|
отговорността на сините е твърде голяма
Това, че я поемат, няма как да не обнадеждава. В същото време едва ли за патриарх Максим и синодалните старци има по-неблагоприятен момент за това признание.
За посветените в продължаващите вече 12 години църковни баталии изглежда трудно да преценят дали неочакваното помъдряване в СДС е мотивирано от чисто човешки емоции, или е проява на закъсняла политическа прозорливост. Ако рязката промяна не беше предизвикана от жестокото убийство на Пименовия отец Стефан Камберов от подведомствени на патриарх Максим свещеници заради имотни спорове, тя естествено би се възприела като акт на помъдряване. Изглежда, това решение бавно е назрявало като част от проветряването в СДС. Не е тайна, че доближени до синия елит журналисти с богословско образование от известно време внушават едно по-зряло отношение към църковния въпрос. Жалко е, че на фона на трагедията край манастира "Св. Панталеймон" то изглежда закъсняло. Ако декларацията беше направена по-рано и без нарочен повод, до убийството вероятно нямаше да се стигне.
Преди години писателят Васил Цонев на въпроса какво образование има казваше, че е завършил училище за внезапно развиващи се. В личен план шегата може би изглежда симпатична, но в политиката внезапното развитие и като цяло
резките движения са белег на известна инфантилност
В СДС няма как да не си дават сметка, че една от причините за благоприятните електорални нагласи, на които се радваше премиерът Сакскобургготски преди година, беше тъкмо неговото зряло държавническо отношение към църквата. По официални поводи той не се свенеше да застава до патриарха. Така той хем уважаваше нейното достойнство и чувствата на православните българи, хем добавяше нещо и към своето. Първият законопроект, внесен от жълт депутат в парламента, беше за изповеданията и вече е на път да мине второ четене.
Болезненият въпрос за анализаторите на църковните процеси от последните години е какво ще стане в църквата, след като държавата и политиците сключат мир с нея. За хора, които познават отвътре нейното състояние, отговорът не е никак приятен. Църквата от години дреме в летаргия. Всеки, който по някакъв повод е имал работа със синодалната администрация, знае колко тромаво и мъчително работи тя. Разколът досега служеше като естествено оправдание за това нейно немощно състояние. В представите на повечето българи
обществената мисия на свещенството се изчерпва с кръщенета,
водосвети и опела, т.е. църквата има изключително декоративни и представителни функции.
Православната пропаганда и проповедта през последните години станаха периферна за синодалните старци грижа. Към тази важна за духовния живот на страната мисия съпричастни се чувстваха отделни медии и издатели, при това далеч невинаги подкрепяни от църковници. Сега, след като всички политически сили признаха патриарх Максим за каноничен предстоятел на БПЦ и след като политическото вмешателство в църковните дела изглежда преодоляно, топката е в полето на синодалните старци. В "спалния вагон", както някои полу на шега наричат синодалната палата, ще трябва да настъпи пробуждане. Старците ще трябва
на достъпен за обикновените хора език да обяснят кои са те,
с какво се занимават, каква е мисията на църквата, защо тя е важна за обществото. Това са неща, които за клира и крехкото ядро от вярващи изглеждат ясни по условие, но периметърът на посланието би следвало да се разширява. Сега е време да се чуе гласът на архиереите. Да вярваме, че те достойно ще застанат пред това морално и интелектуално предизвикателство. Тягостно впечатление засега оставя фактът, че след трагедията край манастира "Св. Панталеймон" гласът на СДС прозвуча преди гласа на църквата.