Всеки социолог ще ви каже, че има комплексни индикатори за ситуацията на дадено общество. Например (и с извинение) състоянието на обществените тоалетни е такова нещо. Никоя власт не може да "вземе и да оправи" обществените тоалетни: те ще си останат такива, каквито са хората от дадена нация. Ще отразяват тяхната култура, тяхното социално чувство, тяхното ниво на солидарност, организираност, образованост и т. н.

С други думи, не можеш да оправиш тоалетните, без да решиш още хиляда и един въпроса и затова тези обществени места еволюират или деградират много плавно, като отразяват цялостното състояние на народонаселението.

Има и комплексни индикатори за криза, за деградация на социалната тъкан. Факти, от които косите ни трябва да настръхват, защото те говорят за такива дълбочини на обществените болести, каквито човек не би пожелал и на врага си.

Само два примера за такива индикатори от едно заболяване, довело цяло и огромно общество до летален изход. Говоря за СССР преди 15-ина години. Тогава:

а) гръмна Чернобил, защото един умник бърникал машинката и б) някой си Матиас Руст кацна със самолет на Червения площад, благополучно проспан от цялата система за сигурност на могъщата империя.

Първото беше трагедия, второто беше фарс, но и двете говореха едно и също нещо: обществото, в което те са възможни - загива. Текат дълбочинни кризисни и необратими процеси...

Тази симптоматика чудесно предсказваше настъпилата малко по-късно катастрофа. Друг въпрос е, че повечето анализатори (както и самата съветска власт) я игнорираха, увлечени да броят танкове, тонове стомана и космически спътници...

Лошото е, че преди два дена върху "тялото" на България изби такъв симптом: комплексен индикатор за огромна вътрешна криза.

Не че е гръмнал АЕЦ-ът, за щастие. И никой не е кацнал на площад "Батенберг" (т.е. "9-и септември" или "Демокрация", както ви харесва).

Стана обаче следното, слушайте внимателно:



Има граматическа грешка в буквара за 1-и клас!



Но не техническа грешка, не грешка на "машинописката". Чисто и просто елементарна неграмотност на автора (редактора, читателя, рецензента, съавтора, тонрежисьора, осветителя, министъра, заместник-министъра, издателя, гаджето му и портиера!)

Какво индикира това?

Дълбока небрежност? Безобразна корупция? Отказ на учителите от базови усилия? Незаинтересованост от състоянието на децата? Пълно пренасяне на конкурсната борба в кулоарите и задкулисните приятелски кръгове?

Така да беше - с мед да го намажеш.

Защото индикира нещо много, много по-страшно.

Индикира: безразличие на нацията към собственото й бъдеще. Индикира: дезертьорство на елитите от светая светих - поддържането на духовен и материален ред.

Индикира: превръщането в съзнанието ни на младото поколение в периферен проблем. И индикира, за огромно съжаление:



умора, умора, умора...



Но дали това ми последно мирогледно разсъждение не налива вода в същата мелница?

Защото, ако не отидем толкова далеч в изводите, а се съсредоточим върху самата история, върху начина да я преодолеем, може би ще бъдем много по-близо до западния начин на мислене и справяне с живота.

Така че, ако слезем от мирогледните височини и се заемем със самия казус, можем да направим и конкретни изводи, можем да вземем и конкретни мерки.

А именно: в нашето образование се е натрупала една паразитна прослойка, която смуче соковете на нацията чрез непрекъснатите си "нови учебници и тетрадки" и перманентните си "подготовки" за висши и средни училища.

Да започнем с второто: елементарно е, че сегашната система дълбоко в себе си предполага и възпроизвежда този паразитен слой. От което има прост изход: да се приведат изискванията за влизане в учебните заведения в унисон с реалната подготовка на децата в училищата. Просто



да не се иска нещо повече, отколкото децата учат



И ако са го научили - да влизат.

Колкото до начина да премахнем историите и истериите с учебниците, той е още по-прост. Назначаваме 10-ина души, на които вярваме (писатели, учени, общественици), и те за 5-10 години напред да решават окончателно въпроса.

Или вече не вярваме на никого? Ако е така - жална ни майка.



П.П. Не мога обаче да се сдържа и ще предложа още една мирогледна фантасмагория. Всеки, който е имал нещастието да държи изпит по история на българската философия, помни безумните научни пориви на д-р Петър Берон. Последният написва "Панепистимия" (т.е. Всенаука) и е автор на забележителни абсурди от типа на "Маймунът се лови поради подражанието си". С една дума, по времето на Киркегор д-р Петър Берон философства като Демокрит. Въпреки тези любителски увлечения той прави огромна крачка в развитието на нацията ни, като създава "Рибния буквар". Иронията е, че днешните просветни дейци се опитват да се правят на Киркегор във време, в което именно д-р Берон е необходимо и най-важното достатъчно условие.