистика, като постави знак на равенство между радио, участвало в изработката и спазването на медийния кодекс, и жълтия печат, който не признава никакви кодекси. За да схване по-лесно разликата, може да съпостави национално отговорната политика с популизма. Както в журналистиката, така и в политиката има тенденция към разрастване на чалгаджийството. Големите тиражи се правят от жълти вестници, а държавата се управлява от популистко мнозинство, но това не означава, че другите не трябва да съществуват.

Въпросът е какво трябва да правят медиите в такава обстановка,



за да не станат изкупителна жертва на болни амбиции



Имат две възможности: първо, да отразяват скандалите такива, каквито са, защото те оформят националния политически пейзаж; второ, да си наложат мораториум и да насочат вниманието си към всичко друго, но не и към родната политическа чалга, която ги обвинява в чалгаджийски грехове. Сидеров не е самотник в тези обвинения. Миналия петък премиерът Бойко Борисов грубо прекъсна пресконференцията си с еврокомисарката Сесилия Малстрьом, защото медиите я питаха какво мисли за скандалите със СРС-тата и бомбата пред "Галерия". "Омаскарявате държавата!", изригна той срещу репортерите, пратени от всякакви медии. Явно е, че проблемът е по-широк и не се свежда само до поведението на БНР.

Властта е готова да счупи националното медийно огледало, в което се вижда грозна. За да се покаже по-хубава, тя може или да подобри образа си, за което едва ли е способна, или да преправи огледалото. Защо БНР показва Сидеров такъв сприхав и недодялан, а в ТВ7 излиза омъдрен, макар и гневлив? Сидеров си е все Сидеров, но журналистите са различни. Следователно вината е в тях, когато не оправдават високите очаквания на политиците.



Ето ви два модела: Маринкова и Бареков - изберете сами



В единия случай имате въпросите, които биха задали слушателите; в другия случай въпросите съдържат отговорите, а зрителите гледат халваджията за бозаджията.

Медийната регулация също може да се извършва по два начина. Единият е от публиката, която избира какво да чете, слуша и гледа. Другият е от властите, които избират какво публиката да чете, слуша и гледа. Борисов и Сидеров, които са в една управленска кошница, дават заявка, че предпочитат втория начин. Премиерът се заканва чрез свои депутати да изработи специален закон срещу клеветата в медиите (като клевета е каквото не му харесва), а Сидеров, още докато кръжеше далеч от властта, настояваше през февруари 2007 г. да се изработи закон за печата, след като се обиди от публикация във в. "168 часа". Подобна идея развиваше и ДПС през ноември 2002 г. чрез своята зам.-шефка Емел Етем, но като участник в управляващ тандем с НДСВ. Подобен тандем днес са Сидеров и Борисов, но не в правителството, а само в парламента.

За разлика от предишни години, когато е изглеждало сравнително лесно властта да пожелае и да наложи удобно медийно поведение, днес България като член на ЕС рискува да се изложи на удари като Унгария, ако залитне към мракобесно законодателство. Тоталната цензура е невъзможна и затова управляващите атакуват конкретни журналисти, за да задействат рефлекси на автоцензура у останалите. Днес са заплашени с отстраняване от ефира Маринкова и нейният началник, а утре всички ще си опичат акъла какви въпроси да задават на премиера и неговата изнервена свита.

Вярно е, че медиите затънаха в чалга, но



всяко общество си има такива медии, каквито заслужава



Каквато продукция търси, такава и ще получава, защото медийният пазар налага законите си като всеки друг. Същото е и с политиците - всеки народ заслужава правителството си, защото сам си го избира. Ако слага на най-високите постове чалга политици, медийната картина на политиката ще е чалгаджийска. Днес се занимаваме с пукнатата глава на Борисов след футболен мач, защото с такъв образ се представя пред обществото. Ако от същата глава излезе нещо смислено, медиите няма да го скрият. На Сидеров пък кой му е виновен, че думите изпреварват мисълта му? Да смени местата им и резултатът може да се окаже по-добър.