Открай време властта в България недолюбва малкия и среден бизнес. При социализма той не съществуваше, а управляващите в годините на прехода правеха повече или по-малко да му пречат. В последните 2 години с помощта на кризата и активни и пасивни действия на ГЕРБ репресията стигна нови върхове и вече граничи с погром.

Примерите за умишлен терор и просто недомислени действия са десетки. Ясно е какво целят те - пренасочване на клиенти от малките към големите, тъй като последните имат по-добри лостове за влияние над електората. И повече пари. Едва ли управляващите обаче си дават пълна сметка какво означава за една страна липсата на малък бизнес. Властта на веригите и картелите не значи само монопол и по-високи цени или изземане на хляба на фамилните предприятия. Тя е вредна за идентичността и манталитета на една нация.

Последната активност на управляващите в тази посока е просто изумителна и крайно показателна. Докато цените на храните растат, а министерството на земеделието им оказва отпор основно със заклинания и неосъществими заплахи,



новосформираната агенция по храните си намери друг враг



- малките квартални магазинчета за хранителни стоки. Там започват масирани проверки на хигиенните условия, собствениците ще бъдат задължени да плащат на екарисажи, където да се горят продуктите с изтекъл срок на годност, продажбата на храни в трафопостове, гаражи и магазини с малка площ ще бъде директно забранена, а други ще се разреши да продават само опаковани продукти, което със сигурност води към фалит. Шефът на агенцията Йордан Войнов обясни, че крайно неправилно хипермаркетите досега са били оценявани като високорискови за здравето на потребителите, а малките магазини - като нискорискови, благодарение на което са проверявани само веднъж годишно. Въпреки че в големите пазаруват повече хора и съответно рискът от зарази от некачествени продукти е по-висок, при малките пък имало по-лоши системи за спазване на хигиенните условия и по-малка защита на потребителя, който не можел да пипне стоката, да види срока й на годност и етикета. Войнов не спря с това. Запитан какво да правят хората по селата, чиито магазини масово не отговарят на високите изисквания за качество и ще затворят, той показа завидни познания за живота там. "Баща ми живее на село и пазарува само хляб, олио, сол и захар, а останалото си произвежда сам, така че няма проблем", обяви шефът на агенцията. И, естествено, каза, че не лобира за хипермаркетите, а за правата на потребителите, които ще са единствените печеливши от разчистването на пазара.



Ясно е какви са предимствата на малките магазини



- там внимават за качеството, защото си пазят клиентите, не без значение е личният контакт и т.н. Достатъчен е фактът, че оцеляват насред криза дори в софийски квартали, където има по 4-5 хипермаркета, и очевидно има пазар и за тях. Всеизвестно е, че малки магазинчета има в цяла Европа, а в по-шовинистично настроени страни като Франция не са и спирали да пазаруват основните хранителни продукти от фамилни хлебарници и месарници.

Но у нас властта ще направи и невъзможното, за да удуши подобни малки фирми. Хранителните стоки не са единствените -



терорът е повсеместен



Директен удар върху малките заведения например ще нанесе идеята на ГЕРБ в тях да се забрани изцяло пушенето още от това лято. За големите забраната е отложена чак за 2013 г., когато малките ще са отдавна фалирали. Поради некадърност на чиновници или друго фермерите чакат субсидиите си с месеци, като някои не ги дочакаха и вече фалираха, а всички останали малки земеделски производители са на ръба на оцеляването.

Заради кризата на ръба всъщност са всички по-малки - от агенции за недвижими имоти и строителни фирми до всякакви екзотични бизнеси като превоз на болнични отпадъци. Вместо да им помага обаче, държавата ги доубива. Част от тях вече фалираха при увеличението на осигурителната тежест през 2010 г. Другите ще бъдат катурнати от другото гениално решение на ГЕРБ - в пъти по-високи местни данъци за фирмите. Разбира се, не бива да се забравя и отговорното решение на министерството на финансите да се бавят и намаляват плащанията към бизнеса.

На кризата и съпътстващите я безумици на ГЕРБ могат да устоят единствено големите. Те могат да погасяват кредити, без да имат постъпления, те могат да чакат плащания и да си позволяват да "затварят" средства. И ако ситуацията не се промени, те ще оцелеят и ще излязат по-силни от икономическата и управленска криза, с разчистен пазар и нови, и нови възможности да го изкривяват и манипулират.

По-опасното обаче е друго. Окрупняването е бърз път към глобализация и изчезване на местните производства и традиции. То води до загуба на идентичност и асимилация от масовите полуфабрикати - не само в материален, но и в духовен план. Паралелно с това за едрия бизнес работят наемници, а за дребния - собственици. Едните зависят от чорбаджията, а другите - от себе си (при нормални пазарни условия). Едните се чувстват слуги, а другите - ако не господари, то поне независими. А от колкото повече слуги е населена една страна, толкова по-черно е бъдещето й.