Вчера достигна на страниците на пресата един прелюбопитен секретен доклад на Световната банка, адресиран до подопечните й български власти. Ако от "Промяна" бяха докопали всичките 250 страници на този документ, щяхме да можем да си съставим завършено мнение за пътя, по който ни води любимата банка-учителка. Но и цитираните десетина реда извадки са достатъчни за пророчеството, че ако на кабинета хрумне да се вслуша в съветите и да се възползва от "техническата помощ" на такива "експерти" като тези с тайния доклад, само след година с още по-голяма увереност поредният екип от световнобанкови писачи ще отбележи: "Управлението на България беше слабо, сега е катастрофално."

Да, слабо е, защото управленските идеи се дават тъкмо от недоучената гвардия международни чиновници от МВФ и Световната банка. По същия начин преди 5 години мъдри съвети от същия източник - закрийте си банките, вкарайте фирмите в изолация, уволнете работниците - станаха причина за поредната катастрофа. Вината за това никога не е на външните съветници, техният принцип е



идеите - наши, провалите - ваши



От изнесените няколко тайни "идеи" единствено сигурният извод е, че Световната банка идеи за управлението на България няма. Поднесени са едни доста брадясали съждения, обединени около откровено профискалния уклон, типичен за побратимените международни бюрокрации, населяващи Вашингтон. Какво предлага на правителството докладът: увеличете всички възможни плащания към държавата, не пипайте данъците и ги дръжте на сегашното далеч по-високо от Средна Европа ниво. В същото време намалете всички държавни разходи (които посмеете). Закрийте университетите, училищата, болниците, армията (но увеличете чиновниците, за да има мийтуер, когото да снабдяваме с техническа помощ и да оборудваме с хардуер и софтуер). Вдигнете пенсионната възраст (т.е. не плащайте пенсии още 3 г.), намалете майчинството (т.е. не плащайте социални осигуровки за половината от досегашния срок). Закрийте второстепенните железници, а основните направете неконкурентни, като увеличите още и бездруго високото навло за превоз на товари. Направете здравеопазването все по-платено от джоба на хората и все по-малко покривано от здравната каса (но въпреки това увеличете здравния данък). Всичко това са псевдорешения, защото са пасивни мерки, които не дават отговор на основния въпрос - как и с какви средства да се увеличи произвежданият брутен вътрешен продукт до нивата отпреди стагнацията. Останалото са



фриволни статистически закачки,



които сравняват отделни показатели на България с други страни - видите ли, не трябват толкова лекари и учители, щом в Гърция и Исландия имат по-малко. Някои сравнения издават оскъдния интелект на англоговорящия им автор (Еразъм бе прав, глупостта говори всички езици). Например находката, че доходът на лекарите се увеличил 5 пъти след здравната реформа. (Синковецът видимо е решил, че всички пари, които здравната каса плаща на лекарите, са им доход като на някой посредствен драскач-храненик на Световната банка, който няма нужда от разходи, за да произвежда долнокачествените си писания - каквото вземе, все му е доход. За разлика от него докторът трябва да покрива с приходите от здравната каса разходи за заплата на сестра, за наем на кабинет, за апаратура и за материали.) Ако не друго, от прокрадналото се в пресата четиво става ясно



кой е авторът на икономическата политика



и какво е интелектуалното му ниво. Не е нужно да си Нобелов лауреат по икономика, за да забележиш основното противоречие на простагнационната доктрина, която у нас се претворява в живо дело. Основният съвет, който доклади като въпросния дават на българските власти, е семпъл: "Стискай, стискай, стискай! Изцеди и последния лев, който докопаш! Събирай приходите! Спри разходите! Не мисли за утре!" Проста логика, необременена от размисли за обратния ефект на натрапената стагнация, за дезинвестициите, които предизвикват опитите за увеличение на фискалната тежест над рекордните 38% (по данни на Economist, според мен са повече) от брутния вътрешен продукт. Нито мисъл за демографските процеси, които отприщва опитът да се срине социалната защитна система, които достигат до откровено бягство от страната. Но въпросният таен доклад не е нито първият, а за жалост май няма да е и последният сурогат на икономическа стратегия, който ни пробутват. За такива като нас е казано: "На чужда глава и сто съвета са малко" и "Не е луд, който дава негодни съвети, луд е, който ги взема".