|
- Жътвата на ечемика е към своя край. Качеството е добро, изкупните цени също са приемливи за производителите. Хубаво е и това, че над 40% от него са договорирани с пивоварните предприятия и ще бъдат изкупени. Разчитаме също на добър експортен потенциал.
На пристанищата Варна и Балчик фирмите "Драйфус" и "Гленкор" товарят 2 кораба общо с 90 хил. т ечемик. Добивите са добри, очакваме да приберем повече от прогнозните количества. Вероятно общо те ще стигнат до 1,2 млн. т, което е повече от миналата година.
------------
Пред приключване е и кампанията по прибиране на пшеницата. Добивите са много добри. Средно за страната те са между 350 и 360 кг от декар. На места в Североизточна България - Силистренско и Разградско, добивите надхвърлят дори 500 кг. Най-важното е обаче, че качеството на пшеницата е много по-добро от миналогодишното. Това показват предварителните анализи. Аз съм оптимист, защото това ще ни осигури и големи възможности за експорт. Очакваме, че ще приберем над 4 млн. т. Имаме намерения 1 млн. т от тях да бъдат изнесени.
--------------
Ако гледаме общия износ в рамките на календарната година, още тази година износът ни ще надхвърли 1 млн. т, защото износът от миналогодишната реколта вече е 800 хил. т.
- Има ли опасност изкупните цени да паднат? Вече се появиха данни, че търговци купуват евтино.
- Разбирам, че производителите имат притеснение за цената, затова ще повторя, че цени от 120-130 лв. за тон са спекулативни. При последните си разговори с големите износители - фирмите "Гленкор" и "Драйфус", получих тяхното уверение, че по-некачествената пшеница ще се изкупува за $ 75-80, а висококачествената - за $ 95-100. Това, че се търси качествен продукт, вероятно ще накара производителите догодина да засяват и с проверени семена, за да сме конкурентни при износа. Изкупните цени на ечемика също вървят добре - движат се между 125 и 130 лв. на тон. На места дори надхвърлят 140 лв.
- Неотдавна обявихте, че страната ни иска квотата за износ на зърно за Европейския съюз да се повиши от 2000 на 200 000 тона. Кога смятате, че може да стане това?
- Министерството на земеделието не стои със скръстени ръце. Това, че увеличаваме площите, означава да се търсят и нови пазари. Първата мярка, която възприемаме, е, че вече сме осигурили 15 млн. лв. от фонд "Земеделие" за есенната сеитба. Ще увеличим размера на кредитите, които могат да ползват физическите лица от 50 хил. лв. на 100 хил. Таванът за кооперациите пък става 140 хил. лв. и за фирми - също до 100 хил. лв. Тези заеми включват и субсидия, която за семената ще бъде 33% и 25% - за торовете. Предвиждаме също промени в закона за подпомагане на земеделските производители, който ще влезе скоро в Министерския съвет. Очакваме през есента и парламентът да ги приеме.
---------------------
Тези промени ще ни позволят да променим статута на фонда и да дадем експортни субсидии на земеделски продукти, защото в момента законите в страната не позволяват подобни субсидии.
От друга страна, водим активни търговски преговори с Европейския съюз и Световната търговска организация. На принципа на "двойната нула" предлагаме квотата ни за износ на зърно да скочи 100 пъти и да стане 200 хил. т годишно. Имаме основание да смятаме, че преговорите ще приключат успешно и от средата на следващата догодина да можем да изнасяме.
----------------
Със СТО пък преговаряме да бъде одобрена субсидия за селското стопанство в размер на 2,390 млн. евро. Тази субсидия ще се отпуска от българското правителство, но ни трябва одобрението на СТО, понеже като нейни членове имаме лимити за износ, които не можем да прескочим. Това разрешение вече ни е дадено, така че и тези пари могат да се използват за субсидиране на износ на пшеница. Просто притеснения за реализацията на реколтата не трябва да има.
- Кои са реалните ни пазари?
- От Европейския съюз това са основно Португалия и Испания. Арабските страни са другият голям пазар, на който ще разчитаме. В програмата на големите ни износители са заложени доста големи количества. Намеренията ни са през 2005 г. България да произведе над 5 млн. т, така че износът да скочи още.
- Докъде стигнахте със събиране на дълговете към фонд "Земеделие"?
- Много сурови бяха мерките, но това са държавни пари и ние трябва да ги събираме. В момента постъпленията във фонда са ритмични, има достатъчно средства. Самите условия стимулират връщането на заемите, защото все повече увеличаваме субсидията и стопаните имат полза от тези кредити. Но все още дълговете към фонда надхвърлят 100 млн. лв.
- Ще помогнете ли на производителите, засегнати от сушата?
- Във Видинско специална комисия провери на място последиците от сушата и въз основа на нея предприехме съответните мерки. Първата от тях е разсрочване на кредитите на стопаните към фонд "Земеделие" с една година. Вместо този август те ще връщат заемите си до края на август 2003 г. Това ще важи за всички засегнати от сушата региони. Освен това ще се опрости ДДС върху загубите на фирмите, които търгуват със селскостопанска продукция. Предложението е внесено в Министерството на финансите и мисля, че имаме положително становище.
------------------
Готвим и програмите за подпомагане на земеделските производители в три региона на страната - Родопите, Странджа-Сакар и Ямболско. Първата програма вече е готова. Една от възможностите за подпомагане ще бъде чрез фонд "Земеделие". Догодина само субсидията, която фондът ще даде, е 150 млн. лв. от общо 180 млн., които бюджетът ще отпусне. При тези условия имаме възможност за по-голяма гъвкавост и възможност за подготвяне на специални програми.
-------------------
- Първо с Родопите ли ще започнете и кои производства ще субсидирате?
- Не само с Родопите. Основно ще подпомагаме алтернативното земеделие. То ще включва кредитиране при специални условия, с елемент на субсидии, за да може да задържим хората в тези райони. Само регистрирани земеделски производители ще се ползват от тези програми. Конкретните условия ще бъдат обявени впоследствие.
- Какви са резултатите от съвместните акции с полицията за предотвратяване на палежите и сечта в горите? Имате ли последни данни?
- Засега имаме много сериозен напредък. Не дай боже пожарите пак да се завихрят, но общо засегнатите площи от пожари не надхвърлят 2000 дка. Знаете, че миналата година те бяха 500 хил. дка. Смятам, че съвместните мерки все пак ще ни помогнат много. По отношение на незаконната сеч вече имаме доста конфискувани джипове, каруци, затворили сме незаконни гатери и т. н. Досега са проверени 94 дървопреработвателни предприятия в страната. От тях 9 са запечатани като незаконни. Съставени са 85 акта за нарушения. Давам висока оценка на тази група.
- Ще остане ли забраната за износ на горяла дървесина, която въведохте миналата година?
- Една от причините за намаление на пожарите в страната според мен беше точно въвеждането на тази мярка. Категорично заявявам, че тя ще остане. Просто няма никакво основание да я отменяме, още повече че тя се приема положително от обществото и дава резултати. Обгорялата дървесина от миналата година ще се използва от български предприятия и това се прави - за да се осигури работа вътре в страната.