:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,200,235
Активни 80
Страници 21,073
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Думи за приятеля

Година от смъртта на Ники Бошев!

Озъртаме се смаяни: как така? Сякаш се блъснахме в датата - като в стена. Наистина това бе година стремителна и груба, но тук, за живите. Защото не знаем как тече времето Отвъд. По-точно: тече ли въобще? Нито знаем има ли там времето значение. Той прекрачи в небитието, както се прекрачва в жадувано бъдеще. И ни остави да се питаме: възможно ли е смъртта също да сбъдва надежди? Но и този отговор е оттатък чертата...

Николай Бошев бе мъж в прекрасна възраст и с отлична перспектива в българската култура. Доктор на изкуствознанието, дълбок познавач на пластичните изкуства, "неговият" период бе скулптурата между двете войни. Но бе посветен и на съвременността, на новите художници, бе в дъното на различни идеи и проекти, а в последно време бе водеща фигура в екипа на Ателие-колекция "Светлин Русев". Мощно и артистично осъществен човек, който извикваше у другите усещането, че главната му дума в живота още предстои.

Сприятелихме се най-вече около поредицата за българските военни паметници, която той написа за сп. "Български воин". В днешния печат рядко попадат такива майсторски, с такава вещина и дарба създадени текстове. Бездруго силата им беше в това, че авторът боравеше със собствени изследвания, без следа от "копи пейст" и без заемки на идеи и похвати. Историята на най-знаковите творби, както и перипетиите на конкурси и реализация възкръсваха като за пример и поука не само на днешния творец, но и на днешния гражданин. Лъвът на Андрей Николов, десетките скулптури със сакралното мото "На нож!" и до тях - блестящите пасажи за подема и разочарованието след погрома, за попарените илюзии и рухването на националния идеал, за корупцията и политиканството, за игрите и спекулациите, съпътстващи чистата идея да се увековечи паметта на героите. На такова дълбоко проникване в онова (а оттам - и в нашето) време могат да завидят действителните и мними народопсихолози, които са ни отегчавали не раз. Наслаждавах се на това слово, радвах му се, то бе слово-откровение в нашето равнодушно и безцеремонно време.

Николай бе издирил и съхранил единствени фотографии на творби, погубени през десетилетията, лица и героични пози, които никой вече не може да възстанови. Бе ги спасил за паметта на изкуството. Заедно с написаното това бе неговият принос към общобългарското познание за един от най-изстраданите периоди на миналото. Имахме и други намерения, но смъртта ги прекрати.

През есента на 2009 г. бърз, почти мълниеносен рак отнася съпругата му Катя. На 20 март 2010 Николай пише предсмъртно писмо. В работната си стая, зад вдигнатия капак на лаптопа, е подредил прощални дарове за колегите си: рисунки, керамика, пластики, фрагменти. Моли античната скулптурна глава на овен да бъде поставена в експозицията, ако е възможно с надпис: "В памет на Катя. С любов. Ники." Уточнява произхода й, датировката, както и откъде е купена - последен професионален акт на изкуствоведа. Днес тази изящна римска пластика е в преддверието на колекцията на ул. "Врабча" 18.

Самото писмо достига до адресата си след много месеци. Иззето е като веществено доказателство за разследването на смъртта на Ники Бошев. То наистина съдържа обяснението за тази смърт, но е върнато... неразпечатано. Написано, за да омекоти шока от неговата разтърсваща стъпка, да поднесе извинение, че със смъртта си наранява близки хора, че причинява страдание и горчивина, то идва закъсняло, когато гърмът от трагедията е откънтял и чувствата са се утаили. Отдалечено от непоносимия миг на смъртта, днес то има звук на тържествено есе за любовта и верността, за великата връзка между сърцата.

По силата на творческия си жребий в живота си съм прочел немалко предсмъртни писма. Те имат нещо общо помежду си: парят в ръцете. Пари и това писмо, тъй различно от другите. То е овладяно, но и вдъхновено. Мъжът като че ли е окрилен от решението си, взето още при вестта за неизбежността на страшната раздяла. Когато го мотивира (заради живите), той никъде не допуска и съмнение, че там, във Вечността, ще е заедно с любимата. Не приема никакво отлагане, никаква мисъл за подчинение пред неправдата на раздялата. Цитира многозначителен диалог на Платон: мъжът и жената са били едно същество, но Зевс се уплашил от силата му и го разсякъл. Двете половини цял живот се стремят една към друга, едва в смъртта се съединяват.

Когато за някого си служим с уважителния израз, че мъжествено посреща съдбата си, обикновено подразбираме, че я приема, че я изпълнява, каквото и да му струва това. Мъжеството на Николай Бошев е друго: той отхвърля съдбата, която му отнема любимата. Връзката им, която днес мнозина осъзнават като необикновена по сила, направо мистична, се оказва неразкъсваема - именно поради това мъжество и кураж да се противопостави. Този деликатен, приветлив, някак грацилен мъж изумява с желязната си воля да отстоява любовта си - в едно време на пошлост, чалга и деформирани чувства.

Животът ме е научил да гледам на подобен избор без разпространения предразсъдък, натрапен от религиите и идеологиите и въобще от всякакви сили, които се нервират, когато обикновеният човек им се изплъзне, макар с цената на живота си. Смъртта на Ники Бошев не отнема, а добавя светлина в отдалечения му вече образ, пречистен от страдание и плам. Покъртен и респектиран от неговия трагичен жест, правя единственото, което е посилно на живите: някак да препятстваме забравата. Докато сме тук, на земята, онези, които го познавахме, ще таим един мъчителен въпрос: дали се изпълниха неговата вяра и предчувствията му за сбъдване, с които той прекрачи Отвъд? Но сега си мисля, че когато една вяра е толкова силна, тя вече е сама по себе си реалност...
54
5439
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
54
 Видими 
24 Март 2011 21:30
Ами така е. Когато двама човека се обичат от много време, и единият умре, животът става безсмислен за другия. Но толкова безсмислен, колкото непоносим.
24 Март 2011 21:42
.
24 Март 2011 21:47
Животът ме е научил да гледам на подобен избор без разпространения предразсъдък, натрапен от религиите и идеологиите и въобще от всякакви сили, които се нервират, когато обикновеният човек им се изплъзне, макар с цената на живота си.
[/quote]Въпросът обаче е дали им се изплъзва? Или напротив - набутва им се. Защото когато унищожиш нещо, което не е твое, ще трябва да отговаряш пред този, който ти го е дал. Въпреки, че ти е било дадено за ползване. Или точно заради това.
24 Март 2011 21:55
.
24 Март 2011 21:58
грешен избор, нарушил е промисъл, бил е обсебен а мислел си че мисли
24 Март 2011 22:02
.
24 Март 2011 22:05
Boatswan,
тялото остава тук - пръст при пръста. Духът няма ограничения. Но думата ми беше за живота - животът, който е висше благо. И който ни принадлежи, за да го живеем. Това е моето разбиране. Иначе не се съмнявам, че другият свят е по-добър. Но ако се постигаше с произволно прекъсване на живота, защо още се мъчим на тая грешна земя?
24 Март 2011 22:12
Абе много силно, почти прекалено силно. Даже и на тапир като мен за малко да ми потекат сълзи и сополи.
24 Март 2011 22:13
.
24 Март 2011 22:15
вечен двигател
24 Март 2011 22:18
- промисъл - промишленост
- пръст (dust to dust, не ръка) - пръстта
- във "въпреки че" няма запетайка
24 Март 2011 22:23
засега няма доказателства за живот след смъртта, освен като гени, меми и идеи....
Прав си за липсата на емпирични докавателства, понеже никой не се е върнал оттам. Даже мен ако питаш, "гени, меми и идеи" също не ми звучат убедително лично на мен /"Гени, меми и идеи" - впечатляващо, наистина; -))/ Прав си напълно. По тази логика няма доказателства и за твоето съществуване, понеже не те виждам и никой не може да ми докаже обратното ...Доста тесногръдо, да. "Но ще прогледнат слепите сърца..."
24 Март 2011 22:25
Правописец - приемам корекцията относно членуването на "пръстта", пропуск в бързината. Относно запетайката - не ми е по кефа тая работа.
24 Март 2011 22:27
on my way or highway е непреклонен
24 Март 2011 22:34
.
24 Март 2011 22:37
Имаше човешка природа, да; -))) И продължава да има:-))) Което е прекрасно, нали?:-))) Вдъхновяващ пример е Той; -)))) Голгота е най-високият връх на света-)))) Кой свят ли? Всеки свят; -))
24 Март 2011 22:42
.
24 Март 2011 22:44
нн,
His way leads to stairway to heaven:-)
24 Март 2011 22:48
:-))Съвършено вярно, друже. Това е най-важното - да си щастлив. Бих искал и аз така да се радвам така за теб. "Радвайте се, пак ще кажа - радвайте се". Такъв вглъбен схоластик като апостол Павел да стигне до такова заключение значи, че радостта е висша ценност. Синоним на щастие:-)
24 Март 2011 22:50
ха, до дупка води, що бързал щом не му е било отредено
24 Март 2011 22:51
Нищо не сте разбрали от разказа. Тук не става дума за живота след смъртта, или такива небивалици.
Тук става дума за ГОЛЯМАТА лЮбов. Тъй като тя се случва много рядко, веднъж на милиони, и на вас не ви се е случило, сте в абсолЮтно неведение за какво става дума. Пийте си ракийката и не си мъчете мозъците, не ви е там силата, все едно няма да разберете.
24 Март 2011 22:54
щастие е друга мерна единица, и съвсем далеч различно с радостта
24 Март 2011 22:54
.
24 Март 2011 22:55
Лукчо...бедни Лукчо на квадрат...
24 Март 2011 22:56
а орфей отде заизвеждал евридика
24 Март 2011 22:59
Възнесението не е неизбежно, за съжаление. Понеже има две посоки на движение. Но нека ти отговоря с един друг виц, съвсем кратичък - две бебета в корема на майка си си говорели и едното попитало другото: "Как мислиш - има ли живот след раждането?"...
24 Март 2011 23:02
нн,
красива метафора е тази легенда, с ударение върху "красива". Да отидеш в царството на Хадес дори от любов, и да изведеш /заизвеждаш наистина е по-правилното в случая/ - красиво е, възвишено е. И все пак - вяра трябва, вяра да те води, без да се обръщаш. Вярата недостигнала на Орфей...и видял как сянката на Евридика се отдалечава обратно в мрака. Вяра.
24 Март 2011 23:04
голямата, равноеднаквата любов е награда да, ако е редовно, като женитбите
24 Март 2011 23:09
.
24 Март 2011 23:16
брака по любов завършва с развод по сметка, защо щом жената що обича на всичко е готова освен развод
24 Март 2011 23:27
защо жена детенцето захвърля или го продава, нали е фин материален свят
24 Март 2011 23:34
Няма нищо по-важно от човека до тебе!
24 Март 2011 23:36
да но съм от кал, не от ребро
25 Март 2011 01:20
***

Редактирано от - sybil на 25/3/2011 г/ 09:40:13

25 Март 2011 04:26
Как течало времето "Отвъд"?! Тъжно е да си помисли човек, колко много хора са обсебени с неща непознаваеми. И освен това, се самозаблуждават със странната увереност, че седят на едно по-висшо духовно и морално стъпало. Как си създават аршини по които съдят останалите човеци, които не споделят фалшивото им лицемерие.
Колкото до достигането до решението на един човек да свърши със себе си... всеки един от нас може да си представи сценарии при които би бил близо до такава постъпка, но нека да не се залъгваме че има нещо величаво (освен когато не се жертваме за да запазим някой или някоя благородна идея). А ми се струва, че това се опитва да подскаже Калин. Съжалявам, брат, харесвам повечето от писанията ти, но такова величие може да има само в главата на един духовно неукрепнал младеж.
25 Март 2011 04:46
Kакво наистина е вълновод? Какво води, вълна или вълна?
25 Март 2011 05:16
... вълнА води, Кънчев ... и до микрон трябва да е лъснат ... иначе и петъчните вЪлни биха минавали ...
25 Март 2011 05:17
Всеки е сънувал поне веднъж сън в който детайлите са хиляди и на всичкото отгоре са и релефни.Ами цветовете?!човешкото съзнание не може да възпроизведе такова многообразие от форми и отсенки.Не му е дадено.Има една теория за сърфирането на душата по време на сън.Духът се "откача"от сегашният носител и се включва в нов поток, където времето като измерителна единица не съществува.Частица от спомена за едно такова "сърфиране" остава в нас хората - една симбиоза между духовното и материалното.Споменът от съня...
25 Март 2011 05:19
Хъ?!
25 Март 2011 05:20
Старши, благодарско! Ама не псуй, де...То пък човек да не попита
25 Март 2011 05:25
Силно! И красиво...
------------------------
Блогът на Генек

25 Март 2011 05:30
"Докато сме тук, на земята, онези, които го познавахме, ще таим един мъчителен въпрос: дали се изпълниха неговата вяра и предчувствията му за сбъдване, с които той прекрачи Отвъд? Но сега си мисля, че когато една вяра е толкова силна, тя вече е сама по себе си реалност..."

Още повече, че си успял да разчувстваш цел тапир и фекалий кат наш Метю
25 Март 2011 05:50
Споменът за съня има дата - това е дата, която ние му поставяме. Например "вчера сънувах", или "онзи ден ми се присъни"...Но самите сънища не са свързани с времето.Времето в съня не съществува, както и пространството в което се развива събитието на съня е несъществуващо в нашият "реален" свят.Въпреки всичко насън ние виждаме личности и пространство като околна среда - градове, планини, морета пределно ясно, по някой път с болезнена яснота.И които явно не съществуват в нашият материален свят.Можем ли да си измислим нещо което не съществува?? Да има(и е имало) хора които са превръщали частици от съня в материална действителност.Това само потвърждава идеята, че това което сме е само нищожна част от цялото и че многообразието е неизброимо...Впрочем, мисля си, че когато думата "безкрай" загуби значението си, то истината вече ще е при нас.
25 Март 2011 10:22
:-)Мисля си, че когато думата "безкрай" изцяло придобие значението си, ние ще сме вече при истината:-)
25 Март 2011 10:25
Животът ме е научил да гледам на подобен избор без разпространения предразсъдък, натрапен от религиите и идеологиите и въобще от всякакви сили, които се нервират, когато обикновеният човек им се изплъзне, макар с цената на живота си.

Хм, спорна теза. Религиите и идеологиите са водени от най-обикновен прагматизъм и житейски опит: ако животът на един етап изглежда непоносим след месец, година или пет може да изглежда съвсем различно. С прекъсването му се губи шанса да се провери дали наистина ще бъде така. Още повече, че повечето самоубийства са от любов било изгубена или несподелена. А колкото и грубо и безсърдечно да звучи, щастието с друг човек след време е напълно достижимо и възможно. А дори и това да не стане, човек винаги може да преосмисли и задълбочи връзките с другите си близки и роднини. Да не говорим за мъката, която им причинява чрез бягството си от живота.
Тук изключвамв случаите, когато това е единственият начин неизлечимо болен да си отиде по по-достоен начин преди да се е превърнал в жив труп.

25 Март 2011 11:49
Както и да се "кръщава" слабостта, от това тя няма да се превърне на сила

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
25 Март 2011 12:06
още едно лаконично мнение:
любовта е химия.
природата се грижи да ни се живее.
голямата любов е зависимост.
абстиненцията от нея може да ни унищожи.
а религията е като комунизма- куп добри намерения, прилагани в реалния живот винаги с плачевни резултати.
25 Март 2011 12:19
.
25 Март 2011 18:13
Съжалявам Матьо, но Бачо ни Калин не прави анализи за самоубийства и нещата около тях, а за правото на Човек да живее живота си там, където иска.
25 Март 2011 18:16
Математикът е прав, за жалост!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД