Денят на потребителите 15 март бе отбелязан от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов подобаващо. Той посети Варна, където потреби много любов. Предимно медийна и страшно евтина.

Празникът започна с мероприятие, афиширано като "Среща на министъра с туристическия бранш". За целта бе наета скъпа зала в лъскав хотел, а за да е по-плодотворна програмата, с него бяха красива сътрудничка, други сътрудници, шефът на новата агенция по храните Йордан Войнов, и той с късопола сътрудничка. Началниците на десетките ведомства към министерството също бяха довели задължителния секретарски антураж. Тумбата, заедно с ентусиазираните журналисти, силно превишаваше представителите на туристическия бранш, сметнали за нужно да откликнат на министерската покана.

Хотелиерското съсловие бе не само числено оскъдно, но и вяло. Всъщност целта на срещата се оказа опознавателна - д-р Войнов да разкаже на хотелиерите за новата агенция за борба със спекулата, наречена от журналистите хранителен БОРКОР, а и да им разясни "мерките, които ще предприеме държавата през летния сезон". След кратко теоретично експозе залата получи възможност за въпроси. Бяха зададени точно два - какво е различното, носи ли нещо ново новата агенция, има ли специфични мерки и условия, което хотелиерите трябва да спазват. Войнов чистосърдечно призна, че нищо ново няма.



Хотелиерите захихикаха



"Срещата с бранша" продължи точно 15 минути. Но залисията продължи час, без миг спокойствие за Найденов и Войнов. Те трябваше да отговорят на десетки репортерски въпроси за храните, водите, плодовете, зеленчуците и международното положение. Пред всяка телевизия казваха нещо ново и мъдро, което хвърляше в потрес другите телевизии, та се наложи като отговорни държавни мъже да уважат всяка репортерка и камера поотделно. А съжденията, с които непременно трябваше да бъде запълнен праймтайма, бяха от рода на: "ще вземем крути мерки срещу нарушителите", "потребителите трябва да бъдат спокойни", "туризмът е приоритетен отрасъл". Съвсем оредялото хотелиерство вече не се хихикаше, а се чудеше



кой е повече за оплакване - медиите или властниците



Найденов и Войнов очевидно имаха тренинг от подобни важни събития, тъй като успяха да раздадат настроение всеки му според потребностите.

Така например пред камерите министърът гневно заклейми някои лоши навици на хотелиерите, пред тях - думичка не отрони. Войнов пък роди "новината", че някои хотели вземали от търговските вериги стари храни и ги пробутвали на туристите. Наказани нямало, защото проверките тепърва предстоели. Войнов може да не знае кои са виновниците, но знае кои не са, тъй като в залата дебело подчерта, че присъстващите правят изключение.

В България всекидневно се случват много радости, но най-голямата настава, когато е замесен Бойко Борисов. Денят на потребителя се превърна в истинско щастие. В средата на мероприятието Найденов стана, хвана мобилния си телефон, тайнствено го прикри с ръка и тичешком остави диря на превъзбудено очакване. Оказа се, че говори с премиера, за да уточнят как да помогнат на бедстващата Япония. Тъй се роди още една гръмовна новина - ще съдействаме с минерална вода.

"Казвам ви, не знам дали ще го доживея, но водата ще стане по-скъпа от петрола", заявява Найденов с нотка на философска тъга. Репортерка от националното радио обаче е прагматична: "Г-н министър, ще изнасяме ли каберне за Япония?"



Найденов е втрещен,



но морската прима на БНР е хладнокръвна: "Червеното вино ликвидира радиацията, областният управител го предложи". Найденов отговаря нещо, но не се разбира какво, тъй като от задните редици изчервено сумти областният управител Данчо Симеонов. Клетият, подхвърлил нещо дружески, ама не съобразил, че ще стане обществено достояние.

Симеонов обаче знае разни номера. "Ма вие не питате министъра, дето лобира за АРА (Агенцията по рибарство и аквакултури - бел. авт.)", подбутва той репортерите. Тъй се ражда поредна прочута новина, която на другия ден ще напълни вестниците - че агенцията щяла да се мести във Варна. "И друго има, ама министърът ще ви го каже, като отидем на рибната борса", добавя енигматично Симеонов. Туй вече със сигурност значи, че на борсата ще има още повече камери и микрофони - цял министър е пожелал да каже "нещо".

Рейдът из рибната борса е предварително разгласен. Следователно час преди трупата на Найденов да открие представлението там, търговците са затворили.

Два магазина са се престрашили да работят и



по неволя стават декор на изключителни телевизонни кадри



Развълнувана опърпана баба стиска ръката на министъра и заплаква. "Хайде да ти купя една риба!", умилява се Найденов. Продавачите избират най-едрия кефал, красива сътрудничка, на която е поверен министерският портфейл, вади пари. "Хайде, от нас да е", щедри са търговците. "А, не, моля ви се, не може така", стриктен е Найденов. Как може някой въобще да си помисли, че



министърът ще вземе нещо без да плати!



Наоколо зяпат затворилите продавачи. Подхвърлят за скъпия бензин, който ползват лодките и вдига цената на улова. Друга баба недоволства, че стоките се увеличили със сто процента. Министърът отговаря, другаде премълчава, влиза в следващия отворен магазин и се осведомява как я карат продавачите, добре ли са, що са. "Каква е целта на посещението ви тук, проверка ли правите, защо дойдохте на борсата", пита най-сетне репортер. "А, не, просто така, на разходка", отвръща Найденов. Вече за всички е ясно, че разходката е ревю за пред камерите.

Малко по-късно, вече прибрали се в редакциите, журналистите научиха още една новина - на рибната борса Найденов казал, че скоро тържищата ще станат две, т.е. ГЕРБ ще зарадва града с нова придобивка. Поне така пише в прессъобщение на Министерството на земеделието и храните. Става ясно, че това е било предварително заплануваното "нещо", което Найденов е трябвало да каже и с което губернаторът Симеонов бе подгрял медиите. Но очевидно в суматохата министърът го е забравил. Това не попречи нито предварителното написано съобщение да бъде разпратено, нито чинно да бъде цитирано от журналистите, които предаваха от "мястото на събитието".



На очите и ушите си може да не вярват,



но на министерски пресцентър - задължително.

Във вечерните емисии и статиите на следващия ден проявите на Найденов бяха отразени с нужната сериозност. Без ни най-малък намек за съпътстващата бутафория. По новините изтече, че министърът е имал важно посещение във Варна, където е откликнал на проблемите в туризма, търговците на риба и най-вече - на потребителите. Така уж комичното щуране се превърна в пиар мероприятие екстра качество. Социолозите вече можеха да попитат електората харесват ли министъра, а всички по веригата да замълчат и да се направят, че не знаят как точно се е формирал високият рейтинг.

Може би тъжната новина е, че той не е първият министър, отразяван по подобен начин, а и ГЕРБ не е първата управляваща партия, любена така горещо от медиите. Още по-тъжната е, че тези репортери, които осъзнаваха абсурдността на цялата глупост, и да искаха, не можеха да я опишат. С малки изключения трибуна за техния труд няма.