По времето на загадъчната и приповдигната перестройка в руско литературно издание (мисля, че беше сп. "Дон") попаднах на безмилостен текст от Варлам Шаламов. Писателят, жертва, но и "певец" на зловещия ГУЛАГ, страстно, с необикновена жар се опитваше да срути и да разпръсне заблудите за природата на престъпния свят, на които изкуството и идеологиите робуват - и най-вече онези от тях, в които демагогията е преминала едва ли не в постулат. Че престъпникът е човек като нас, само че в някакъв момент излязъл от релси. Че притежава качества, с които понякога дори ни превъзхожда: гордост, разбиране за чест, сила на дадената дума, лична храброст, щедрост, сантименталност, огнени чувства, вярност в приятелството и в любовта. Че той е член на обществото, което има вина за неговия престъпен избор и трябва да си го върне - вече в правия път.

С патос и гняв, каквито в разказите му за каторгата на Колима не се срещат толкова силни, писателят опровергаваше всичко това и разкриваше циничната, звероподобна същност на престъпника - враждебен, безмилостен, опасен за заобикалящия го свят. "Проучванията" на автора бяха от първа ръка, бе загребал опит и наблюдения от лагерния кошмар, където съжителството на осъдени бандити и неволници на Сталиновия режим бе като абсурдно допиране на светове, гибелно за единия от тях - познайте за кого. Тази, без съмнение строго документална публицистика, Шаламов бе изградил върху епизоди, в които се подвизаваха примитивни, коварни, извикващи потрес и паника на съзнанието изверги от собственото му лагерно минало. Това бе неговият самотен протест срещу "невежественото възхищение" и опасната идеализация на престъпния свят в изкуството и литературата, който аз, по мои си тогавашни причини, разбрах и запомних.

Събития от последните седмици ме подтикнаха да потърся онзи текст, разбира се, безуспешно: списанието бе изчезнало през изминалия близо четвърт век. Изрових, обаче,



Шаламовите "Очерци за престъпния свят" -



може би същото, а може би едното на другото е вариант, не мога да ги сравня. Ето какво можем да прочетем в тези очерци: "От времето на Гутенберг и до днес престъпният свят си остава бяло петно за литераторите и читателите. Писателите, които са се захващали с темата, са решавали този изключително сериозен въпрос много лекомислено, увлечени и подлъгани от фосфоричния блясък на всичко криминално, слагайки му романтична маска и укрепвайки по този начин у читателя абсолютно лъжлива представа за този коварен, отвратителен свят, в който няма нищо човешко."

Със съжаление и почти без упрек Шаламов посочва творческите заблуди на големи писатели от миналото, както и на свои съвременници, омагьосани от чаровете на бандитския живот. "Художествената литература винаги е изобразявала престъпния свят със съчувствие, често пъти дори с раболепие" - тъжно заключава писателят. Необузданата поетизация на криминалното преминава всякакви граници, тя, пише Шаламов, "изглеждаше като "свежа струя" в литературата и съблазни много опитни пера". Именно омразната на Шаламов "романтична маска", която носят литературните престъпници, руши стената, която порядъчността и законността издигат между тях и честния човек. И колкото по-талантлива е една такава книга, толкова е тя по-разрушителна за тая стена. Защото, признава той, "Да вършиш зло е много по-увлекателно, отколкото да правиш добро". И една майсторска творба може да убеди читателя в това.

Злото, представено с художествени средства, и престъпникът, надарен с измислени "добродетели", имат непредвидено, нежелано от самите автори въздействие върху обществото. "Този фалшив блясък на стъклени мъниста, опитващи се да минат за диаманти, е повторен от хилядите огледала на художествената литература" - горчиво резюмира Шаламов.

Неговото гневно и изстрадано послание остана неразчетено от новото време. Нито в родината му, нито у нас, нито където и да е по света. Писмото му като да остана неразпечатано...



Чаровете на престъпния свят днес облъчват нашия делник без почивка.



Усилено медийно внимание разполага бандитското съсловие в предния план на объркания ни живот. Проверете сами: колко имена на големи и малки, софийски и провинциални разбойници ще си спомните от първи опит? Естествено, заедно с техните гаджета, с марките на шеметните им коли, с резиденциите им, с ресторантите им, с чалга клубовете им, с Карибите им и Сейшелите, с хотелите и футболните им отбори! Покупките им се обявяват и коментират мълниеносно, вдовиците им се ожалват и клюкарят всенародно. Убедихте ли се как едно "невежествено възхищение" ги държи вечно на авансцената на нашия живот и там те се смесват с политици, бизнесмени и просто безделници, докато престанем да ги различаваме. Те често преминават от един вид в друг, но не слизат от сцената дори когато слизат доста по-надолу.

Но и там те продължават да захранват нехигиеничния интерес към своя мрачен занаят и зловещите си дела. В българското пространство и най-значими имена биват забравени буквално на другия ден след смъртта им, докато т.нар. знакови бандити непрекъснато се връщат във фокуса дори ако са застреляни в зората на промените.

Ласкателството и избягването на точен и нелицеприятен речник за фигурите и явленията са характерни за днешното общество. (Тези дни нападателят на сливенската банка беше набързо повишен в... терорист. Нежеланието да бъдат наричани престъпленията и извършителите с истинските им имена в края на краищата доведе до създаването на комитет в негова защита!) Благодарение на всичко това то изгуби своето здравословно отвращение към престъпниците. Това им позволи да практикуват (с извинение) табиетите на въшката, която, знаете, като се напие с кръв, въобще не се крие - качва се на челото. На-чело. В политиката, в бизнеса: вижте колко фигури там ни облъчват с език и стилистика от престъпния свят. Някои умишлено, за да ни се понравят. Други съвсем органично - те са си от него. Защото интересът и възбудата, които се създават около бандитите, легализираха по високите етажи сума ти хора с нечист косъм, някои от тях с откровена антропология по Ломброзо.

Така че, ако се организира едно полицейско разпознаване - да се посочи престъпникът в група лица от тези среди, човек задължително ще се обърка. Освен ако за по-сигурно не ги посочи всичките...