|
| Саркози (вдясно) посреща Ердоган в Елисейския дворец през април м.г. |
Турският министър на външните работи проф. Ахмет Давутоглу в своята книга "Стратегическа дълбочина: Турция на международната сцена" пише, че Турция е свързана със страните от Северна Африка не само с исторически връзки, но и териториално. Обръщайки внимание на усилията на страните от Европейския съюз "всячески да изтласкат Турция от Източна Европа и да не я пуснат в ЕС", Давутоглу твърди, че едновременно с това ЕС разширява сферата на своето влияние върху страните от Северна Африка. И това, според Давутоглу, може да доведе до намаляване на значението на Турция като средиземноморска държава. Затова в името на разширяването на сферите на своето влияние в Африка и придобиването на право на решаващ глас в равновесието на силите в Средиземноморието Турция трябва да установи стратегически баланс между своята близкоизточно-средиземноморска политика и балканско-адриатическия външнополитически курс.
На 31 май 2007 г. френският президент Никола Саркози излезе с "междуцивилизационната" инициатива за създаването на съюз на средиземноморските държави. Според Саркози Средиземноморският съюз би си сътрудничил тясно с ЕС и с времето двете организации биха могли да създадат общи институции. Главните задачи на съюза трябва да бъдат изработването на съгласувана имиграционна политика, развитието на икономиката и търговията, прокарването на фундаменталните ценности на правовата държава, защитата на околната среда. Като цяло появата на Средиземноморския съюз трябваше да разшири сътрудничеството между страните от Средиземноморския басейн и ЕС и освен това би представлявало алтернатива на членството на Турция в ЕС.
Целта на проекта беше извеждането на Франция на ключови позиции в европейския диалог със Средиземноморския регион, невлизащ в ЕС, а също така получаването на пряк достъп до газовите находища на Северна Африка. Газопроводът, който в бъдеще би могъл да доставя африкански природен газ за Европа, се намира в стадий на активно строителство. В случай на успех на проекта Франция би могла да се превърне в лидер в Средиземноморския регион, след това и в лидер на ЕС, а също така в ключова фигура в световната политика, значително укрепила своите геополитически позиции.
Идеята на френския президент беше посрещната критично от някои страни от ЕС, включително от най-важния член - Германия. В резултат на дълги преговори с Франция Германия все пак реши да подкрепи проекта за Средиземноморския съюз при условие, че в него влязат всички страни членки на ЕС, включително и тези, които нямат излаз на Средиземно море. В крайна сметка инициативата на френския президент Никола Саркози за създаване на Средиземноморски съюз беше одобрена в значително променен вид на срещата на ЕС, проведена в Брюксел през март 2008 г.
Инициативата на Никола Саркози доведе до рязко влошаване на отношенията между Турция и Франция. Възникна необходимост от провеждането на двустранни срещи на представителите на тези страни на високо равнище. Турската позиция по създаването на Средиземноморски съюз бе твърда и еднозначна. Анкара категорично отказваше да подкрепи проекта в случай, че той бъде признат като алтернатива на пълноправната интеграция на Турция в ЕС. Едва след като получи уверения, Турция се съгласи да участва.
Известно е, че с идването на власт на Никола Саркози Франция промени външнополитическия си курс и се сближи със САЩ. Като резултат от това решение френският президент обяви, че страната му е готова да се върне във "военното крило" на НАТО. През април 2008 г. на срещата в Букурещ този въпрос беше поставен и широко обсъждан в медиите. Само след година Франция върна своите загубени позиции в алианса. Според мнението на много турски експерти стремежът на Франция отново да участва във взимането на решения в НАТО е трябвало да бъде използвано от турските дипломати като коз по въпросите, засягащи пълноправното членство на Турция в ЕС и "арменския геноцид". Заемайки особено място в НАТО, Турция си запазваше правото да не допуска Франция във "военното крило" на Северноатлантическия алианс.
Сложните турско-френски отношения отново се изостриха от последните събития в Либия. На 17 март 2011 Съветът за сигурност на ООН прие резолюция №1973, предвиждаща възможността за провеждане на чуждестранна военна операция за защита на либийското население от войските на лидера на страната Муамар Кадафи.
На 19 март в Париж се проведе среща за ситуацията в Либия, в която взеха участие 22 държави. Турция не беше поканена. Анкара реагира, като се обяви против плановете за предаването на контрола на либийската операция на НАТО. Едновременно и Франция, която целеше да не допусне Турция до операцията, се стараеше да попречи на преминаването на командването под ръководството на НАТО.
Турските власти бяха за провеждането на операция в коалиционен формат "НАТО + арабски страни". С тази цел беше прието решение за провеждането на 29 март тази година в Лондон на нова среща, на която ще вземат участие западните държави, НАТО и арабските страни.
Турция многократно се обявяваше срещу бомбардировките на Либия и отбелязваше, че ще вземе участие само в действия, свързани с налагането на ембарго за доставките на оръжие, с установяването на зона, забранена за полети, и оказването на хуманитарна помощ на либийците. На състоялия се на 20 март Съвет на НАТО Турция блокира приемането на решение по въпроса за осигуряването на зона без полети над Либия, защото това предвиждаше нанасянето на въздушни удари по либийска територия. В съобщенията на турските медии се отбелязваше, че Турция не възнамерява да участва във военна операция срещу Либия, но едновременно с това се подчертаваше, че окончателното решение по този въпрос ще бъде взето на 21 март на съвещание на военно-политическото ръководство на страната под председателството на премиера Реджеп Ердоган.
На 21 март турският премиер заяви, че Анкара ще подкрепи военната операция на НАТО срещу Либия, ако тя не прерасне в окупация на тази арабска държава. На 22 март в Меджлиса турският премиер подложи на остра критика въздушните удари по Либия и изрази съмнение в хуманитарните цели на операцията. Ердоган подчерта, че Турция няма да застане на страната на тези, които са тръгнали с оръжие в ръка срещу Либия, и намекна, че Турция може да се възползва от своето право на вето, като не позволи на НАТО да поеме контрола над военната операция. Турският премиер подчерта, че подобна операция трябва да се оглави от ООН. Но още на 23 март турският външен министър заяви, че операцията за спазване на ембаргото трябва да се осъществи от НАТО в рамките на резолюцията на СС на ООН, защото ръководството на военните действия от НАТО ще позволи на Турция да бъде запозната с тях. Според много турски експерти именно по тази причина Франция не е поканила Турция на парижката среща, предшестваща нанасянето на въздушните удари по Либия. Очевидно, че водещата роля на Франция в либийския въпрос предизвиква огромно раздразнение в Анкара. "Изглежда Франция е изпреварила Турция в надпреварата за Либия и това предизвиква остро недоволство в Анкара", пише по този повод известният наблюдател на вестник "Милиет" Семих Идиз. На 24 март в Анкара се състояха преговори между върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис с турските власти. Визитата на главнокомандващия стана на фона на приключилото в НАТО планиране на операцията в рамките на осъществяването на резолюцията на СС на ООН за Либия. След края на преговорите турският външен министър заяви, че исканията на Анкара са били удовлетворени и командването на операцията в Либия ще премине към НАТО.
Правейки изводи, трябва да отбележим, че по отношение на либийската операция Турция се държи много предпазливо. Това е свързано с факта, че мнозина разглеждат действията на международната коалиция в Либия като намеса на Запада във вътрешните работи на страната и региона. Това е свързано и с регионалните амбиции на Турция, чието ръководство се стреми да представи страната си като модел за подражание. Не трябва да се забравя и за сравнението на днешната военна намеса на Запада с кръстоносните походи от Средновековието. Преди да се съгласи да участва в операцията против Муамар Кадафи, турското ръководство си осигури подкрепата на международната общност в лицето на ООН и се убеди, че сред арабските страни е достигнат "минимален консенсус" по либийския въпрос. Особено трябва да се отбележи фактът, че между турските власти и либийската опозиция е установен и се запазва непрекъснат контакт. Едновременно с това Турция се обявява за запазването на териториалната цялост на Либия, която благодарение на своето географско местоположение и богати енергийни ресурси е стратегически важна страна в региона.
Турция разглежда резолюция 1973 на СС на ООН като легитимна основа за провеждането на либийската операция, но от друга страна, Турция "не може да вдигне оръжие срещу своите либийски братя". Невъзможно е да бъдат спрени силите на международната коалиция. Единствената алтернатива е участието в либийската операция в състава на НАТО. От гледна точка на турско-френското съперничество това е по-добре, отколкото да се заема неопределена центристка позиция и да се наблюдава отстрани развитието на събитията в региона.
не дочетох, дълго е и скучно, и не вярвам във влиянието и на двете, французите считат за расисти, турците пък бедняци, работят всичко дори и в почивен ден, а либийците са със самочуствие, и горди, и трудно всеки уважават, страха не го познават, по трудно им е без чест живот, кадафи има врагове, но племето му, огромно апропо, го обожава, неутрални пък никак няма да харесат бомбене и смърт заради един човек, и резолюцията за опазване живота на цивилни защо криво се чете, не е само за източната част а за всички, и как чрез гражданска война щели да били опазили живота на невъоръжени, те са първа жертва
Обама започна атаката заедно с Франция и Англия с голяма неохота , единствено като жест за участието на Франция в Афганистан , и както се вижда Америка е на път да изостави европейците сами да озаптяват психопата-бедуин. Причината е точно в ционисткия натиск срещу Обама , който е зависим от Лобито не по-малко от всички предишни президенти. ... За каква "национална" държава може да се говори в контекста на Либия ? 
Това е смешно. Няма либийска нация , а само племена и табуни , населяващи пустинята. Че самите граници на Либия са чертани с линия по правата - справка историята и географската карта ! Процесът през вековете за заличаване на националните държави никога не е спирал , но и не е постигнал видими успехи. Големите и силни национални държави остават и стават все така силни и по-силни. Малките национални държави , които не оцеляват , са виновни сами за себе си , че не намират вътрешни сили да се запазят. България е такъв пример. Един пример за обратното е Ирландия.
Примерно в Ирак трябваше да се нахлуе , защото така каза Лобито , и защото Саддам плашеше Израел. Съчиниха се мега-наглите лъжи за ОМП ...В Афганистан се влезе уж за Бен Ладен / 
/ , реалните причини бяха контрола върху наркоизвора на Света... Сега в Либия имаше пълно основание за интервенция /Както и за Судан , централна Африка и проч.../ , много по-мащабна , защото един доказан психопат прати танкове и артилерия да изтребят един град от милион и половина... Но САЩ изстреляха само стотина крилати ракети с изтичащ срок на годност и побързаха да се дистанцират от участие.И това го направиха не за друго , а защото нямат ресурси за Афганистан , и защото реват на НАТО-вските събрания пред всички страни-членки за по-голямо участие в Афганистан. А Франция има сериозно и успешно участие там...Та трябваше да има приятелско потупване на Сарко по рамото. Танту за кукуригу. И толкова. 