|
| Туш |
похитителят да бъде застрелян или поне шамаросан от барети,
но те не са го направили. По последни признания на Цветанов - защото опозицията щяла да ги нападне ?! Тази история обаче е твърде измамна и ни най-малко не може да заличи усещането, че полицейското насилие се засилва. Особено на фона на фактите и на наскоро обявени от "Отворено общество" резултати от няколко изследвания, свързани с програма за гражданското наблюдение в полицията.
През 7-те години (2004-2010 г.) от разгледания период са регистрирани общо 55 случая на полицейско насилие. Най-малко са през 2005 г. - 4, а най-много през 2010 г. - 13. За периода има ясна тенденция на увеличаване на случаите на полицейско насилие, които се съобщават в медиите. Между 2005 и 2010 г. те нарастват над 3 пъти, или от 4 на 13. Увеличението може да се обясни едновременно с действието на два фактора. От една страна, реално увеличаване на случаите на полицейско насилие. А от друга - повишен стандарт на обществените очаквания към качеството на полицейската работа и повишена склонност на гражданите да съобщават на медиите, а медиите - да публикуват такива случаи. Отчита се и че трайната политика на безнаказаност води до вкореняване на насилието като част от полицейската култура. А има достатъчно наблюдения и симптоми, че действията на полицията на "ръба на закона" не просто се толерират, но се и насърчават от най-висши представители на държавната власт от последните правителства. А определено най-много случаи на насилие има в това управление. Поне според фактите.
Ако си мъж, ром, между 18 и 30 години и е януари, то
дръж се по-далече от полицията, защото може да станеш обект на униформено насилие. Така се пошегува ръководителката на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова при представянето на анализа на полицейското насилие в медийни публикации в периода 2004-2010 г. Според това проучване именно мъжете роми и именно през януари са ставали жертва на такова насилие. По-малко прояви на полицейски произвол са отчетени през май и септември.
Едва ли може да има съмнение, че до медиите стигат всъщност само тежките случаи на полицейско насилие, и то част от тях. Смята се, че тук реалната престъпност - на случили се, но необявени и нерегистрирани деяния, е много висока. Изобщо не са отбелязани случаи, в които полицаите са се държали унизително или са обиждали. Анализът сочи и че
за последните 7 години в 13 случая е настъпила смърт след полицейско насилие.
Според Иванка Иванова това прави по 2 случая на годината, колкото са примерно и поръчковите убийства. Затова тя смята, че полицейският произвол е сериозен проблем за обществото - поне колкото организираната престъпност. Проучването сочи, че най-често полицейското насилие е по време на операция за задържане на престъпник - в 19 случая, или докато полицаят не е бил на работа - други 15. В 9 други случая насилието е констатирано при разпит. В 32 от общо разгледаните в медиите 55 случая на насилие е съобщено, че има предприети някакви действия от страна на прокуратурата за разследване на полицейското насилие, а при 10 е имало вътрешна проверка в МВР.
Анализът разкрива и че от последните две години местата на констатирано полицейско насилие са вече основно домът на жертвата, полицейските автомобили или обществени места - улици, заведения, стадиони, а не РПУ. Този извод се затвърждава и от представените резултати от гражданското наблюдение. Този документ показва, че при това управление има влошаване на работата на полицията по няколко показателя. Единият е за информираността на задържаните за правата им, както и за достъпа до правна помощ. Повече проблеми се забелязват и при осигуряването на храна на задържаните.
Гражданските наблюдатели са се натъкнали
и на влошаване на воденето на документацията по задържане.
Или казано иначе, на места са се натъкнали на задрасквания, дописвания, свързани със задържания например. Което в цивилизования свят го наричат подмяна или фалшификация. Регистрирани са случаи, при които задържаните не са запознати с правата си, на полицаи, които разубеждават задържани да търсят адвокатска защита и липса на адвокати поради лимити на изходящите телефонни обаждания. Продължават оплакванията на полицейски служители от лоша координация с местните адвокатски съвети за осигуряване на дежурни адвокати.
Всички тези факти говорят ясно за задълбочаване на проблема с полицейското насилие. Той става драматичен, като се има предвид, че по казуси, свързани с полицейско насилие от 1998 г. досега, България е била осъдена от Европейския съд в Страсбург да плати над 900 000 лева обезщетения на пострадали. По 23 от тези дела са констатирани едновременно бруталност на органите на реда и липса на адекватно разследване след това. Отгоре на всичко потърпевши по тези казуси са 31 души, като една трета от тях са починали вследствие на действията на полицаите. Въпреки това в нито един от тях не се е стигнало до осъждане, нито до дисциплинарно наказание на служител в МВР.
И как не. Да си припомним историята в Кърджали, при която полицаи влетяха в къщата на бивш служител на МВР и потрошиха главата на дъщеря му.
"Няма полицейско насилие. Полицаите са си изпълнили своите задължения. Единственото, което са допуснали, че не са направили рапорти и съответния протокол, което е административно нарушение, и те са получили своите наказания". Така оневини подчинените си вътрешният министър Цветанов. Случай, от който премиерът преди това обяви, че се срамува. Все пак преди няколко дни ВКП отмени отказа на по-низшите прокурори да се образува дело, но така и не дадоха указания да се образува дело.
Но когато възлагаш всичко на МВР - да бие, да оправя икономиката, да разрешава политически и бизнес спорове, когато му даваш все по-големи правомощия, няма какво друго да се очаква. Насилие е и масовото използване на подслушване и следене. И скритите в храстите катаджии. И полицаите сводници.
Резултатът ще са още много присъди в Страсбург. При това сигурно много криминално проявени лица ще спечелят стотици хиляди евро обезщетение. При това от държавния бюджет, а не от полицаите извършители.
