Вече знаем какъв е българският отпор на растящите цени. Правителството силно се разтревожи за храните и затова е на път да повтори злощастния опит на тройната коалиция - ще прави орган за наблюдаване на цените. Така аграрният министър на ГЕРБ, автор на идеята, се превръща в алтер его на Румен Овчаров и Петър Димитров - отговарящи за икономиката в кабинета "Станишев". И те съзерцаваха цените и се заканваха на неперсонифицирани спекуланти. От което нищо добро и полезно не произлезе. Напротив, когато на сайта на икономическото министерство започнаха да публикуват "най-високи и най-ниски цени" на различни стоки, търговците, които продаваха най-евтино, бързо настигаха колегите си.

Днешните министри също възнамеряват да свалят цените на храните, като ги "качват" на някакъв нов сайт. За цените на петрола и на горивата, макар че те са не по-малко тревожни, правителството нищо не казва - дали защото е наясно, че срещу ръжен и срещу пазарни сили не се рита, дали защото се притеснява да не подразни спонсори. Един министър - транспортният, се престраши да покаже позиция по темата - и предложи Комисията за защита на конкуренцията да провери има ли картел при горивата.

Всъщност КЗК би трябвало да провери два вида съмнения - има ли наговаряне между бензиностанциите и злоупотребява ли единствената у нас петролна рафинерия с господстващото си положение. Впрочем КЗК неотдавна се произнесе - според нея



на петролния фронт нищо нередно няма



И според икономическия министър Трайчо Трайков е точно така - той е убеден, че няма изкривяване на пазара на горива, нито аномалии. Може и да е вярно - нима някой пречи да се внася евтин бензин и дизел от Румъния или Турция, Македония или Гърция?

Как реагират на инфлационната заплаха в другите страни от ЕС - например в Испания? Там и през ум не им минава да си играят на държава и спекуланти. Правителството в Мадрид обяви план с 20 мерки за икономия на енергия заради поскъпването на петрола в резултат на размириците в Арабския свят. Авторите на екшън плана са изчислили, че при съвестното му прилагане страната може да си спести употребата на 28.6 милиона барела нефт, което прави 2.3 милиарда евро при сегашната цена.

Как испанците смятат да постигнат такова чудо? Една от мерките предвижда икономично ... шофиране. Допустимата скорост по магистралите ще бъде намалена от 120 на 110 км/час - на първо време за 4 месеца, докато стане ясно накъде отиват цените на петрола. Освен това се предвижда порцията на биосъставките в дизела и бензина да бъде увеличена от 5.8 на 7%. Правителството дори смята да насърчи със субсидии употребата на гуми за по-икономично каране.

Друга точка от плана за нефтени икономии предвижда пренасочване на испанците от автобусите към влаковете и ел. транспорта. Цените на билетите за железниците в предградията и на кратки разстояния ще бъдат намалени, а общественият транспорт ще получи допълнителна държавна субсидия от 262 милиона евро. За обществено осветление навсякъде ще бъдат въведени енергоспестяващи крушки.

Планът, финансиран отчасти от електрическите компании, които ще внесат 1.5 млрд. евро, е в отговор на "голямата енергийна зависимост" на Испания, която внася 75% от потребяваната енергия. Мадрид се опасява, че нефтената инфлационна вълна може да попречи на и бездруго вялото възстановяване на испанската икономика след две години рецесия и стагнация.

Планът на испанците от пръв поглед има и дефекти -



товари бизнеса с плащания и залага държавни субсидии



Но очевидно има консенсус по мерките, а и по-добре е да има ясни действия вместо бърборене, обещания и безадресни закани, така типични за българската действителност. Иберийският модел може да изглежда наивен, но е план. Испания освен това залага на интелигентния подход - от всеки малко усилие, което дава голям ефект в национален мащаб. И всичко е подкрепено с изчисления - и за необходимите ресурси, и за ефекта.

Министър Найденов много хвали испанския опит с цените на храните. Там имало звено за мониторинг, научил министърът, който миналия уикенд бе в Мадрид. Да не би в България да няма? У нас с това се занимава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Комисията за защита на конкуренцията също има ясно изразено отношение към цените - бди да няма наговаряния, дъмпинг, картели и понякога открива нарушения и налага глоби, както се случи със заводите за олио. И НСИ следи цените. Оглавяваното от Найденов министерство най-редовно се захранва с числа от своята ведомствена фирма САПИ - Система за агропазарна информация. САПИ не само следи какво се случва с цените на котлетите, киселото мляко, чушките и кашкавала, но и прави всякакви обобщения и анализи.

Ако всичките тези бази данни и звена не могат да просветят министър Найденов,



и Господ не може да го извади от неведението



И включването на пенсионерите в наблюдаването на цените по пазарите, каквато е най-новата идея, няма да помогне. А колкото до анализите и препоръките - вероятно Найденов не ги е поискал, затова не ги е получил. Това обаче не може да е причина да се прави пореден държавен орган. Поне да бе попитал колегата си Трайков има ли нужда от още един комитет, наблюдаващ цените, и може ли да се говори за спекула и за "отклонения" в икономика, в която "норми на печалба" и "регулация" се прилагат само там, където има мопоноли.

Има ли ясен план нашето правителство за борба с инфлацията. Не, то си играе на хрумвания, проби и грешки - при това не само по ценови, а по всякакви въпроси. Вчера измисли БОРКОР, днес - ЦЕНОБОР. И така до изборите.