Масовите оценки по повод годишнината от управлението на Симеон Сакскобургготски са отчетливо негативни и в това мненията на мнозинството анализатори и на масовата публика напълно съвпадат. Базовата причина за съвпадението е във факта, че гледната точка на масата и на елита се оказва еднаква - количествена.

Действително от количествена гледна точка резултатите на правителството



трудно могат да бъдат определени като положителни -



потреблението се свива, бедността расте, безработицата ни е рекордна в Източна Европа, песимизмът е на равнище от късния Костов... Т.е. България си е същата, каквато беше и преди царя.

Достатъчно е обаче да сменим точката - да погледнем на нещата от качествената им страна, и ще видим напълно друга картина.

Първо, царят



се задържа на власт цяла година и това е не провал, а чудо,



ако се вземе предвид фактът, че той пое управлението без никакъв екип, без никакъв опит, без политическа партия и структури зад себе си, без яснота с какво точно се захваща.

Второ, макар в икономическо отношение България да изглежда като отпреди 1 година, в социалнополитическо отношение това е напълно различна страна. За първи път от началото на прехода общественият песимизъм и недоволство не генерират политическа активност и алтернативност, а напротив - произвеждат апатия и незаинтересованост. Преходът действително свърши - не в смисъл, че бяха реализирани задачите и целите му, а в смисъл, че свърши енергията за преход. Мислимите варианти в политическите умствени хоризонти на масовия българин практически са употребени вече (някои - по няколко пъти), а светлото бъдеще отново е десетилетия напред. И то не само като строго научно изчисление, че ще достигнем стандарта си на живот от 1989-а някъде към 2010-а, но и като чувство за откъснато от историята всекидневие. Пътят може и да не е свършил, но бензинът със сигурност е на нула и в този смисъл въпросът колко точно път остава е



идентичен с въпроса колко точно дявола могат да се поберат на върха на иглата



И още една илюстрация на казаното. Цели 12 г. ние, българите, винаги знаехме какво трябва да се направи. И то винаги беше едно и също - "да махнем...". Първо да махнем политбюро. После да махнем Луканов. После - Филип. После - Попов. После - Виденов и Костов. И изведнъж енергията на махането като че ли умря. Умря сред масите поне - в 2 по-големи и няколко по-малки политически централи тя е безсмъртна. Макар и те засега да не са се засилили кой знае колко да махат когото и да било.

Това ново състояние на обществото може да се превърне в отправна точка на



нова оптимистична теория за българския народ



Теория, в която той оправя политиците си, а не те него. Теория, в която гласуването не е махане, а избиране. Теория, в която той задава параметрите и правилата, а политиците ги изпълняват...

За съжаление към момента не разполагам с нито едно доказателство, че в България такава теория може да се превърне в практика. Но съм убеден, че тя може да се реализира само на доброволни начала, че насила хубост не става. В този смисъл г-н Сакскобургготски има шанс, тъй като е първият български премиер, който не застава в позата на всезнаещ учител по физическо възпитание. Продължавам да го твърдя, независимо че на г-н Иван Кръстев това хич не му харесва.





-------------------------

1 година управление. Някои промени в масовото съзнание.



- През юли 2001 бяхме 56% оптимисти и 11% песимисти, днес сме 67% песимисти и 18% оптимисти.

- Преди години в царя си вярвахме 63% и 14% бяхме неверници, сега сме 39% неверници и 40% вярващи. Впрочем днешното състояние е близко до това, което се регистрираше години наред преди "взрива" от миналата пролет.

- Доверието в НДСВ от 63% се е свило до 23%, а недоверието е пораснало от 16% на 53%.

- Доверието в правителството от 52% е паднало наполовина, а недоверието е пораснало от 15% на 54%.

- Преди година обществото оценяваше позитивно (очевидно в аванс) дейността на правителството във всички сфери. Днес позитивни оценки има само в две направления - външната политика (вкл. отношенията с Русия) и борбата с престъпността.

- 7 министри продължават да получават повече позитивни, отколкото негативни оценки в следния ред: Соломон Паси, Милен Велчев, Георги Петканов, Константин Паскалев, Мехмед Дикме, Меглена Кунева и Антон Станков.

- 56% от българските домакинства декларират, че днес материалното им положение е по-зле в сравнение с преди 1 година. Тогава 37% са вярвали, че след 12 месеца ще са по-добре, влошаване са очаквали само 7%. Днес 33% очакват влошаване в следващите 12 месеца, на подобрение се надяват едва 9%.

------

Данните са от националните изследвания на "Галъп".