|
Бъдещите народни водачи почнаха да се обучават в началото на април, а ще се дипломират през ноември в Страсбург. В първата по рода си у нас школа за лидери има 40 души. Големите партийни централи са изпратили по 8 от своите най-нуждаещи се и по-надеждни активисти. Сред тях има бивши и настоящи величия като ексшефа на агенция "Митници" Георги Шишков (сега лидер на СДС в Свиленград), царските депутатки Петя Гегова, Милена Паунова, Мария Ангелиева, Лилия Георгиева, членът на НИС на СДС Ергин Емин и колегата му от парламента Димитър Йорданов, кметът на Банкя Милор Михайлов. От "Позитано" пък се готвят за битки депутатката Весела Лечева, зам.-кметът на Кърджали Димчо Михалевски, най-младият кмет в България - 25-годишният Красимир Иванов от село Коиловци. Списъкът на ДПС по време на първия курс пращеше от зам. областни управители, кметове и секретари на общини. Впоследствие остана само един - Орхан Шабан от Минерални бани.
В училището има и "гражданска квота" - тя бе избрана и поканена от фондация "Свободна и демократична България". Нейният шеф Дими Паница е председател на програмния съвет на Училището за политика. Въоръжен с фотоапарат и свирка на физкултурник, той бди за дисциплината и за всичко, което се случва в базата. В програмния съвет са още Сергей Станишев от БСП, Николай Младенов от СДС, Касим Дал от ДПС, Станимир Илчев от НДСВ, университетски преподаватели, социолози.
Училището се финансира от правителството на САЩ със 100 хил. долара.
В първите един-два дни курсистите се учеха, хранеха и контактуваха строго партийно разделени. Това беше най-силно изразено при Симеоновите депутатки. После разноцветната фауна успя набързо така да се омеша, че удивляваше лекторите чужденци. Стивън Марк, секретар на парламентарната комисия по външна политика във Великобритания, твърдеше, че такова общуване в неговата държава не може да се случи. Подчерта обаче, че и случаят "Камен Влахов" не би могъл да вирее в родния му парламент.
Бъдещият "български политически елит" досега е изслушал 30-ина лектори и е решил по за 40 минути почти толкова практически казуси, някои от които направо апокалиптични. Кърджалийският зет Януш Бугайски, шеф на отдела за Югоизточна Европа в Центъра за стратегически международни изследвания във Вашингтон, който преподава на курсистите управление на кризи, им даде да разиграят
следния страховит казус:
България не е поканена за членство в НАТО, икономическа криза ни тресе отвсякъде, расте недоволството от кабинета, доверието в президента се сгромолясва. Президентът, правителството и партиите в парламента се дърлят постоянно. В това време радикални националистически и популистки групи дръзко надигат глава и стават симпатични на оскотелия народ. Възникват инциденти между враждуващите турци и роми... Правителството пада, насрочени са извънредни избори. Всички инвестиции и заеми от международни институции са спрени. Чуждестранните инвеститори в шок напускат страната. Ескалират недоволството и грабежите. Обществото е свалило доверието си от основните политически партии. Националист е създал широко национално движение, а харизмата му привлича все повече привърженици. Програмата му, изглежда, е под индиго от френски колега: национализация на големите предприятия, насилствено експулсиране на нелоялните "небългари", скъсване на дипломатическите отношения със Скопие, прокламиране на Велика България. Този лидер, изплавал от мътните нашенски води, иска съюз с Русия, където президентът Путин е приел национализма, за да засили властта си след провала на реформаторската си програма и икономическата криза... Нататък по казуса на Бугайски следват просто зловещи ситуации: големи бомбени атентати в центъра на София с 200 жертви в църква и на Женския пазар. Националистът обвинява ислямските фундаменталисти и декларира, че всички мюсюлмани са потенциални терористи и че политиците са некадърни да се справят със ситуацията. Атентатите пък се случват само седмица преди парламентарните избори. И въпросният лидер с партията си за обновление ги печели в коалиция с други радикални групи. Месец му трябва на този нов премиер, за да удари със сатъра на държавния контрол върху основните медии и да забрани "антибългарските" митинги. С претенциите, че възкресява реда и законността в страната, създава "Християнски легион" - полувоенно формирование, чиято цел е да изкорени тероризмът от държавицата ни. На всичкото отгоре сме на прага на етнорелигиозна война. Турция заплашва с интервенция, ако бъде атакувано турското малцинство у нас. Гърция иска Турция да не си навира носа в нашите вътрешни работи. НАТО е в тупик - не може да постигне консенсус как да реагира на кризата. Вашингтон е много зает в Средния изток - половин милион американски войници са навлезли в Ирак. Освен всичко политиката на ЕС хич не буди доверие в страните от региона...
Това е само една от всичките подобни кошмарни главоблъсканици, с които 40-имата курсисти се справиха хладнокръвно и без междупартийни плювки и скандали. Добре, че всичко е хипотетично, ама знае ли човек...
Освен да седят, да слушат и да мислят как да решават политически кризи,
бъдещите лидери имат и доста екшънупражнения
Първо беше пейнтболът. Сегашният развлекателен спорт през 70-те години всъщност е бил секретна методика на Пентагона, по която се обучавали елитни щурмови командоси. Да бяхте видели как из пампоровските гори с газова пушка червеният Димчо Михалевски отстреля синия Ергин Емин. Професионалният стрелец Весела Лечева пък улучи с желатиновите патрони, пълни с ярка боя, партийния си другар Иван Демиревски. Той "полумъртъв" простена: "Не ти ли трепна сърцето бе, Весела, убиваш другар." А дъждът се лееше като из ведро.
После бъдещите лидери бяха обучени и по правилата на "аутуърд баунд". Дори представителката на МВФ у нас Пирита Сорса, без да бъде ученичка в школата, неустрашимо се включи в изучаването на хватките. Тя не се побоя да падне като талпа гърбом и със скръстени на гърдите ръце (така е по играта) в т. нар. "скок на доверието". Сияйно усмихната. Чрез този скок проверяваш доколко си спечелил доверието на околните. Инструкторите разправяха, че при подобни учения се случвало само те да хванат хвърлилия се от високото "гадняр" - колегите, които трябвало да го чакат в готовност с протегнати ръце долу, просто отказвали да го поемат.
Друга "игра" бе предаването на топка без ръце, само с подходящи извивки на тялото. Но това бе глезотия в сравнение с последвалите спускания по въже над околните дерета. Например "летяща лисица" - плъзгаш се, закачен с карабинка за въжето, от по-високия бряг към по-ниския. "Тролеят" пък е много по-сложен и провокира хитростта. Две групи на двата бряга на реката разполагат само с въжета и трябва да намерят начин да ги прехвърлят на отсрещния бряг, а по тях после и хората. Отдолу "реката е пълна с пирани". Новите лидери трябваше да достигнат по въже до другия бряг, без да им сервират по някой крак.
Всичко това се прави за разтоварване от тежките "политически" решения, казваха инструкторите. Но придобитите умения спокойно могат да се използват и за бягство от "народната любов"...
|
|
|
|