|
| Църквата в замъка на средновековния град до с. Крамолин, Севлиевско (разкопки на Ат. Милчев, К. Койчева и П. Димитров), начало на ХIII в. Защитниците на замъка, разположен върху непристъпни скали с височина над 90 метра, "скачали като елени по височините и се движели по недостъпните скали като диви кози". На заден план -язовир "Ал. Стамболийски" е превърнат в локва поради продължителното засушаване в първата половина на 80-те години на миналия век. В рамката - тъкан, част от повязка - платнена лента, оформена чрез завързване като къса цилиндрична шапчица, от гроб на младо момиче в некропола върху голямата късноантична базилика в цитаделата на средновековния град; коприна, памук, позлатени сребърни нишки; ХIII-ХIV в.; Исторически музей-Габрово; Реставрация на М. Орманова, Национален исторически музей-София |
На летописеца Никита Хониат дължим описанието на първите години след въстанието на братята Асеневци. И докато по време на византийския поход срещу бунтовниците в средата на 1186 г. дедите ни разчитат за отбраната си на старопланинските проходи, то само три години по-късно, учуденият Хоният отбелязва, че Исак II Ангел "намерил тамошните [българските] крепости и селища много по-силни от по-рано, понеже били заобиколени с нови крепостни стени, които на места били снабдени с кули".
Наистина не може да има никакво съмнение, че още от началото на 1187 г. първа грижа на новата власт в Търновград е изграждане на укрепен район около новата столица за отбрана срещу ново византийско настъпление. Каквито сме разглезени и изнежени днес, трудно можем да си представим как милиони кубически метри ломени и речни камъни, пясък, вар и вода е трябвало да се доставят до непристъпните върхове, отредени за място на бъдещите крепости, а после всичко това да се превърне в непробиваем крепостен зид чрез денонощен труд. Братята Асеневци извоюват първо победата в надпреварата с времето, а чак след това идват великите им военни победи.
Градът и неговата околност съществуват винаги заедно. Градът се определя от своята околност по дефиниция и не може да съществува без нея. Столичният укрепен район е с толкова сложна структура, че засега трудно може да бъде приет за напълно проучен, въпреки десетилетните упорити археологически разкопки. Все пак са ясни част от елементите, които го съставят. Могъщият Ловеч и крепостите от укрепения му район пазят столицата от запад. Цяла мрежа от малки и големи крепости, като крепостта на значителния средновековен град при с. Крамолин, Севлиевско, осигуряват в дълбочина отбраната на столичния град. По северните склонове на Стара планина за наблюдение на Дъбовския, Мъглижкия, Еленския, Тревненския и Шипченския проход са изградени малки сигнални крепости. Десният фланг на южната столична отбрана изглежда се направлява от огромната крепост Стринава при днешната Дряновска обител, заедно с крепостите Стражата, тази на платото Боруна и в м. Куклите. Столицата от юг пазят също и крепостите при Батошево, при с. Здравковец, при с. Градница, Габровско, и Рибаре (неидентифицирана), непристъпните крепости при днешните села Градище и Дъбнево (Ловешко), над Габрово. От изток и североизток и север отбраната на Търновград е осъществявана от мощните укрепени райони на Търговище, Шумен, Червен и Никопол.
Мощните и многобройни укрепления, които да пазят столичния град, неговите богатства и населението на неговата околност се оказват задължително условие за оцеляването на Второто българско царство.
* * *
Вероятно почти веднага след първоначалното укрепяване на столичната околност започва, дори още в края на ХII в., укрепяването на градската околност на големите и толкова важни градове на юг от Стара планина. Като пример тук може да бъде взет укрепеният район на Мелник, макар основната работа по неговото изграждане да е свършена по време на «самодържеца» Алекси Слав, между 1208 (1209) г. и 1230 г.
В този укрепен район се включват както новоизградени крепости, така и обновени стари - крепостта Церово (средновековния Благоевград), споменато като "Градище Церово" в Рилската грамота (1378 г.) на цар Иван Шишман (1371-1395). От север на юг следват крепостите при днешното село Габрово, Благоевградско, до Симитли и Крупник, крепостта Враб до с. Илинденци, градът Свети врачеве (днешния Сандански), при селата Горно Спанчево, Калиманци и до Петрич. От юг, в теснината на Рупелския пролом, над днешната железопътна линия, две малки стражеви крепости са разположени, за да предупреждават за вражеско нашествие.
Мелник е не само най-голямото селище в района, най-здраво укрепеното, най-често споменавано в историческите извори, при това изключително във връзка с големи и важни исторически събития. Мелник е очевидно носител на старата градска традиция в този район. Между 1208 г. (или най-късно от 1209 г.) до 1230 г. градът е столица на държавата на размирния и самонадеян деспот Алекси Слав, а Роженската обител служи за наблюдение на пътищата от изток и североизток.
Разхвърляни от двете страни на Струма, крепостите тук сякаш не са подчинени на никакъв ред. Което, разбира се, няма как да е вярно. През 1933 г. в географията е предложена Теорията на централните селища. Същността u е в гравитирането на малките селища около едно голямо (централно) населено място, а районът, който всички те заемат, е с форма на кръг. Теоретичното построение е създадено в първоначалния си вид от немския географ и икономист В. Кристалер на основата на селищата в Южна Германия и обнародвана през същата година в Йена.
Построението на Кристалер страда от някои недостатъци, които се опитва да изглади А. Льош с издадената си пак в Йена книга през 1949 г. Поради полученото изображение на градските райони понякога построението на Кристалер-Льош се нарича и Теория на "пчелните клетки". През втората половина на 60-те години на миналия век критиките към построението на двамата учени толкова се ожесточават, че самият В. Кристалер две години преди смъртта си се отказва публично от Теорията на централните селища на географския конгрес в Чикаго през 1967 г.
Теорията на централните селища прилегна като стара обувка на разпилените по Средна Струма крепости, което наистина бе неочаквано. Човешкото знание наистина е единно, ние само за удобство го разделяме на науки.
Приложението даде и допълнителни възможности. Оказа се, че вътрешността на "пчелните клетки" е с концентрично разположени пояси за отбрана на централното селище. Минаващият през средата на укрепения район главен път, използван от хилядолетия, даде възможност да говорим за Теория на "разполовените пчелни клетки". Само бъдещето ще покаже дали новото построение ще приляга също така добре към останалите средновековни укрепени райони по българските земи.
На първо време "разполовените пчелни клетки" бяха приложени към още два близки района - Средноместенския и Горноместенския средновековни укрепени райони, където резултатите бяха същите, напълно прилегна построението към емпиричните дадености.
Приложението на Теорията на "разполовените пчелни клетки" в историческата география за обяснение на разположението на средновековните селища поне в поречията Струма и Места засега наистина действа. Дали ще действа за Балканите изобщо ще видим тепърва.
Извори
"Тогава [в края на пролетта на 1186 г.] Исак [II Ангел (1185-1195)] се отправил на поход срещу тях [българите]. А те заели непроходимите и недостъпни места и дълго време се съпротивлявали. Когато обаче неочаквано паднал изпратен от бога мрак, който . . . покрил планините [вероятно слънчево затъмнение], които те [българите] пазели, ромеите тайно и неочаквано ги нападнали, изплашили ги и така ги разпръснали . . .
Императорът [Исак II Ангел] отново предприел поход [през 1190 г.] срещу тях [българите и куманите]. Като минал покрай Анхиало [Поморие], той чрез заобикаляне стигнал до Хемус [Стара планина]. Убеждавайки се обаче, че не е в състояние да извърши нищо достойно за императорското присъствие, решил да завърши похода в два месеца. Той намерил тамошните крепости и селища много по-силни от по-рано, понеже били заобиколени с нови крепостни стени, които на места били снабдени с кули. Освен това защитниците им, дори и да се решавали да излязат извън тях, скачали като елени по височините и се движели по недостъпните скали като диви кози, избягвайки ръкопашен бой . . .
Търново . . . този град е най-укрепеният и най-красивият от всички градове по склоновете на Хемус, заобиколен е от яки стени, мие се по средата от бистра река [Янтра] и е построен върху билото на една височина [Царевец] . . ."
Из "История" на Никита Хониат
Превод на Ал. Милев
"Планината Родопи, която се нарича и Ахрида, и нейните крепости, а също и Мелник, владеел Слав, който бил роднина [сестрин син] на цар [Иван] Асен [Стари (1190-1195/96]. Този Слав . . . като завладял силната и почти непревземаема . . . крепост Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никого от околните владетели . . ."
Из "История" на Георги Акрополит
Превод на М. Войнов
|
| Обобщен вид на Среднострумския средновековен укрепен район. Проучването на средновековните селища тук наложи съществени допълнения към Теорията за централните населени места , обособени бяха отбранителните пояси около централното населено място, а също и пътят, който разполовява (в случая от север на юг) "пчелната клетка" на Кристалер-Льош. |
|
| Карта на поречието на Средна Струма с означения на средновековните градове и крепости и начина на организирането им в единен укрепен район. Действителното разположение на някои средновековните селища, все още запазени от иманярски набези, не е показано географски съвсем точно, без това да нарушава построението като цяло. |
Той е разположен встрани от значимите пътни артерии в региона и най-вече от Струма, която е основната комуникация тук. Това, впрочем, показва, че източната урбанистика (още от ранновизантийската епоха не винаги се подчинява на законите нагледвсеобщата логика и създава центрове на дори немислими места.
