В България има закони, но често пъти те се прилагат според човека, който ги е погазил.

Да вземем историята с катастрофите. Годишно по пътищата на страната се хващат по над 10 000 души, които шофират с над 1.2 промила алкохол в кръвта. И често такива хора извършват още пътни нарушения, причиняват катастрофи, оставят стотици хора инвалиди завинаги, а нерядко убиват невинни пътници и зачернят цели семейства. Достатъчно е да споменем последния трагичен случай, при който Йосиф Йосифов-Йоско уби с бронирания си джип двама български граждани, като алкохолът в кръвта му бе над 2.5 промила.

Затова и още през далечната 1982 г. в Наказателния кодекс фигурира специална разпоредба, която предвижда затвор за хора, които са хванати да управляват колите си с над 1.2 промила алкохол. И като превенция, а и като възможност за наказване на лица, които самонадеяно и под влияние на алкохол правят поразии и сеят смърт на пътя.

Но да видим какво правят българската прокуратура и съд по въпроса. Само за месец и половина трима футболисти, хванати да карат с над 1.2 промила, си ходят волни и свободни. Те получиха единствено условни присъди, пробационни мерки и различни периоди отнемане на шофьорските книжки.

Вратарят на "Левски" Божидар Митрев, който бе хванат да кара с 1.36 промила, ще плаща по 10% от заплатата си на държавата за 6 месеца. Това излезе от споразумение между него и прокуратурата, което бе одобрено от Софийския районен съд. Освен глобата той ще има "тежката задача" да се среща с пробационен служител също половин година, както и за същия период остава без шофьорска книжка.

И друг футболист - Лъчезар Балтанов, се споразумя с прокуратурата и получи от съда 8-месечна условна присъда. Той бе хванат да кара с над 2 промила, но просто ще трябва да се среща два пъти седмично със служители от пробационната служба. Ще остане и без книжка за година и половина.

Трети футболист - Гара Дембеле, също бе признат за виновен, че е шофирал с над 1.2 промила. Той получи допълнителното обвинение, че кара с фалшива книжка. Но накрая също бе осъден на 8 месеца условно. Това вече е наистина абсурдно.

Сигурно съдиите ще кажат - тук няма смъртни случаи, защо да влизат в затвора. Само че имаше и други условни присъди, при това - след причинена смърт на пътя.

Всъщност



прокуратурата и съдът са длъжници на обществото,



що се отнася до този вид престъпност. По едно време дори се появи прокурорска идея текстът от НК да отпадне и шофьорите, заловени да карат с над 1.2 промила алкохол в кръвта или при повторно прегрешение с над 0.5 промила, да не бъдат изправяни пред наказателен съд, а директно да бъдат глобявани. За да се разтовари прокуратурата и да се концентрира върху организираната престъпност. Аргументът бе, че 27% от всички обвинителни актове са били за шофиране в пияно състояние, а същевременно с ефективно наказание лишаване от свобода са наказани едва 0.06% от извършителите. Ами как да има ефективно наказание, когато прокурорите се споразумяват с пияните шофьори? От новите три примера - два са такива. И не е сериозно да отказваш правосъдие, като



се оправдаваш със собствената си благотворителност



Няма цивилизована страна в Европа, която да не предвижда наказателна отговорност за шофиране в пияно състояние. Има дори страни, в които прагът на промилите е по-нисък. Затова и звучи наистина твърде смело точно България да се отказва от този подход.

Последните години действително бяха белязани от много и твърде противоречиви съдебни решения в случаите, при които лица са управлявали автомобилите си с алкохол над 1.2 промила алкохол в кръвта. Макар че на пръв поглед текстът от Наказателния кодекс да изглежда пределно ясен. Според разпоредбата, "който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година". Или казано иначе, ако даден човек бъде хванат да кара колата си с такова количество алкохол и това бъде доказано не само с дрегер, но и с кръвна проба, то той трябва да бъде осъден. Години наред обаче в много съдилища в такива случаи, вместо да се налага наказателна отговорност, тя се заменяше с административно наказание. То се прилага, ако някой бъде хванат за първи път да управлява автомобила си с концентрация над 1.2 промила. По този начин



нарушителят се отърваваше само с глоба,



а съдебното му досие оставаше чисто. От 2007 г. това вече не е така и съдилищата трябва да четат присъди, с които да бъде определено наказание "затвор". И така дойде другата мода - на условните присъди. Било то при одобрено от съда споразумение с прокурор или дадена присъда директно от съда. В крайна сметка за всеки, който кара с над 0.5 до 1.2 промила, има предвидена глоба и отнемане на книжката. Затова е естествено за прекалилите да има страх от затвор. И присъдите трябва да са ефективни. Пък било само за три или четири месеца. Да видим тогава кой ще пие и ще кара.