През последните две седмици политици, "специалисти" и медии си играят със страховете на хората, породени от инцидента в АЕЦ "Фукушима". Съзнателно или не, по този начин реално се работи за чужди каузи и против интересите на България. Помним на какъв жесток политически натиск беше подложена страната ни във връзка със закриване на малките блокове от АЕЦ "Козлодуй". Този път по никой начин не трябва да допускаме грешките от предишното десетилетие, защото на карта са заложени интересите на българския потребител и националната икономика като цяло. А те са за евтина, чиста и сигурна енергия, каквато е ядрената.



Що е стрес тест?



На този фон не става съвсем ясно какво представляват прокламираните стрес тестове на ядрени централи. И макар че още никой нищо не знае за механизма на тези изпитания, еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер вече обяви, че част от реакторите в Европа нямало да ги издържат. Тук веднага изскачат поне два въпроса. Първо, защо изобщо такива съоръжения функционират - щом Йотингер знае, че не са напълно надеждни или има съмнения? Вторият въпрос, който си задават поне в по-малките страни на Евросъюза, е дали вече няма нарочени атомни централи и страни, които да бъдат обявени за "грешници" и да бъдат подложени на политически натиск за закриване на ядрените си програми. В България вече имаме горчивия опит с АЕЦ "Козлодуй", където закрихме реактори, пред които някои техни западни събратя са като грохнали пенсионери. Трети и четвърти блок на нашата централа бяха отписани без стрес тестове и въпреки че всички международни експертни проверки приключваха с една и съща констатация - надеждни и безопасни.

Напоследък около събитията в японската "Фукушима" бяха изнесени интересни факти, които онагледяват "безпристрастното отношение" към атомната енергетика през последните близо две десетилетия. По принцип Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) провежда два типа проверки. ОSART - Operational Safety Review Team, се съсредоточава в експлоатационната безопасност. Другият тип проверка на МААЕ е за безопасността на самите проекти. Та покрай ударената от трус и цунами централа научихме, че в Япония, където има общо 54 ядрени реактора, международната агенция е извършила едва 5 проверки ОСАРТ и нито една за безопасност на проект. За САЩ при налични 104 реактора са проведени едва 6 проверки ОСАРТ и нито една от другия тип. В Англия на 23 реактора се падат само 3 проверки ОСАРТ. Франция разполага със 76 реактора, а са проведени 22 проверки на безопасността на експлоатацията и нито една на проекта. В Германия при 18 реактора са се случили 6 ОСАРТ. Равносметката за Русия е 50 реактора, 5 проверки ОСАРТ и една проектна. И сега забележете - 6-те реактора на България са проверявани 25 пъти за експлоатационна и за проектна безопасност. Това са данни, потвърдени от дългогодишния директор и служител на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов. Изводите можем да си направим сами.



Няма технологични аргументи против нашите налични и проектирани ядрени мощности



Новото поколение ядрени реактори (включително и в проекта АЕЦ "Белене") са защитени от много повече рискове и инциденти, като например падане на самолет. Активната защита на съоръженията е дублирана с пасивни системи за безопасност, които нямат нужда от енергия, за да оперират, и дори да допуснем, че откъм Дунав пристигне гигантско цунами, не биха се появили проблеми с охлаждането като при японските реактори. Както действащите два хилядника на АЕЦ "Козлодуй", така и проектът за АЕЦ "Белене" са на много по-добро техническо ниво и същевременно са поставени при несравнимо по-благоприятни природни и сеизмични фактори в сравнение с АЕЦ "Фукушима". Съпоставки с "Чернобил" пък са изцяло неуместни и некоректни.

Конкретно по отношение на техническата част трябва да се каже, че нито "Чернобил", нито "Фукушима" са разполагали с допълнителни дизелгенератори, които да подават захранване в случай на авария. "Козлодуй" обаче разполага с 1 бр. общостанционен (за двата блока) и 1 бр. мобилен, а при "Белене" по проект има два - по един за всеки блок.

На второ място важен е въпросът за обвивката (т.нар. кънтейнмънт), каквато "Чернобил" никога не е имал, а при "Фукушима" тя е крайно недостатъчна (технически е известна като MARK - I, мокър басейнов тип). За сметка на това при "Козлодуй" имаме единичен железобетонен кънтейнмънт с вътрешна метална обшивка, а при "Белене" проектът е за двоен железобетонен кънтейнмънт с вътрешна метална обшивка и втори външен железобетонен, който е на разстояние 2,20 м. И пак от гледна точка на сигурността - нито "Чернобил", нито "Фукушима" разполагат с уловител за стопена активна зона, т.нар. стопилка, която медиите коментират през последната седмица. Истината е, че затворените под политически натиск III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" са по-сигурни от много от действащите в момента по други точки на планетата ядрени централи.

Относно "опасността" наша АЕЦ да бъде "засегната" от цунами или торнадо, изводите могат да бъдат направени от всеки със здрав разум. Както ресорният министър, така и редица специалисти единодушно коментираха надеждната земетръсна устойчивост на българските ядрени съоръжения - съществуващи и такива в проект.



Изводите



Въпреки аргументите твърде е възможно да се получи така, че големите държави да продължават да развиват ядрената си мощ, а по-малките да бъдат принудени да прекратят плановете си за АЕЦ. Ако българската страна се откаже да отстоява националния интерес, това неизбежно ще доведе до устойчив и драматичен ръст в цената на електроенергията. Последното ще се отрази много тежко както на българския потребител, така и на конкурентността на българската икономика.

Ако се поддадем на натиска на текущите събития, това безспорно би означавало не само да наложим мораториум за изграждане на нови мощности, но и да затворим АЕЦ "Козлодуй", като се откажем от възможността да удължим живота и експлоатацията на двата хилядника там - V и VI блок. Това е така, защото доводите, използвани в офанзивата срещу българската ядрена енергетика, ще бъдат едни и същи както за изграждане на бъдещи мощности, така и за съществуващите към момента. Тоест диференциран подход е невъзможен.

Дилемата е следната: или се отказваме напълно от ядрена енергетика, или продължаваме напред, включително с изграждане на нови блокове. Затова тук трябва да бъде взето политическо решение и отговорността да бъде понесена от всички парламентарни партии. Подобни решения засягат цялото общество, националната икономика и националната сигурност и биха имали последствия за десетилетия напред. Време е всички народни избраници да се обединят и да споделят отговорността, защитавайки интереса на България от дългосрочно и устойчиво развитие на надеждна ядрена енергетика.