Разбираемо е облекчението на правителството, синдикатите и пътниците, че стачката на работещите в БДЖ се отмени след предупредителното спиране на няколко влака. И как не: в държавата има един конфликт по-малко, заемът от Световната банка щe подкрепи реформите; жепейците щe получат ваучерите си за храна, няма да ги съкращават. Най-хубаво обаче е за пътниците и бизнеса: в скоро време влаковете ще постигнат скорост за движение отпреди 37-38 години, а най-големите гари щели да бъдат дадени на концесия. Отдъхването и взаимните поклони не отменят обаче въпроса "Ще има ли ЖП транспорт в България?". Възможните му допълнения с "докога" и "какъв" само смекчават тъжния отговор, който все повече се натрапва и разсейва мимолетното облекчение. То само отлага проблема, опиращ не толкова до железниците, колкото до цялостното икономическо и гражданско състояние на държавата. Клето е това състояние.

В конкретния случай то може да бъде онагледено с едно твърде точно описание, направено от инж. Милчо Ламбрев, генерален директор на НК "Железопътна инфраструктура". Настина, то се вписва в обичайните мнения, които близки до правителството медии пускат при всеки опит на някое съсловие да защитава интересите си. Без значение дали става дума за стачки и протести на учители, лекари, земеделци, учени от БАН и университетите, полицаи, военни и т.н. тия мнения се състоят в



обвинения в съсловен егоизъм, изнудване на клиентите,



несъобразяване с икономическата ситуация, с изискванията на ЕС, МВФ, СБ, НАТО, с международното положение и т.н. Това не е пропуснато и от инж. Ламбрев в публикуваната на 10 март във в. "Стандарт" статия под правилното заглавие "ЖП стачката е с измислени мотиви". Тъкмо тук е и споменатото още по-правилно описание. То заслужава да бъде цитирано както заради програмната му откровеност, така и заради безутешните изводи, които могат да бъдат направени за цялостната държавна политика в ерата на прехода или епохата на пазарната икономика, използваме ли ярките стилистични фигури на инж. Ламбрев за миналото при описанието на настоящето. Ето го:

"Жп мрежата в България е изградена основно през миналия век. След падането на тоталитаризма икономиката ни претърпя цялостна трансформация и днес жп транспортът е сведен до по-малко от една трета от мащабите си през тоталитарната ера.

Днес нуждите на българското население и икономика са съвсем различни от епохата на плановата икономика. Нещо повече - значително се промени дори числеността на нашето население. Въпреки че данните от последното преброяване още не са огласени, вече е ясно, че от 10 ноември 1989 г. досега населението на България е намаляло с близо 2 млн. души. През последните две десетилетия автомобилният и особено междуселищният автобусен транспорт се развиха драстично и привлякоха пътниците и голяма част от товарите. Въпреки това железопътната мрежа остава непроменена и продължава за предлага почти същите пътнически превози напук на все по-намаляващия брой пътници. Поради това всеки ден у нас се движат влакове с по-малко от седем пътници средно. И вместо да се инвестират в модернизацията на онези жп линии, които обслужат новата българска икономика и реалните нужди на населението, публични средства продължават да се харчат за линии и пътнически услуги от времето преди промяната.

Затова българският данъкоплатец напълно справедливо поставя въпроса защо същите тези средства, които ежегодно се наливат в стари, неизползвани или слабо използвани линии и услуги, не се инвестират в модернизацията и усъвършенстването на основните жп линии? Отговорът на този въпрос означава, че е необходима промяна в железопътната мрежа на България, като бъдат развити линиите, които обслужват новата българска икономика, и бъдат закрити онези, които са обслужвали плановата икономика, но вече са ненужни."



Край на чудесния цитат



Чудесен най-вече с това, че ако заменим "жп мрежа" с каквото си поискаме, ще получим точна картина на "новата българска икономика", където невидимата ръка на пазара сътвори обичайната видимост по гари, полета, заводи, пътища, училища, болници. Все с помощта на държавата..

Тази държава отдавна е занемарила същностните въпроси, които вече тридесетина години приплъзва по временни решения според извънвремеви стратегии. Зад тях лъщят откровени частни интереси, съсипващи в името на реформи, модернизация, преструктуриране, приватизация, концесии и прочее пароли на т. нар. преход индустрията, селското стопанство, транспорта, армията, полицията, образованието, здравеопазването, накъсо - държавата. При това с участието както на самата държава, така и на всички нас, съгласяващи се с тия решения в примиренческия стил "да си траем, че ще стане и по-зле".



Това също е разбираемо - почти като условен рефлекс



Защото всички приказки, че след "реформите" ще има подобрение, увисват пред установими с просто око свидетелства за влошаване на нещата. Сред тях най-лошото е отказът на държавата от предотвратяване на собственото й разграждане. Нещо повече, за да не бъде упрекната в "тоталитарност", тя дори сътрудничи за това, като се оттегля от най-баналните си функции за самозапазването си извън София-широк център.

За тая държава например е немислимо това, което стана тази седмица - пак с железници и пак с български граждани, с петима "клетници" (miserables според http://www.sudouest.fr/2011/03/08/prison-pour-vol-de-metal-336204-2780.php). Така ги нарекъл служебният защитник тоя понеделник, искайки да трогне съда в Бордо с тъй прозрачната алюзия с героите на Юго.

Съдът обаче ги осъдил на четири месеца затвор заради "несъмнено най-зрелищната кражба на метал", стълб от изоставена жп линия. Кражбата станала миналия четвъртък. В тая история няма нищо чудно: за три работни дни френската почти тоталитарна държава заловила крадците, провела разследване, обвинила и осъдила нашите хора, при това без право да пребивават във Франция след излежаване на присъдата. Нищо чудно няма да има и във възможното й продължение. Живот и здраве, като се приберат у нас, нашата демократична държава току-виж им дала на концесия тъй ненужните жп линии. Все пак едно от предимствата при концесии у нас е наличието на опит, придобит в развити икономики и международни организации - без значение дали е при кражби по жп линии или в управителни съвети на банки.