Десетилетия вече се питам как му се прави опитомяването - на това животно. И на какво прилича то повече - на йоркширски териер, на мериносов овен, на партийно магаре?*

Може ли да го отведеш просто така до бедуинската шатра и до сибирския чум, да отвържеш камилата или елена отпред и да завържеш на тяхно място новото хайванче, вярвайки, че то ще се сдругари с новия чорбаджия като Мечо Пух с Кристофър Робин?

Този термин - "демокрация", е сред любимите политически квалификации. Присъства в имената на безброй партии по света и на много държави. При това, забележете, на такива държави, които, хм... нам е струват не съвсем образец на онова, което си представяме като съдържание на термина. Да речем - бившата ГДР или сегашната КНДР.

С две думи, терминът "демокрация" е любим колкото "народ". И колкото "свобода". (Ален Жупе също използва тази заклинателна дума "свобода", за да опише какво точно носят френските изтребители към Бенгази и Триполи).

Народ и демокрация са с един корен, ако пък се заровим в лингвистиката и гръцкия. Да не говорим колко пъти сме чували в последните години по митинги, по пейки и поликлиники отвратеното "това тук у нас не е демокрация!". Може би по същия начин сме слушали преди двайсетина и кусур години приглушеното "Това тук у нас социализъм ли е? - Не, не е социализъм!"... Тоест преди "социализмът", а сега "демокрацията" ги товарим с някакви хилиастични характеристики, те са обвити в ореола на идеала, но действителността, уви, пълна с лоши хора и практики, опорочава светлото име...

Тези терминологии лично на мен ми втръснаха до смърт, привиждам в тях



мантрически, успиващи качества



Зад тях има живи човеци и нищо повече. Огромната част от тези живи човеци предпочитат тям лично паничката да е пълна и да имат почит (често и власт) сред ближните, наместо всички да притежават равни права и да вземат важните решения с вишегласие. Ако трябва да избират, де. От досегашния си скромен житейски опит видях, че така стоят нещата.

Така стоят и сега с акцията срещу Кадафи.

Аз съм сигурен, че режимът на Кадафи е сред най-несимпатичните в света. Този егоцентричен диктатор, любител на циркаджийските униформи и екстравагантните прищевки (шатри, жени охранителки, грандомански обобщения), едва ли има симпатизанти освен сред захранваните от него функционери в Либия. По всяка вероятност скоро ще бъде позорно катурнат от либийския трон, колкото и не-джамахиресто да звучи това.

И в Либия ще победи кое? Свободата? Демокрацията?

Позволете да съм скептик. Не познавам добре Либия. Знам само, че тези, които оглавяват бунта срещу шизоидния полковник, едва ли са образец на хуманизма и толерантността. А ще оглавят бъдещата "свободна страна" тъкмо те, кой друг. Но полковникът и особено синовете му все пак нещо са чопнали от европейските навици и ценности (ще поясня по-долу защо), а за новите вождове не съм сигурен. Като гледам тълпите, които се радват на разбилия се в центъра на града им самолет (оказал се техен), като слушам за бунтовници, драли "враговете на революцията", скепсисът ми расте.

Има народи, при които колкото и упорито да връзваш пред кошарата им животното Социализъм, животното Демокрация и т.н., то в кошарата растат само нивата



на сакатлък и касаплък



Дори с десетилетия да го връзваш. Дори да вкараш животното вътре. Дори с танкове и ракети да придружиш подаръка. Искате примери? Ето Афганистан. И много още подобни места, като не за Ирак мисля на първо място.

Не знам дали сте виждали африкански избори или народни вождове като Сапармурат Ниязов (лека му пръст) и Емомали Рахмонов в блясъка и силата им. Ако да, ще разберете.

Днес животното Демокрация броди из Близкия изток досущ Призрака на комунизма из Европа някогаш. Не ще и дума, и двете добичета изглеждат привлекателни издалеко, в определен ракурс. Особено ако управляващите очевидно еволюират към присъщия им династически идиотизъм.

Но не е нужно да си Джереми Паксман**, за да откриеш, че т. нар. "фасадна демокрация" заменя племенните и абсолютистки режими, без по същество да засяга стереотипите и взаимоотношенията. Променя се само нивото на улично насилие и се децентрализира корупцията. При "фасадната демокрация" тези неща растат. С тях расте обикновеното страдание.

Дали пък животното Демокрация не е мустанг, който трябва да си яхал като свободен каубой доста време преди да ти е узряла главата? И да си прозрял, че за да не те застрелят, трябват здрави закони, като тъкмо те са Великият Вожд на всичко.

Някъде четох, че българска бавачка възпитавала децата на Кадафи през 80-те... Някоя си Мария - акушерка. Много помогнала на бременната Суфия, жената на Кадафи, та семейството после я взело за бавачка. "Те ми викаха мама Мария. И той (Кадафи, бел. авт.), и всичките мама Мария ми викаха," споделя жената.

Вероятно Мама Мария би опитомила всяко животно, но кой пък ще даде тъкмо на нея власт особено в мюсюлмански свят?

-------

*Това хайванче е символ на Демократическата партия в САЩ - прекрасен, между другото, символ.

**Джереми Паксман, англ. журналист, автор на "Политическото животно".