:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,817,432
Активни 59
Страници 4,595
За един ден 1,302,066
Роля

Турция и Франция в борба за господство в Средиземно море

Преди да се съгласи да участва в операцията против Муамар Кадафи, турското ръководство си осигури подкрепата на международната общност в лицето на ООН и се убеди, че сред арабските страни е достигнат "минимален консенсус" по либийския въпрос
СНИМКА ЕПА/БГНЕС
Саркози (вдясно) посреща Ердоган в Елисейския дворец през април м.г.
Водещата роля на Франция в либийския въпрос предизвиква огромно раздразнение в Турция.

Турският министър на външните работи проф. Ахмет Давутоглу в своята книга "Стратегическа дълбочина: Турция на международната сцена" пише, че Турция е свързана със страните от Северна Африка не само с исторически връзки, но и териториално. Обръщайки внимание на усилията на страните от Европейския съюз "всячески да изтласкат Турция от Източна Европа и да не я пуснат в ЕС", Давутоглу твърди, че едновременно с това ЕС разширява сферата на своето влияние върху страните от Северна Африка. И това, според Давутоглу, може да доведе до намаляване на значението на Турция като средиземноморска държава. Затова в името на разширяването на сферите на своето влияние в Африка и придобиването на право на решаващ глас в равновесието на силите в Средиземноморието Турция трябва да установи стратегически баланс между своята близкоизточно-средиземноморска политика и балканско-адриатическия външнополитически курс.

На 31 май 2007 г. френският президент Никола Саркози излезе с "междуцивилизационната" инициатива за създаването на съюз на средиземноморските държави. Според Саркози Средиземноморският съюз би си сътрудничил тясно с ЕС и с времето двете организации биха могли да създадат общи институции. Главните задачи на съюза трябва да бъдат изработването на съгласувана имиграционна политика, развитието на икономиката и търговията, прокарването на фундаменталните ценности на правовата държава, защитата на околната среда. Като цяло появата на Средиземноморския съюз трябваше да разшири сътрудничеството между страните от Средиземноморския басейн и ЕС и освен това би представлявало алтернатива на членството на Турция в ЕС.

Целта на проекта беше извеждането на Франция на ключови позиции в европейския диалог със Средиземноморския регион, невлизащ в ЕС, а също така получаването на пряк достъп до газовите находища на Северна Африка. Газопроводът, който в бъдеще би могъл да доставя африкански природен газ за Европа, се намира в стадий на активно строителство. В случай на успех на проекта Франция би могла да се превърне в лидер в Средиземноморския регион, след това и в лидер на ЕС, а също така в ключова фигура в световната политика, значително укрепила своите геополитически позиции.

Идеята на френския президент беше посрещната критично от някои страни от ЕС, включително от най-важния член - Германия. В резултат на дълги преговори с Франция Германия все пак реши да подкрепи проекта за Средиземноморския съюз при условие, че в него влязат всички страни членки на ЕС, включително и тези, които нямат излаз на Средиземно море. В крайна сметка инициативата на френския президент Никола Саркози за създаване на Средиземноморски съюз беше одобрена в значително променен вид на срещата на ЕС, проведена в Брюксел през март 2008 г.

Инициативата на Никола Саркози доведе до рязко влошаване на отношенията между Турция и Франция. Възникна необходимост от провеждането на двустранни срещи на представителите на тези страни на високо равнище. Турската позиция по създаването на Средиземноморски съюз бе твърда и еднозначна. Анкара категорично отказваше да подкрепи проекта в случай, че той бъде признат като алтернатива на пълноправната интеграция на Турция в ЕС. Едва след като получи уверения, Турция се съгласи да участва.

Известно е, че с идването на власт на Никола Саркози Франция промени външнополитическия си курс и се сближи със САЩ. Като резултат от това решение френският президент обяви, че страната му е готова да се върне във "военното крило" на НАТО. През април 2008 г. на срещата в Букурещ този въпрос беше поставен и широко обсъждан в медиите. Само след година Франция върна своите загубени позиции в алианса. Според мнението на много турски експерти стремежът на Франция отново да участва във взимането на решения в НАТО е трябвало да бъде използвано от турските дипломати като коз по въпросите, засягащи пълноправното членство на Турция в ЕС и "арменския геноцид". Заемайки особено място в НАТО, Турция си запазваше правото да не допуска Франция във "военното крило" на Северноатлантическия алианс.

Сложните турско-френски отношения отново се изостриха от последните събития в Либия. На 17 март 2011 Съветът за сигурност на ООН прие резолюция №1973, предвиждаща възможността за провеждане на чуждестранна военна операция за защита на либийското население от войските на лидера на страната Муамар Кадафи.

На 19 март в Париж се проведе среща за ситуацията в Либия, в която взеха участие 22 държави. Турция не беше поканена. Анкара реагира, като се обяви против плановете за предаването на контрола на либийската операция на НАТО. Едновременно и Франция, която целеше да не допусне Турция до операцията, се стараеше да попречи на преминаването на командването под ръководството на НАТО.

Турските власти бяха за провеждането на операция в коалиционен формат "НАТО + арабски страни". С тази цел беше прието решение за провеждането на 29 март тази година в Лондон на нова среща, на която ще вземат участие западните държави, НАТО и арабските страни.

Турция многократно се обявяваше срещу бомбардировките на Либия и отбелязваше, че ще вземе участие само в действия, свързани с налагането на ембарго за доставките на оръжие, с установяването на зона, забранена за полети, и оказването на хуманитарна помощ на либийците. На състоялия се на 20 март Съвет на НАТО Турция блокира приемането на решение по въпроса за осигуряването на зона без полети над Либия, защото това предвиждаше нанасянето на въздушни удари по либийска територия. В съобщенията на турските медии се отбелязваше, че Турция не възнамерява да участва във военна операция срещу Либия, но едновременно с това се подчертаваше, че окончателното решение по този въпрос ще бъде взето на 21 март на съвещание на военно-политическото ръководство на страната под председателството на премиера Реджеп Ердоган.

На 21 март турският премиер заяви, че Анкара ще подкрепи военната операция на НАТО срещу Либия, ако тя не прерасне в окупация на тази арабска държава. На 22 март в Меджлиса турският премиер подложи на остра критика въздушните удари по Либия и изрази съмнение в хуманитарните цели на операцията. Ердоган подчерта, че Турция няма да застане на страната на тези, които са тръгнали с оръжие в ръка срещу Либия, и намекна, че Турция може да се възползва от своето право на вето, като не позволи на НАТО да поеме контрола над военната операция. Турският премиер подчерта, че подобна операция трябва да се оглави от ООН. Но още на 23 март турският външен министър заяви, че операцията за спазване на ембаргото трябва да се осъществи от НАТО в рамките на резолюцията на СС на ООН, защото ръководството на военните действия от НАТО ще позволи на Турция да бъде запозната с тях. Според много турски експерти именно по тази причина Франция не е поканила Турция на парижката среща, предшестваща нанасянето на въздушните удари по Либия. Очевидно, че водещата роля на Франция в либийския въпрос предизвиква огромно раздразнение в Анкара. "Изглежда Франция е изпреварила Турция в надпреварата за Либия и това предизвиква остро недоволство в Анкара", пише по този повод известният наблюдател на вестник "Милиет" Семих Идиз. На 24 март в Анкара се състояха преговори между върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис с турските власти. Визитата на главнокомандващия стана на фона на приключилото в НАТО планиране на операцията в рамките на осъществяването на резолюцията на СС на ООН за Либия. След края на преговорите турският външен министър заяви, че исканията на Анкара са били удовлетворени и командването на операцията в Либия ще премине към НАТО.

Правейки изводи, трябва да отбележим, че по отношение на либийската операция Турция се държи много предпазливо. Това е свързано с факта, че мнозина разглеждат действията на международната коалиция в Либия като намеса на Запада във вътрешните работи на страната и региона. Това е свързано и с регионалните амбиции на Турция, чието ръководство се стреми да представи страната си като модел за подражание. Не трябва да се забравя и за сравнението на днешната военна намеса на Запада с кръстоносните походи от Средновековието. Преди да се съгласи да участва в операцията против Муамар Кадафи, турското ръководство си осигури подкрепата на международната общност в лицето на ООН и се убеди, че сред арабските страни е достигнат "минимален консенсус" по либийския въпрос. Особено трябва да се отбележи фактът, че между турските власти и либийската опозиция е установен и се запазва непрекъснат контакт. Едновременно с това Турция се обявява за запазването на териториалната цялост на Либия, която благодарение на своето географско местоположение и богати енергийни ресурси е стратегически важна страна в региона.

Турция разглежда резолюция 1973 на СС на ООН като легитимна основа за провеждането на либийската операция, но от друга страна, Турция "не може да вдигне оръжие срещу своите либийски братя". Невъзможно е да бъдат спрени силите на международната коалиция. Единствената алтернатива е участието в либийската операция в състава на НАТО. От гледна точка на турско-френското съперничество това е по-добре, отколкото да се заема неопределена центристка позиция и да се наблюдава отстрани развитието на събитията в региона.
67
4305
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
67
 Видими 
30 Март 2011 19:44
Преследването на Великотурската кауза, ще изиграе лоша шега на анадолците!
30 Март 2011 20:10
Тоз чеченец се е ошашавил нещо.
30 Март 2011 20:21
Интересно откога Туркието си мисли, че може да дели мегдана с Франция на нещо различно от футбол
30 Март 2011 20:47
Управляващ в Турция изпраща Саркози дъвчейки в лицето, в отговор на поведението на Сарко.
Турция винаги е имала самочуствието на Велика сила и това е нормално с оглед историята й.
30 Март 2011 21:35
Ще дойде времето и на Турция - Великите сили няма да и простят непослушанието от последните години и ще я разпарчетосат на 3: Кюрдистан, Анадола, и Европейска Турция. Последната дори може да стане член на ЕС.
30 Март 2011 22:27
divide et impera
европа и сащ не знаят какво да правят докато турция и франция разделят и владеят положението и налагат статукво от преди освобождението на балканите от русия и дори от преди изгонването на арабите от иберииския полуостров
аз против брата
аз и брата против братовчеда
аз брата и братовчеда против сьседа
аз брата браовчеда и сьседа против чужденеца европеец
30 Март 2011 22:55
не дочетох, дълго е и скучно, и не вярвам във влиянието и на двете, французите считат за расисти, турците пък бедняци, работят всичко дори и в почивен ден, а либийците са със самочуствие, и горди, и трудно всеки уважават, страха не го познават, по трудно им е без чест живот, кадафи има врагове, но племето му, огромно апропо, го обожава, неутрални пък никак няма да харесат бомбене и смърт заради един човек, и резолюцията за опазване живота на цивилни защо криво се чете, не е само за източната част а за всички, и как чрез гражданска война щели да били опазили живота на невъоръжени, те са първа жертва
30 Март 2011 23:46
Aвторът разглежда взаимотношенията Франция-Турция по отношение на либийския въпрос. А странно защо САЩ сякаш не съществуват!?!?..
31 Март 2011 00:30
orfei-edin mesten, много уместен въпрос задаваш
31 Март 2011 02:46
Участието на Турция в тази авантюра е много глупаво, надминава и глупостта на Ердоган с гемията Мави Мармара, и потенциално много опасно за Анкара. Не се знае дали Кадафи няма да си върне Бенгази, както днес награби бунтовниците. Той още преди нападението на запада се зарече, че нямало да се дадат на Италия и Турция и сега ще се възползва от този пропаганден шанс - "бунтовниците върнаха Киренайка на турците". В Бенгази турските войници ще са изложени на промивката на Ал Кайда.

Турция няма влияние в северна Африка. Северна Африка контактува направо със западна Европа, няма нужда от Турция за трансмисия. Либия имаше голямо влияние в Африка, но не и в арабския свят. Арабският свят е сърцето на исляма, Турция като Иран има периферно положение е него. Турция няма влияние и в Средиземно море, дето са американците.

Франция върши идиотщина, като вкарва Турция в Либия, след като не можа да доведе арабски войски. Това създава задължение на Франция към Анкара. Турците може да дадат жертви и да бъдат въвлечени в конфликт с ислямистите, който те не желаят по никой начин.
31 Март 2011 04:34
Фичка, твоята позиция и обичта ти към Туркие ни е ясна...
Преди около ниделя та бех запитал кво е твойто становище за усубуждаването на храбрите либийски племена от гнета на диктатора, ама ти се престори на умрела гарга.
Спомняш ли си дитирамбите, де ги редеше за братски Ирак?
Един съвсем приятелски съвет:
Вместо да редиш умнотии за Туркие и световното положение...концентрирай се на топонимиката и етнографията в майка България.
Тама ти е силата на тебе.
Що се отнася до Туркие...гусин Ердоган па оскуба перушината на галското петленце и му каза да си знае местото.
Демек...у осма глуха.
31 Март 2011 05:03
Моята позиция от първия момент е ясна, изложена е много пъти. Против съм всякаква западна военна намеса в арабския свят независимо от мотивите.

Сега става дума за Турция - при Ердоган тя почна върши бая големи глупости (в случая подсторена от Франция, а съвсем не в съперничество с нея) и скоро ще й се нарита г*зът.

Ататюрк ги учеше: "мир в страната, мир в света".
31 Март 2011 05:20
"Против съм всякаква западна военна намеса в арабския свят независимо от мотивите."
Персия влиза ли в таа бройка, Фичка?
Или и ти, кат Воцката, ке ни увещаваш, че е требело тама да ги дирим тез пусти ОМП-та, а не у братски Ирак?
Хем да ги дириме, хем да гледаме сеир как чалмите се разбягват из каманаците.
***
P.S. By the way...кво стана с твойта идея да закупим много още аероплани и вапури, вследствие на което майка България да стане първа сила у Кара дениз?
За радио-честотния център нема да та питам, щото тва се подразбира от само себе си.
31 Март 2011 06:56
Що се отнася до Туркие...гусин Ердоган па оскуба перушината на галското петленце и му каза да си знае местото.
Демек...у осма глуха.

Тва турския браин дамедже е явно причинен от национален бацил. Друго обяснение няма.
31 Март 2011 08:17
В отношенията на ЕС и НАТО с арабите Турция има своата роля. В случая всичко изглежда съгласувано . От вестника и коментарите едва ли не излиза , че Турция самоволно предприема действия , което не е така.
31 Март 2011 08:41
Абе секи голям почна да го вади, а що ли се сещам за оня виц дето воеводата Яне отсича всичко дето стърчи извън строя...

________________________________ __________
"Масовото приемане на една идея не е доказателство за нейната вярност".
31 Март 2011 10:04
Да не завърши всичко с реплика на "Битката при Лепанто" ?
31 Март 2011 10:08
Пикачу,
това е оптимистична възможност. Но и Виена стига.
А иначе статията - гОла вОда и кал по гърба.
------------------------------- ------------------------
Блогът на Генек
31 Март 2011 10:27
Глупости на търкалета.
.
Саркози и другият полуевреин Камерън въвлякоха Европа в Либийската авантюра, защото това е в интерес на вековната еврейска идея за разрушаване на националните държави в Европа и на Християнството.
.
Европа няма как да спечели от намесата в Либия. Потокът от Африкански бежанци към Европа ще се усили, особено ако последва окупация на Либия и ЕС се размие с някаква форма на асоциация със страните от Северна Африка.
.
Ударът по Либия е още един удар срещу идеята за национални държави и още една стъпка към изграждане на Световно правителство, контролирано от евреи.
31 Март 2011 10:35

На френците и англичаните, а почти толкова и на италианците, Турция им се струва книжен тигър, и си мислят, че може да вадят горещите въглени с помощта на аскера, ползвайки го за маша.
Опасявам се, че в края на средиземноморската "игричка" ще се хапят по задните части, заради това, че са допуснали мюсюлманска креация да решава вътрешноевропейски колизии.
И ние ще се хапем заедно с тях. Защото последиците за нас ще бъдат много, много сериозни.
31 Март 2011 10:40

Днес, апропо, се навършват 100 години от итало турската война, в резултат на която Италия изгонва Турция от Киренайка.
Каква ирония на съдбата е днес Италия да докара обратно Турция в Киренайка...
31 Март 2011 10:47
Горски търкалета - ударът по Либия е въпреки ционисткия натиск да се пази Кадафи. Отдавна се знае , че Муамар е агент на Тел Авив - още от 70-те години. Поради което косъм не падна от главата му над 40 години , а личната му сметка се изчислява на 60-70 милиарда Обама започна атаката заедно с Франция и Англия с голяма неохота , единствено като жест за участието на Франция в Афганистан , и както се вижда Америка е на път да изостави европейците сами да озаптяват психопата-бедуин. Причината е точно в ционисткия натиск срещу Обама , който е зависим от Лобито не по-малко от всички предишни президенти. ... За каква "национална" държава може да се говори в контекста на Либия ? Това е смешно. Няма либийска нация , а само племена и табуни , населяващи пустинята. Че самите граници на Либия са чертани с линия по правата - справка историята и географската карта ! Процесът през вековете за заличаване на националните държави никога не е спирал , но и не е постигнал видими успехи. Големите и силни национални държави остават и стават все така силни и по-силни. Малките национални държави , които не оцеляват , са виновни сами за себе си , че не намират вътрешни сили да се запазят. България е такъв пример. Един пример за обратното е Ирландия.
31 Март 2011 11:21
Гледам, Мукта, и шеф на архива на Мосад си станал - знаеш кой какъв агент е в арбския свят. А честито ! Нещо за Мубарака да ни информираш ? За Садам ?
31 Март 2011 11:36
.-
31 Март 2011 11:52
Пак повтарям, каквото прави запада в този район, е в полза на Турция, само дето Т.Ердоган не разбира това, но се надяваме да разбере.Как си обяснявате факта, че от страните от постосманското пространство, само Турция е във възход, а дугите са в упадък?

31 Март 2011 11:53
Дребни играчи са и Турция и Франция, играят на втора сцена и се дърлят един друг като инфантили. Има един headliner и всички знаем кой е той. Останалите са палета с комплекси и много проблеми както във външната така и във вътрешната си политика.
31 Март 2011 11:55
Муктада,
Кадафи наистина беше удобен на евреите (много добре си спомням как ласкаво ги наричаше братовчеди; как обвиняваше бунтовниците в Бенгази, че принадлежат към алКаеда), обаче Кадафи така и така нямаше начин да остане на власт - затова евреите предпочетоха да въвлекат Европа (част от глобалната им стратегия за световно "правителство" и разрушаване на националните държави).
Освен това, дори и Кадафито да можеше да остане, един гои приятел винаги може да се жертвува за глобалната кауза.
31 Март 2011 11:56
Rogatia, поне ме цитира правилно от вчера:
Джумхюриетът срещу джамахирията.
80 % от турския език е от арабски думи.
31 Март 2011 11:58
30%

31 Март 2011 12:03
"Обама започнал войната с неохота" - какви ги плещиш, Muktadasaxkoburgidiotski!
.
За да направят Обама избираем и да го докарат на власт, еврейските кукловоди в Щатите трябваше да спечелят за него гласовете на американците, които искаха край на участието на Щатите в окупацията на Ирак и Афганистан.
Обама обеща изтегляне за да го изберат. Сега, на третата година от мандата си, Обама участвува в завладяване на трета мохамеданска страна, но за това му трябваше прикритие - и кукловодите му го осигуриха чрез своя човек Саркози (потомък на Солунски евреи) и с помощта на Камерън (също полуевреин - потомък на един преселил се от Германия Леви).
31 Март 2011 12:05
Не се пише джумхюриет, а се пише джумхуриет, именно джумхуриета е причината за възхода на Турция.

31 Март 2011 12:12
80 % от турския език е от арабски думи.

Туркия език е пьрвия писмено говорим език в света. Всички останали произлизат от турския.

Учете усилено турски. Пьрвия урок безплатно!!!
Kaç yaşındasın? -На колко години си?
31 Март 2011 12:17
израел не ще ислямиско управление, там срещу кадафи се бият уахабити от катар, затуй ще продават либийски нефт и ще ги превъоръжават за да продължат борбата, но юридически няма източно правителство, камо ли да продава, нямат и програма, може би сауди монархиат демократичен наместо недемократичното самоуправление на местните съвети досега, мътна е хавата, гибли, затъна в пясъка
31 Март 2011 12:18
Ердоган не е глупак и разбира, че предимствата, които евреите предлагат на Турция с присъединяването и към ЕС, са само временни.
.
Ролята, отредена от евреите на Турция и турците е да разрушат християнска Европа, но това не означава, че Турция ще стане доминантна сила. Напротив - и на Турция се готви същата участ - обезлюдяване от коренно тюркоезично население и наплив на кюрди, араби, индийци и т.н.
31 Март 2011 12:46
Ашколсун на всеселенския еврейски замисъл. Само докато се осъществи да не изчезнат по напред и от нас даже. Апропо не е ли време арабите да си направят една единствена държава вместо да ги подритва който си поиска.
31 Март 2011 12:51
Брейй, тимбу доста е напреднал с турския, дори учи и другите, браво тимбу.

31 Март 2011 12:54

А бе джумхурийет си е "народна власт".
Ако и да го превеждат "Република". Баш си е народна власт.
Както и джамахирията.
31 Март 2011 12:55
Горския у гората много ли са евреите? Щото по нашия край почти се не видят Вероятно замислят нещо лошо и са се покрили
31 Март 2011 12:59
Don, правилно, разликата е в изпълнението, някои са на думи народна власт, някои на дела, това е голямата разлика.

31 Март 2011 13:07
толи,
а това за "Борбата между Турция и Франция за господство в Средиземно море" смислено ли ти се вижда?
Или за ползата на Франция или на Щатите от намеса в Либия?
.
Американци, французи и всякакви други Християни сме превърнати в пушечно месо.
31 Март 2011 13:26
Обама има една война за спасяване , и тя се нарича Афганистан. За всичко останало няма нито ресурси , нито хора , нито воля. Вътрешната обстановка в щатите би се влошила значително , ако Обама затвори войната в Ирак ... а отвори такава в Либия. Лобито отвъд Водата чудесно знае обществените нагласи / и си ги контролира чрез медиите / - когато трябва реднеците се насъскват за война /Ирак/ , когато трябва - се леят пацифистки дитирамби... Реалните мотиви и причини за войните - кучета ги яли. Примерно в Ирак трябваше да се нахлуе , защото така каза Лобито , и защото Саддам плашеше Израел. Съчиниха се мега-наглите лъжи за ОМП ...В Афганистан се влезе уж за Бен Ладен / / , реалните причини бяха контрола върху наркоизвора на Света... Сега в Либия имаше пълно основание за интервенция /Както и за Судан , централна Африка и проч.../ , много по-мащабна , защото един доказан психопат прати танкове и артилерия да изтребят един град от милион и половина... Но САЩ изстреляха само стотина крилати ракети с изтичащ срок на годност и побързаха да се дистанцират от участие.И това го направиха не за друго , а защото нямат ресурси за Афганистан , и защото реват на НАТО-вските събрания пред всички страни-членки за по-голямо участие в Афганистан. А Франция има сериозно и успешно участие там...Та трябваше да има приятелско потупване на Сарко по рамото. Танту за кукуригу. И толкова. Кадафи е големият враг на палестинската кауза в Северна Африка. И това е само видимата страна на нещата... Трябва да се мисли с главите , а не да се нижат пенсионерски лакардии за "Световния империализъм" и "еврейски заговор" във всяка случка по Света. Ако има заговори , то специално Либия и атаката на Запада въобще не са от полза на евреите , а точно обратното

Редактирано от - Muktadasaxkoburgidiotski на 31/3/2011 г/ 13:29:47

31 Март 2011 13:38
MUKTADA...,
/:/ "...Примерно в Ирак трябваше да се нахлуе , защото така каза Лобито , и защото Саддам плашеше Израел. Съчиниха се мега-наглите лъжи за ОМП ... Сега имаше пълно основание за интервенция , много по-мащабна , защото един доказан психопат прати танкове и артилерия да изтребят един град от милион и половина... ........................... ............................... ............................... ........................

Първо, ако САЩ и сие бяха превзели Багдад( а те спряха пред вратите му!) и бяха свалили Садам още през първата им война срещу Ирак, нямаше да има втора война- което, обаче, не е в интерес и не е изгодно за частните САЩски производители на въорэжение, и боеприпаси, защото два пъти Война означава за тях два пъти Печалба!
Второ, да ти напомня, че тъкмо сега леещите(САЩ и Великобритания) крокодилски сълзи за "избитите от либийската армия "цивилни граждани" на Либия", по време на Второта световна война бомбардираха жестоко градове без военно значение(Дрезден, Хамбург, Хирошима, София...) и избиха с бомбите си стотици хиляди мирни цивилни граждани на тези градове! Гадове! И лицемери днес!
31 Март 2011 14:15
Американците кога ще се усетят, че изборите за президент са пародия и ги лашкат насам-натам, дърпайки ги за носа?
31 Март 2011 14:16
Нищо не е без причина с изкл.на "възродителния процес".

31 Март 2011 14:17
Говорителят на външното министерство на ЮАР отхвърля чуждия натиск за отстраняване на либийския лидер Муамар Кадафи, добавяйки, че бомбардировките в Либия трябва да бъдат ограничени до налагането на зона без полети, предава АФП.
„Не мислим, че това е въпрос за решаване от външни сили”, заяви говорителят.
„Народът на Либия е този, който трябва да решава кой трябва да ги управлява и как трябва да бъдат управлявани, поради което ние винаги ще се противопоставяме на принципа за доктрина за промяна на режима, тъй като това не е въпрос за външни лица”, добави той.
31 Март 2011 15:06
Мукито е още като щастлив новобрачен, кара медения месец със запада. Човек може и да му се радва. Но това за ционисткия натиск му е останало от времето, когато харесваше Муктада, а и в провинциална Франция си има бая антисемитски страсти, и арабски, и християнски, които е попил. Муки, това е чиста фантастика, а ролята на Франция в случая е долна и отвратителна като в Египет в 1956 г., в Алжир в 1962 г.

Турция няма влияние в арабския свят. Арабите гледат на турците като на варвари (един палестинец християнин ми казваше, че турците били диваци) и доскорошни поробители. Подражаването на запада сега не е на мода хич сред арабите, те търсят собственото си аз. И обикновено го намират в ислямизма, в арабското наследство.

Турция, дето даже и думите за моля, благодаря, правителство и право са арабски или персийски, няма какво да им предложи. Духовният център на исляма е Ал Азхар в Кайро, духовният център на арабството са университетите и интелигенцията в Кайро, финансовата мощ е у шейховете в залива. Иран има много по-голям принос в исляма от Турция, но също е периферна за исляма страна. Но в момента виждаме как влиянието на Саудитска Арабия ерозира навсякъде и се замества от влиянието на Иран. Шиитите в Ирак, Кувейт, Бахрейн, дето въстанаха, самата Саудитска Арабия, Хизбулла и Хамас в Палестина. Бахрейн е като опитно поле за битката Рияд-Техеран. Анкара е пълен аусайдер.

След големия си джумхуриетски прогрес, докато България изстрада над 30 годишен упадък, Турция поне до м.г. още беще зад България по БВП на калпак (според ЦРУ). Сега се радва, че руснаците ще й строят руска АЕЦ. В България първата АЕЦ се откри в 1974 г.

Но показаталеното за нас е, че Турция има държавна индустриална политика. Ердоган плонжира за чужди инвестиционни проекти, на които нашите ръководители се дусят по идеологически причини. Руска АЕЦ, руски газопроводи (макар малки по капацитет сравнени в ЮП), руски нефтопроводи. Въпреки заглавието на статията Турция реално не гледа към Средиземно, а към Черно море. Българското (банкянското) правителство гледа повече към Средиземно море, защото иска да развива инфатрструктурата само към него, гледа само на юг. Черно море за него го няма. Ердоган ще има корвети Гоуинд, а Бочко отряза производството им у нас. Ето това ни тревожи.


Редактирано от - Чичо Фичо на 31/3/2011 г/ 15:57:20

31 Март 2011 15:08
турция няма политическа тежест, икономическа сила или модел за да е фактор, сега е направила скок в научни съобщения, четирикратно заедно с иран, китай е на втора позиция изместил великобритания но в 2 и 13 ще надмине сащ, сегашен лидер
31 Март 2011 15:37

500 години под контрола на Турците в Северна Африка нямаше войни. Същото така на Балканите, Близкия Изток и на Кавказ.
Но, много неспособни са били тия Турци “варвари“, че за тия 500 години не можаха да да научат арабите да проговорят на Турски.
А само за 50 години алжирците проговориха на френски. Много са способни тия “демукратични“ еврупейци.

Ама вече и гърците си признали , че са живяли най- добре през Османско време. Пуснали документален филм, озаглавен "1821" Натиснете тук

Натиснете тук

31 Март 2011 15:52
Фичо, народите от бившите соц. и арабските страни бяха жертви на антитурската прогаганда водена от диктаторските режими(което не им донесе щастие), затова наричаха турците варвари, но народите във тези страни вече се събуждиха и разбраха, че са били излъгани, и затова са тези бунтове.Недей да омаловажаваш 16-тата икономика в света, страна с 8, 9% растеж през 2010 г., която има за цел да влезе между 10-тте най-големи икономики в света до 2023 г., когато ще се чествува 100 годишнината на републиката, страна, която почти не се засегна от кризата, та руска атомна централа ли имаше до сега??Ако ти продължаваш да вярваш още на пропагандата, това си е твой проблем?

31 Март 2011 16:05
За ислямистите в арабския свят, водещата сила на съвремието, Турция е държавата, която ликвидира халифата. За арабските либерали Турция е страна, дето ислямисти убиват по улиците либерални журналисти, като в Алжир и Египет.

Ердогановата Адалет ве калктънма наистина има тесни връзки с египетските Мюсюлмански братя. Като в Египет, и в Турция демократизацията (овластяването на масите) води до ислямизация. Ердоган търси по-активна роля в ислямския свят, скара се с Израел - обяви го заплаха номер едно за Турция, но фактите са, че Турция е периферна страна за арабите и за света на исляма. Тя е бедна в сравнение с феодалите от залива, няма културен престиж като Египет и религиознополитически сред части от арабите като Иран, прозападните й постижения не са хич на мода сред ислямистите, освен дето Ердоган ги рути много успешно.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД