"Генералният директор на "ЛУКойл България" Валентин Златев и министърът на икономиката подписаха меморандум. В него е записано, че цените на горивата за българския пазар ще се изчисляват по специална методика в следващите 6 месеца. Така горивата у нас ще останат значително по-евтини в сравнение със страните от региона и ЕС. "ЛУКойл" ще намали търговската си печалба, за да може цените да се поддържат ниски. В момента 63% от цените на горивата са данъци и акцизи, уточни Валентин Златев. По време на разговорите било предложено акцизите за бензина и дизела да бъдат намалени за сметка на метана и пропан-бутана."

Това е новина от ноември 2005 г. Премиерът е Станишев, а министърът - Румен Овчаров. Полза от меморандума нямаше. Днес епизодът се повтаря.



От времето, когато България се готвеше да влиза в семейството на ЕС, научих европравилото: "Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено". Това правило ми кънти в главата, докато се опитвам да обобщя какво точно договори премиерът оня ден, когато тържествено обяви, че е проснал в туш цените на горивата.

През последните две седмици се завъртяха всякакви идеи. Към момента е ясно само, че: ще има 1-месечен мораториум върху цените и че споразумение за всички договорки тепърва ще се пише. Разбра се, че "ЛУКойл" е обещал да продава дизела по бензиностанциите си по 2.49 лв. за 30 дни. Чу се обаче, че "ЛУКойл" не бил обещал да замразява заводските си цени. Това е лоша новина за всички други фирми, които пазаруват от бургаската рафинерия за своите бензиностанции. Не знаем какво ще стане с цените на "ЛУКойл" - и на дребно, и на едро, ако петролът тръгне да пада сериозно. Не знаем и какво ще се случи, ако брентът в събота скочи над 120 долара и инатливо остане там.



Замразяване за 30 дни е безсмислено кратко



Борисов каза, че се надявал да има удължаване. Понеже споразумение още няма, не знаем ще попаднат ли в него надеждите на министър-председателя. От друга страна е добре, че става дума само за месец, иначе пораженията от антипазарно затапване на цените за дълъг период биха били по-големи. От трета гледна точка, моментът за налагане на мораториума може би е позакъснял - след големия шок анализаторите очакват успокояване на петролните котировки.Тавани обикновено се налагат, когато цените растат, не когато започват да се успокояват или дори да падат. Най-смешното е, че на този фон от "ЛУКойл" обявиха, че през този 1 месец щели да пият една студена вода и че саможертвата щяла да коства на компанията "между 4 и 10 млн. лева според движението на петрола по световните пазари".

Оказа се, че бъдещият "пакт за ценова стабилност" ще е двустранен - между държавата и компанията, която управлява и рафинерията в Бургас, и огромен брой бензиностанции в страната. Другите собственици на бензиностанциите не одобряват "замразяването" като антипазарна мярка и нямат намерение да се присъединяват към пакта. Разбира се, остава въпросът, като са такива фенове на свободната конкуренция, защо на бензиностанциите цените са еднакви. Тази мистерия от години чака да бъде разгадана. По въпроса отскоро работи КЗК, която и през 2009 г. опита, но не успя да открие ключа към загадката.

Между другото е странно, че премиерът не изчака анализа на КЗК за пазара на горивата. Ами ако комисията установи, че този пазар се е изкривил, че има непозволени договорки между играчи или пък някой злоупотребява със силните си позиции? Какво ще излезе тогава - че



държавата награждава с отстъпки фирми нарушителки,



които са мачкали пазара и са се облагодетелствали от това!?

Отстъпките, които държава готви в знак на признателност към "ЛУКойл" за едномесечния ценови покой, остават неясни. Прокрадва се горчивото съмнение, че спектакълът със замразяването се прави, за да се прокарат решения в полза на избрани бизнесмени.

Малко неясна остана и ролята на транспортните фирми в спектакъла. Автобусните и тир компаниите очевидно не бяха миманс. Точно техните босове първи осведомиха журналистите колко хубаво ще е държавата да откупи от петролните компании част от петролните запаси, които са длъжни да съхраняват, и как това щяло да свали цените на дизела и на бензина. Вярно е, че намаляването на тези резерви сега ще понижи цените на горивата, но тъй като си има еврорегламент за минималните запаси, не след дълго те пак ще трябва да се увеличат. Да би не пък някои компании самоволно да са съкратили запасите в своите складове, а сега положението само да се узаконява?

Играта с екосъставките също остана недобре осветена. Сега щели да слагат отделни колонки за биодизел - за да може все пак България да гони плана си за увеличаване на дела на зелените горива, както повеляват евродирективите. Но ако "зеленият" дизел е толкова скъп, че дори на могъщия "ЛУКойл" му пречи да капва по 3-4% от него в своето гориво, кой луд шофьор ще сипва в колата си такава луксозна храна! Впрочем държавата вече отстъпва и за биосъставката в бензина - депутатите обсъждат задължителното смесване да се отложи за 2014 г. От всичко това намирисва на нови разправии с Брюксел - може да се окаже, че не изпълняваме съответната директива.



Самият формат на ценовите преговори се оказа смущаващ



Събират се фирми, които произвеждат и търгуват нефтопродукти, а министърът на икономиката и енергетиката го няма. Включват се и фирми от транспортния бранш - автобусни компании и товарни превозвачи, а транспортният министър отсъства. За сметка на това пристига самият премиер-министър. Такова високо присъствие на такъв тип дискусия е абсолютно безпрецедентно. Не си спомням друг път премиерът да се е включвал в решаване на диалози между държавата и бизнеса в такава ранна фаза, а в същото време да липсват ресорни министри. По същата логика премиерът би трябвало да участва и в пазарлъците между държавата и тютюнджиите, говедовъдите и зърнопроизводителите. Само че не го прави и оставя Мирослав Найденов да се оправя - както и трябва, нали затова е селскостопанският министър.

Не е тайна, че Борисов се появява там, където иска ясно да прокара "правилната" линия. Но този път, освен че зададе тона на дизеловата дискусия, отстрани основни играчи, на които би трябвало да се опира, и дори насмете единия от тях - икономическия министър - за враждебно отношение към преуважавания и безценен петролен инвеститор.

Премиерът прикани българите да си представят какво ще стане, ако "ЛУКойл" затвори за 4-месечен ремонт. И сам описа картината - пресъхващи приходи в бюджета, ерго - трусове в държавата. Всъщност страната ни вече преживя подобен епизод - имаше ремонт, за известно време нефтохимът внасяше по-малко данъци, но продажбите на горива по бензиностанциите си вървяха, а хазната, слава богу, не фалира. Вярно е, че "ЛУКойл" е голям данъкоплатец, но все пак има и друг бизнес в страната. Но е страшно министър-председател да смята, че една компания е толкова мощна и жизненоважна, че е в състояние да разклати държавата.

Точно преди това министърът на икономиката обяви, че не разбира защо при най-нисък акциз, евтин ток и работна ръка цените на българската рафинерия не са най-ниските в ЕС. Насърчен от закрилата на премиера,



"ЛУКойл" пусна саркастично отворено писмо,



от което излезе, че министър Трайков е скаран и с ценообразуването, и с простата аритметика, щом не може да изчисли колко силно влияят капризите на средиземноморския петрол на дизела, произведен в Бургас. Хората на Златев твърдят, че рафинерията работи на загуба вече две години, защото продава много евтино, и че са инвестирали в нея 1 млрд. долара. Сумата, инжектирана от 1999 г. насам, наистина е впечатляваща. Но да не би само в Бургас да се инвестира и да се произвеждат горива от стандарта Евро 5, другите рафинерии по света да не би да стоят в XX век? А е чудно, че нашата отчита загуби, защото бизнесът на В. Златев очевидно цъфти - след като част от инвестициите са в нови резервоари за нефт.

Това, че логичният въпрос на Трайков подразни "ЛУКойл", не е толкова чудно. Голямата изненада дойде, когато премиерът буквално насмете министъра си, задето притеснява и излага компанията. Борисов се ядоса, че Трайков напада, вместо първо да пита представителя на държавата в ръководството на "Нефтохим". Въпросният представител е Камен Кичев, сега зам.-министър на транспорта, а преди шеф в Австрийските авиолинии. Със сигурност Кичев не е по-вещ в дизеловото ценообразуване от Трайков, който пък е бивш прокурист на електрокомпанията EVN.

Всъщност защо й е на държавата човек в борда или в надзора на "ЛУКойл Нефтохим" - нали самият премиер е там с цялото си сърце и ум!? И едва ли е само защото рафинерията се охранява от създадената от Бойко Борисов "Ипон".

Последните събития показват, че не само държавата има златна акция в бургаския "Нефтохим". И Валентин Златев има златна акция в държавата - премиера.