Харесвате ли кънтри-н-уестърн? Hannah, a girl frоm Savannah... Хана (момиче от Савана) полива удавника с вода.

По Черноморието не е забранено радиозамърсяването - капанчета бълват децибели, отминаваш ги с колата и те отзвучават с доплеров ефект. Двуезични табели: "From 08 A.M. To 16.00 P.M. The Beach Is Saved (Плажът е спасен)" и "Плажът е охраняем". В Савана застрахователят за живот не може да те съди за непредпазливост, щом си предупредил, че плажът е "охраняем", а не охраняван от спасители. Тук те искат левче, ако върху част от твоя собствен чадър пада сянката на плажния чадър; и по 10 лв. на час за търсене на удавник; то си е извънреден труд; тук не ти е "Baywatch" с Памела Андерсън.

Но за непретенциозни летовници не е лошо, а претенциозните ще се спасят другаде догодина - спасяването на давещите се е дело на самите давещи се, както са казали класиците.

Въпросът с нашето национално спасяване за 800 дни е по-сложен. Нобелистът Дж. Стиглиц пристигна в България и каза, че положението е разочароващо. През юни излезе новата му книга "Globalisation and Its Discontents". Той критикуваше политиката на Фонда още когато беше главен икономист на Световната банка. Фондът и Банката разработиха съчетани стратегии за спасяване на новопоявяващи се пазарни икономики. Дали стратегията на Стиглиц щеше да ни спаси? Или пък щеше да ни помогне, както Хана от Савана помогнала на удавника? Може би вие знаете. Аз зная само, че положението никога не е толкова лошо, че да не може да стане още по-лошо.



Мистър Туистър...



Американците махнаха Стиглиц от Световната банка и на негово място сложиха Кен Рогоф. Стиглиц продължи да напада Фонда. На 28 юни Рогоф го нахока. Според "Икономист" скандалджията е Стиглиц. Според "Файненшъл таймс" - Рогоф.

К. Рогоф покани в Банката хора, желаещи да чуят мнението му за книгата на Стиглиц. Мнението е в уебсайта на Банката* и стана атракция със злобарския си език.

В книгата си Стиглиц казва нещо, което ми се върти в главата като мелодия, която те преследва: "Някои хора знаят нещо, което другите не знаят, и това има последици."

Все едно кога и как Симеон ще слезе от политическата сцена. Има вероятност той да остави България в малко по-добро или малко по-лошо положение и с подобрени финанси и финансови възможности на династията след връщането на имоти, операциите по външния дълг и неговото присъствие в политиката. Всичко е законно.

Той хем заговори за нов морал, хем обеща спасение за 800 дни, изтичащи на 60-годишнината от смъртта на баща му цар Борис III на 28 август 1943, когато морето беше гладко като огледало и толкова чисто, колкото вие никога няма да го видите, и когато Мистър Туистър означаваше хем тъй, хем инак.

В един от филмите на Ален Роб-Грийе има една стая, която хем я има, хем я няма. В "Миналата година в Мариенбад" играят на "Краят на 7-5-3-1". Кибритените клечки се подреждат на покривката в четири реда: най-дългият - 7 клечки, следващият - 5, после - 3, и на последния само една клечка. Можеш да вземеш една клечка или повече, или целия ред, но вземаш само от един ред. После взема другият, после пак ти и у когото остане последната клечка, губи играта.



...и Ален



Ако я знаеш, а противникът ти не я знае, ще спечелиш всички партии. Ако и той я знае, ще спечелиш половината партии, понеже първият ход е веднъж твой, веднъж негов.

Ален Роб-Грийе беше снажен и мустакат - подозираха го, че не е никакъв чужденец. В хотел "България" каза: "Je veux mon steak saignant" и аз казах на сервитьора, че господинът си иска пържолата недопечена, но все едно, че нищо не му бях казал и Ален се учуди, все едно е за първи път в България, а не беше - той и сестра му били бригадири на линията Перник-Волуяк.

- Това е най-дългата линия, понеже влакът тръгна преди 10 години и още не е пристигнал. Линията хем я има, хем я няма.

- Не зная.

- А китайската игра с клечки я знаеш. Ходиш ли на кино?

- Да.

- Защо?

Мила, която беше преводачката на Ален Роб-Грийе в България и с която още не бяхме женени, се притесни. Бях й казал, че ще го интервюирам за сп. "ЛИК", а ето че той задаваше въпросите. Жената на Ален, миниатюрна албанка и толкова ненатрапваща се, че не я забелязваш - такава си представям Майка Тереза на младини - каза laisse tomber. Но той настоя:

- Защо?

- Защото...

- Защо?

- Защото мога и да не ходя.

- Браво. А покрай паметника, щеш не щеш, минаваш... Принуден си да го виждаш. По-рано го нямаше онзи с la mitraillette".

- Казват му шмайсер. Всъщност е шпагин, няма спасение от скулпторите. Навсякъде си оставят знаците. Инстинкт на песове.

- Коман?

- Песът препикава всички стълбове. Кучките не го правят.

- А стаята?

- Ако архитектът предложи да ми построи къща с една стая, дето хем ще я има, хем ще я няма, ще го пратя по дяволите. Aux diables.

-------

* Текстът е на http://www.imf.org/external/np/vc/2002/070202.htm