Архитектите на партийното задкулисие могат да бъдат спокойни. Гражданска алтернатива, групирана около зелените идеи, не може да се формира. Зад този храст няма заек, поне засега.

А каква еуфория цареше и какви смели прогнози се правеха само преди две години? Бяха времена на безскрупулната кражба на земя. Тройната коалиция вършееше с прословутите заменки, не остана пясък на брега, ни дърво в планината. Младежи протестираха, блогъри творяха гневни статии, политолози се правеха на хипита и крещяха: "Гора, а не бетон!". Твърдеше се, че повсеместното погубване на природата отприщва гражданска енергия, която ще формира политическо представителство. Имаше един ценностен момент в зеления гняв, възпитан сякаш в годините на прехода, а оттам и устойчив - върху доскоро девствените кътчета никнеха грозни мутренски хотели. Младите



протестираха срещу кича и мутризацията на живота



Най-значимата изява на зеленото недоволство бе януарският митинг през 2009 г. Той обедини различни съсловия, издигна разнопосочни цели, но като най-значим се открои екологичният проблем. Появи се партия "Зелените", която без опит, ресурси и медиен достъп взе не малко гласове в големите градове. Социолозите нарекоха този вот "интелигентен", "перспективен", на активни и образовани хора. Заговориха за "зелена електорална ниша". Имаше такава, щом по познатия ченгеджийски сценарий се появиха няколко паралелни зелени партии, една от които се коалира с НДСВ.

Взаимна дискредитация не се получи, тъй като обществото не ги забеляза. Много от последователите на тези формации бяха млади хора. На тях имена като Александър Каракачанов, Христо Порточанов и други подобни бяха непознати, за да знаят, че роенето никога не е спирало. Бумът на технологиите, погубването на жизнената среда, проблемите в градовете и консуматорските навици предизвикват противоположни реакции навсякъде по света. Изглеждаше, че и у нас зеленото ще узрее.

В момента обаче на зеления фронт е тихо. А проблемите са същите и все така остри. Спря да се строи ли, кичът ли изчезна?



Мутрите ли ги няма?



В Стара планина, Пирин и Родопите се сече. Камионите преливат от трупи, никога не са спирали. ГЕРБ върна заменките, а преди да го стори, застрояването продължи върху евтино продадена земя. Прочутата хайка срещу незаконните градежи ритуално жертва един отдавна неработещ хотел, както и скромна барака на случаен байчо. Тровим се с ужасни храни. В София, Варна, Пловдив и Бургас не се диша. Все стари проблеми и все така без воля за решаване. Но къде са зелените, къде са лидерите им, хилядите омерзени хора?

Не че ги няма. Във Варна натискат кмета да въведе регистър на дърветата, в Пазарджик се борят срещу депо за боклук, в Стара Загора - за чист въздух. Но голямата, гневна и мотивирана да брани интереса си маса от хора я няма. Липсва енергия, която да формира политическа алтернатива. Умора? Липса на водачи? Осъзнаване на безнадеждност? Каквато и да е причината, зеленият протест се оказа еднодневка. Преживя пик на търсенето и влезе в период на застой. Това вече не е политика,



това е маркетинг,



който движи електоралното махало. Ако все пак е политика, иде реч за отчаяно търсене на алтернатива, все някаква, без да се осъзнава, че точно екологията може да я формира. Така не могат се родят нито идеи, нито значима реакция, нито общност от интереси и стремеж те да бъдат отстоявани.

"Зелената вълна" през 2009 г. е била протест срещу застрояването, но мимолетен, колкото да прогони тройната коалиция, без заряд да отстоява принципите заради самите тях. Това не са били процеси, които текат "отдолу" в обществото и водят до нещо трайно. Промяна ще има тогава, когато гражданските каузи, сред които и зелената, не излязат в почивка.

Нещо любопитно се случва в интернет. Не бива да го пренебрегваме, тъй като социалните електронни мрежи ще оказват все по-решаващо въздействие върху гражданската активност. Блоговете и форумите, в които най-силно кипеше зеленият гняв, днес недоволстват срещу подслушването. Бурно, мащабно, напоително, че чак прилича на професионално революционерство. Но по-голямата беда е, че така



гражданският гняв рискува да бъде подчинен от политиците,



стига да бъдат достатъчно хитри. В момента в България не се подслушва по-малко от времето на Румен Петков например. Но ГЕРБ имаше глупостта да признае слухтенето и да го издигне в доктрина. Блоговете изведнъж "откриха" този проблем и забравиха всякакви други. Включително и екологичния. Ами утре, ако се появи власт, която преднамерено хлъзне гражданското недоволство в безопасна посока? За да го направлява и прикрива далеч по-големи безобразия? Или вече се е появила такава власт?

Бдителните граждани би трябвало да си задават тези въпроси. Другото са стари новини от новите вестници.