|
| Лъчезар Богданов |
underthesun.blog.bg
След почти две години управление на ГЕРБ управляващата партия погледна към борсовия ни оператор и си спомни позабравени обещания. Министерството на финансите (МФ) реши да промени условията по управление на Сребърния фонд. Работна група подготвя промени в закона, които ще позволят инвестиции в акции и облигации на български компании.
Това беше единственото правилно и възможно решение. След като беше създаден в края на 2008 г., фондът трябваше да акумулира средствата от приватизация и концесии, които да се управляват активно, за да може да се изплащат държавните пенсии, след като се отворят големи дефицити поради несъвършената солидарна пенсионна система.
Да, това е същата система, поради чиято справедливост и съвършенство се наложи да се национализират част от пенсионните фондове. Истината беше, че държавата иззе средствата, след като се оказа, че пари няма и не стигат.
От една страна, държавата създава фонд, чиято натрупана доходност през годините ще спасява солидарните пенсионери и солидарните данъкоплатци от липсата на средства, а от друга - извършва "частична" национализация, за да не ни тежи бремето на личната отговорност, личните партиди, наследяването и правото на собственост. "Параграф 22" или "Процесът" на Кафка - изцяло по ваш избор.
Общото между двете събития е, че за подобно управление (било то солидарното на НОИ или това на Сребърния фонд) ще има нужда от фонд мениджър, управляващо дружество или инвестиционен съвет - названието в случая няма значение.
И докато Христина Митрева обяви, че щяла да си назначи такива, то поне МФ е достатъчно компетентно, за да знае сериозността на подобно начинание и ще изготви механизъм, на базата на който ще бъде избрано управляващо дружество за фонда.
Разликата в негативната оценка за национализацията и положителната оценка към готвените промени говори достатъчно за правилността и важността на тези събития.
Идеята за създаване на Сребърен фонд, както всички се досещаме, не е нова и не е българска. Българската следа беше в забраната за инвестиране на активите в България. Няма и едно логично обяснение относно това решение, нито едно...
Няма и аналог по света за такава забрана, освен Норвегия, но с едно уточнение. Там има два фонда, като единият от тях, чийто ресурс идва от петродолари, е създаден за инвестиране в чужди държави, а другият - на техния местен пазар.
Навсякъде по света Сребърните фондове инвестират на собствените си пазари, като освен това изиграват спасителна роля за собствените си държави по време на азиатската криза.
Най-интересното е, че нито един бюрократ не даваше и едно смислено обяснение на това странно решение. Изчервявайки се леко, родният чиновник промърморваше нещо под носа си за това, че сме били рискова икономика и не трябвало да се инвестира у нас.
Бърз въпрос към бивши и настоящи политици, използващи подобна теза: Господа управляващи, след като вие не искате да инвестирате в собствената си държава, как искате да привлечете чужди инвестиции?!
"Чужденците са балами", рече бай Ганьо и засука доволно мустак...
След като разчитаме на инвестиции, защо да не си ги осигурим сами?! Защо трябва да наливаме ликвидност в чужди икономики, а не в своята?!
Кажете ни, моля, коя е безрисковата държава или регион, в който всички вкупом заедно със Сребърния фонд да инвестираме? В края на годината за подобна дестинация се смяташе Азия. Дали след трагедията в Япония все още е така?! При липсата на кредитиране и стагниращ вътрешен пазар не смятате ли, че имаме отчаяна нужда от свежи пари в икономиката ни?
Българският капитал е научен да оцелява въпреки държавата и компаниите, представени на борсата, го доказват. Вместо вълна от фалити, както се очакваше в последните две години, те започват да подобряват резултатите си.
Дори и да има дружества, които тепърва ще изпитват трудности, те ще бъдат доста по-малко на този етап. Частният сектор оцеля независимо от пресъхналото кредитиране, ДДС конкуренция, картели, монополи, опити за вдигане на заплати и т.н.
Нека държавата се съсредоточи върху усилията си да спазва пазарните принципи и механизми и да се опита да определи на базата на прозрачен конкурс кой ще управлява фонда, а не да се натоварва по подобие на НОИ с непривични за една държавна организация функции, като евентуалното управление на тези средства.
Вече имаме и успешния пример на Румънския държавен фонд за компенсиране на населението за отнетите в годините на комунизма имоти - Proprietatea, който през септември 2010 на общото събрание на акционерите си избра за управляващо дружество Franklin Templeton Investment Management Ltd, оглавявано от известния фонд мениджър Марк Мобиус, който заради всичко това не спира да рекламира Румъния из целия капиталов свят.
Нека не се опитваме и този път да оставяме собствен почерк, а да попием успешните практики!
Правителството се опитва да извърши счетоводна измама
Управлението на Сребърния фонд трябва да е стабилно, а не да подпомага борсата. Смисълът на борсата е да може сама да намира своите инвеститори и ако не се справя с тази задача, то трябва да си зададем въпроса за смисъла от съществуването й.
Важно е да се отбележи, че самият фонд се казва Фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система. Това идва да покаже, че той акумулира публични средства, които трябва да гарантират в моменти на рискове стабилността на пенсионната система. Действието влиза в пълно противоречие с идеята да се инвестира в българските компании по две причини.
Първо, идеята на резерва е да бъде външен, та ако нещата на макроикономическо равнище се влошат, да можеш да разчиташ на средства от по-стабилни пазари. Втората причина е, че на българския фондов пазар няма емитенти с толкова високо качество. Традиционно такива ресурси, ако се инвестират в борсови дружества, изборът е между компании с най-високия кредитен рейтинг (ААА), а у нас такъв няма дори самото правителство.
Средствата на Сребърния фонд трябва да се управляват стабилно и консервативно. Как да инвестираш в компании, на които собственикът може да бъде застрелян пред някой стриптийз бар? Това си е чиста проба обида към българския гражданин и неговата интелигентност.
Купуването на български държавни ценни книжа със средства от фонда пък е изхарчване на парите, както и да бъде обрисувана счетоводно тази операция.
Сребърният фонд е част от фискалния резерв - за да може правителството, ако има проблем с изплащането на пенсиите или на дълга, да вземе от него, за да финансира временни дефицити. Държавата да изкупува собствените си книжа, е абсурдно. Не може да имаш резерв, който да дадеш обратно на себе си и да го изхарчиш за текущи разходи. При едни фискални затруднения как точно правителството ще извади пари, за да върне на себе си този дълг?
Това, което се опитва да направи правителството, е счетоводна измама. И не само счетоводна - това е измама на всякакво ниво. Няма как да дадеш сам на себе си пари и да ги изпиеш и после да си сложиш бележка "дължа си 1000 лв."
Всичко това се прави, защото правителството търси всякакви начини да похарчи пари от резерва, без да емитира заеми. Защото една крупна емисия на облигации би повишила значително лихвите по дълга, тъй като едва ли ще бъде посрещната с голямо търсене. Опасявам се, че ако в следващите 2-3 месеца България излезе с една емисия на дълг от 1-2 млрд., пазарът ще реагира така, че ще тръгнем по пътя на Португалия.
В момента финансовото министерство играе на дребно с емисиите ДЦК и избира да се финансира от фискалния резерв именно заради опасенията на Симеон Дянков, че ще трябва да плаща високи лихви.
И тъй като фискалният резерв опря до дъното и стигна до Сребърния фонд, няма други маневри, освен да се освободи и част от неговия ресурс.
Важно е да се отбележи, че самият фонд се казва Фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система. Това идва да покаже, че той акумулира публични средства, които трябва да гарантират в моменти на рискове стабилността на пенсионната система. Действието влиза в пълно противоречие с идеята да се инвестира в българските компании по две причини.
Първо, идеята на резерва е да бъде външен, та ако нещата на макроикономическо равнище се влошат, да можеш да разчиташ на средства от по-стабилни пазари. Втората причина е, че на българския фондов пазар няма емитенти с толкова високо качество. Традиционно такива ресурси, ако се инвестират в борсови дружества, изборът е между компании с най-високия кредитен рейтинг (ААА), а у нас такъв няма дори самото правителство.
Средствата на Сребърния фонд трябва да се управляват стабилно и консервативно. Как да инвестираш в компании, на които собственикът може да бъде застрелян пред някой стриптийз бар? Това си е чиста проба обида към българския гражданин и неговата интелигентност.
Купуването на български държавни ценни книжа със средства от фонда пък е изхарчване на парите, както и да бъде обрисувана счетоводно тази операция.
Сребърният фонд е част от фискалния резерв - за да може правителството, ако има проблем с изплащането на пенсиите или на дълга, да вземе от него, за да финансира временни дефицити. Държавата да изкупува собствените си книжа, е абсурдно. Не може да имаш резерв, който да дадеш обратно на себе си и да го изхарчиш за текущи разходи. При едни фискални затруднения как точно правителството ще извади пари, за да върне на себе си този дълг?
Това, което се опитва да направи правителството, е счетоводна измама. И не само счетоводна - това е измама на всякакво ниво. Няма как да дадеш сам на себе си пари и да ги изпиеш и после да си сложиш бележка "дължа си 1000 лв."
Всичко това се прави, защото правителството търси всякакви начини да похарчи пари от резерва, без да емитира заеми. Защото една крупна емисия на облигации би повишила значително лихвите по дълга, тъй като едва ли ще бъде посрещната с голямо търсене. Опасявам се, че ако в следващите 2-3 месеца България излезе с една емисия на дълг от 1-2 млрд., пазарът ще реагира така, че ще тръгнем по пътя на Португалия.
В момента финансовото министерство играе на дребно с емисиите ДЦК и избира да се финансира от фискалния резерв именно заради опасенията на Симеон Дянков, че ще трябва да плаща високи лихви.
И тъй като фискалният резерв опря до дъното и стигна до Сребърния фонд, няма други маневри, освен да се освободи и част от неговия ресурс.
|
| Сребърният фонд заработи през 2007 г. с идеята през 2018 г. да подсили пенсионната система, която се очаква да затъва все по-дълбоко заради демографската криза. През 2010 г. във фонда са постъпили само 60 млн. лева. В края на 2010 г. фондът притежава 1.6839 млрд. лв. |
