|
Леда Милева е дъщеря на Гео Милев. Родена е в София, дипломантка на Американския колеж. Изтъкнат наш детски писател и преводач. Автор е на повече от 30 стихосбирки за деца, на пиеси и радиопиеси, както и на много статии и книги. Била е генерален директор на БНТ (1966-1970), председател на Съюза на преводачите в България, депутат във Великото народно събрание.
----
- Г-жо Милева, изразихте категорично несъгласие с резултатите от конкурса на образователното министерство за буквари и читанки. Това не се ли дължи на факта, че и вашата читанка е отхвърлена?
- Тъжен и смешен ми се вижда резултатът. Не за първи път се занимавам с читанки и буквари. Имам дългогодишна практика в това отношение. На децата трябва да се дадат такива четива, които да са интересни, да са забавни, да възпитават естетически чувства, плюс големите патриотични добродетели...
- Кой беше във вашия екип?
- Нашият екип освен мен включва две квалифицирани, опитни педагожки и Божанка Константинова, която е един от най-големите специалисти по детска литература. Имахме възможност да огледаме всичко - и от български автори, и чужди. Направихме много прецизен подбор. Не се съмнявам, че и другите колективи са се старали. Но точно тук беше задачата на министерството - много внимателно и компетентно да прецени качествата и недостатъците.
От това, което знам досега, от излязлата из вестниците информация имам всички основания да се съмнявам, че е направен компетентен анализ. Не се дават никакви обяснения защо са одобрени тези и защо са отхвърлени другите. Най-интересното е, че тези, които са одобрени - те са 4, - са одобрени с много гласове. Останалите до 13 са отхвърлени с по 6 на 0 гласа, доколкото знам. Значи нямат никакви качества. Това е много съмнително. То е само едно от нещата, които говорят, че този конкурс е опорочен.
- Финансови ли са причините за манипулацията?
- И финансови, и приятелски, и роднински. Конкурсът е бил явен. В оценяването са участвали пет, доколкото знам, софийски учителки. Те за нас са неизвестни. Но на тях е било известно кои автори какво представят. Това им е дало възможност да се ориентират кои са им по-близки...
- Виждам големи имена сред отхвърлените - не само Леда Милева, ами и Валери Петров, и Марко Ганчев...
- Дори Йордан Радичков... А учителките би следвало да имат предвид какво ще четат децата. Нарочно срокът беше определен така, че да няма никакво време да се възразява. Поначало беше обявено, че до края на май щяха да бъдат обявени резултатите. Сега сме краят на юли. Всичко това не е случайно. За букварите смениха реда на буквите, за да поставят колективите пред липса на време.
Не знаем кои са тези учителки, но не е хубаво, че са само от София. В провинцията също има много добри педагози, а там преподаването си има и своя специфика, с която проектите трябва да се съобразяват. Освен това изобщо не са се съобразили с рецензиите, които всеки издател представя. Нашата читанка беше рецензирана например от проф. Симеон Хаджикосев - един човек, който няма да си напише името, ако не вярва в това, което прави. На друг учебник рецензент е Милена Цанева. Било е много лесно да се отхвърлят точно тези учебници, в които участват известни имена и най-вече известни писатели.
- Защо?
------
- За да не бъдат конкурент на другите. Априори отхвърлят с 6:0 неудобните и разглеждат останалите четири. А в останалите четири участват: действащ служител в отдел "Инспекторат" на самото министерство, Катя Никова от изд. "Булвест"! В друг един колектив, чийто проект е одобрен, участва майката на един действащ заместник-министър. Мария Герджикова се казва. Има и много данни за "приятелски" връзки при другите спечелили колективи. Не е това "Новото време"! То не е и старото. Такова време не трябва да има в българската култура и образование.
----------------------
Общото впечатление е, че конкурсът е правен не с оглед на децата, а в интерес на определени издателства и определени колективи. Това е много тъжно. Според мен е налице скандал.
- И какво следва от това?
- Има два изхода. Или да се анулира конкурсът, като се изтъкне, че е опорочен по тези причини. И още 1 година да действат досегашните учебници, докато се избистрят критериите и изборът, а може и нови кандидатури да се явят. Другият вариант е да се предложат на вниманието на учителите всичките участвали дванайсет комплекта и учителите да ги изберат. Мисля, че това е най-правилният избор.
Четох във вестник, че се очаква до дни просветният министър да подпише одобрените проекти. Това, че не е подписал, още може да оправи положението. То пак ще остави петно върху министерството, но изтриваемо. Ще го изтрият, както изтриха петното с "Аз съм българче". Тогава първо самото министерство каза, че това е остаряло стихотворение и може без него, после се развихри скандал, и сега ето го стихотворението във всички читанки! И то за вечни времена ще остане там.
- Как си обяснявате факта, че най-много скандали има покрай Министерството на образованието и Министерството на културата, пък министрите и замовете им си стоят ни лук яли, ни лук мирисали?
- За съжаление образованието и културата са две области, които би трябвало да са приоритет. Но не са. Ето идват чужденци, които потвърждават, че сме имали преди великолепно образование - нашите студенти там са сред най-ученолюбивите и добре реализиращите се. С много необмислени ходове ние съсипахме тази система. Поради всеобщата бедност дойде и този демографски срив, а младите хора взеха да напускат. Почват да закриват училища в цели селища. Остават неграмотни деца. Четох някъде, че 70 000 деца остават без училище. В едно изследване на Демократичния съюз на жените пък чета, че 250 000 деца в училищна възраст не ходят на училище.
-----
Това е безумие! Къде ще отидат тези деца? Ще ви кажа къде - по-голямата част ще пълни криминалните хроники. Вместо да си решим правилно училищните проблеми, ние заравяме глава в пясъка. И нищо добро не ни чака. Хората го разбират това. Ето видях едно родопско село - там им закриват гимназията. И хората казват: това е начин скоро децата да ни напуснат, за да се стопи и нашето село като много други. Как може да се допуска това?
----------------
С лека ръка сме оставили всичко да се руши. Влезте в едно читалище, в една библиотека. Неотдавна бяхме в Нови пазар с Валери Петров. Влязохме в читалището и казахме: я да видим откога са книгите? От 1988-а бяха последните. С Валери единодушно, без да се наговаряме, подарихме нашите награди на читалището, за да си купят нови книги. Никой не им дава нито лев. Къде да отидат децата, които не могат да си купят книги, освен в читалищата? А къде да отидат читалищата?
Да не говорим за училищата - те са порутени. Учителите са демотивирани. Не си знаят бъдещето, закъсняват, хаосът е пълен. Тоалетните са в окаяно състояние - няма достатъчно средства, за да се поддържат чистачи. Наркопласьорите са на входа на училището - няма кой да ги изгони. Ами ако вдигнем глава и погледнем театрите, ако се взрем в политиката на книгоиздаването, на книгоразпространението...
- Като казахте книгоиздаване, виждам един хубав том на Гео Милев на масата ви...
- Да, след всичките тъжни неща това е радостно. Още не му е правена премиера, излезе едва преди 2 дни. Последното по-голямо издание на Гео Милев беше за стогодишнината. Сега, когато направихме този том, едва намерихме художник. Поканихме най-добрите ни художници, те гледаха стария том и се отказваха. Просто е твърде хубав, а всеки художник иска да направи по-добър, ако може. По тази причина се забави 2 години това издание. Тук са главно критическите неща на Гео Милев. Много съм благодарна и на Иван Гранитски - издателя, който се занимава с голям ентусиазъм с това.
- Всъщност всичко качествено у нас явно е дело на ентусиазъм, а не на държавна политика. Дали само министерствата са виновни, или няма разбиране за приоритетите в страната ни? Дали е случайно, че културата и образованието са най-зле? Или е част от някаква направлявана тенденция да се превърнем в обслужващ персонал - население, което сменя чаршафи и носи чинии на хора от по-достойни места?
- Мисля, че нашият преход е сбъркан преход. Ние го чувстваме това на свой гръб. В другите бивши социалистически страни не се получи този крах.
----
Ето една малка Словакия например не си съсипа земеделието, реорганизира го и то продължава да цъфти. Не си разграбиха заводите, оставиха всичко, което е ценно. У нас се получи едно много голямо озлобление в началото на прехода. Разбира се, имаше хора с основание да са недоволни от съдбата си през тоталитарното време. Но по-голямата част от войнстващите "демократи" бяха приспособенци, които доста добре си живяха и черпеха с пълни шепи от възможностите на системата, особено в областта на културата. Те решиха, че сега е моментът да излязат начело, сега е време да се издигнат, да станат директори и министри. И почна едно много некултурно отричане на всичко.
-----
И се изплиска бебето с водата. И бяха разсипани заводи, читалища, земи... Те искаха да ни кажат - досега е било зле, сега ние ще ви кажем как. И какво ни казаха? Започна едно противоборство, едно оплюване, едно рушене вместо градеж. Това е в основата на всички беди, които ни сполетяха. Ако нещо добро можем да кажем за управлението на Сакскобургготски, това е, че той и екипът му се стремят да махнат това ожесточение, да се говори по-спокойно, да се говори цивилизовано, да спре демонизацията на половината български народ. Най пострадаха тези основни стълбове - образование, култура и здравеопазване.
---
Здравеопазването особено. Като отиде човек в поликлиника, се ужасява. Там има едни тъжни опашки от болни стари хора. И ако те приеме личният ти лекар, то другият, при който те праща, специалиста, обикновено си има други интереси. И хората се отчаяха, не си вземат дори безплатните лекарства и така си умират.
----
Не съм съгласна, че това, което стана тук, е балкански синдром. Знаете ли в Гърция какво внимание се отделя на министерствата на образованието и културата? Тези неща там са приоритет, защото Гърция иска да се гордее с образование и култура. И има право да се гордее. Хората си ценят това, каквото имат. А ние - не. Нашата интелигенция не е по-назад, но управниците съсипват нещата. Това, което става в образованието, е показател. То ни лишава за 15-20 години от развитие.
Без образовани деца няма бъдеще.