След разговори между ректора на Софийския университет проф.Иван Илчев и премиера Бойко Борисов, ресорните министри Игнатов и Рашидов, както и с представители на парламентарни комисии, академическият съвет на най-старото, най-голямото, най-доброто и т.н. най-висше училище отмени обявеното с предишно решение затваряне на вратите си от 4 април. Затварянето ще бъде символично, до сряда ще тече разяснителна работа, студенти от биологическия факултет ще правят поход до Ботаническата градина в Балчик, присъдена окончателно от новия състав на ВАС на Министерството на културата. Очакванията са, че на заседание в сряда Министерският съвет ще удовлетвори исканията на университета, чиито претенции върху градината се сблъскват в съда с претенции за ползване и собственост върху нея от страна на вече няколко поредни министри на културата. Не стане ли това, ще се пристъпи към изпълнение на взетото вече решение на академическия съвет, за да се защити достойнството на университета. Чудесно, достойнството наистина трябва да се защитава. Особено пък когато решението се взима на 1 април, ден със симпатично отношение към истината.

Какво ще стане до 4 април, не зная. Не зная и дали ще се изпълни обещанието на Вежди Рашидов, че докато на власт е това правителство, то нямало да приватизира апетитната градина или пък да я отдаде на концесия. Не зная и какво би хрумнало на Бойко Борисов точно на заседанието в сряда. То със сигурност ще бъде предшествано не само с натиск от университета, политически сили и отделни граждани, но и с доста по-невидимия, ала често пъти по-ефикасен натиск на хора, виждащи в градината и двореца в Балчик отлично място за "инвестиции, отдих и чужди туристи" - мотив, движещ толкова силно националноотговорния бизнес из страната, колкото и вятърът в платната на яхтите му из морето. И едното, и другото, и третото се върти в сферата на предположенията и внезапните решения, с които дотам взехме да свикваме, че ще е изненада, ако някой вземе да дава трайни гаранции за избягването им. Ще рече, ако се проявява минимална доза разумност в защита не на частен интерес по "актуален повод", а максимална разумност при съобразяване с общия.

Макар да се предполага, че правителството и университетът си имат работа с общи интереси и истини, е твърде лесно да се види, че поводът за спора им е



достатъчно частен и дребен, за да предизвиква истински драми



Реторически може да е убедително, че дяволът бил в дреболиите, но не винаги убедителността е равна на истината; не е такава дори тогава, когато се налага силово с иди-дойди ми решения, след които задължително следват драми. Защото и драматичността, колкото и да е покъртителна, също прикрива истината.

А истината е проста. В случая с Ботаническата градина тя е и по особен начин изместена от сложности, предполагащи драматични разговори на различни управленски равнища, обещания и прикляквания: един дългогодишен танц между държавата и Софийския университет с всичките му настъпвания, накърнени достойнства и пози на тежка обида. Затова и тази проста истина рядко стига до публиката, занимавана бездруго с достатъчно буфонадни сюжети. Боя се, че тя ще бъде доизместена и с предполаганото благоприятно решение в полза на университета. Горе-долу в оня стил, в който преди време и Цецка Цачева обеща два милиона лева, та да се закърпи продъненият бюджет на Алма матер, и после възмутено попита: "Ама защо протестирате?" В такива случаи дядо ми казваше: "Матера й на истината."

Тъкмо тази истина е истинският повод за протест, който може да запази достойнството на един университет, претендиращ да е национално отговорен. Разбира се, истина е, че градината в Балчик е важна, негова, хубава, посетена от 240 000 туристи, докарали към 730 000 лв. от билети, изпили не зная колко бири и подпомогнали бизнеса в Северното Черноморие. Но тя бледнее от истината, че средствата за издръжка на един студент у нас са най-ниски в Европа и сред най-ниските по света. Тази базова сума, по която се пресмята бюджетът за обучение, научни изследвания, художествена и спортна дейност не само в СУ, но и във всички останали университети, е далеч по-малка от тази за обучение в училище. Именно нейното значително увеличаване трябва да е основно и постоянно искане пред всеки Министерски съвет, вкл. и пред този, който се оправдава с кризи - икономическа, демографска, институционална и т.н.



При недовиждане на простите истини си имаме работа обаче с най-страшната,



с кризата на здравия разум. Затова неизпълнението на това просто и разумно искане е много по-убедително основание за протести и затваряне на университети. Защото именно мизерното финансиране на висшето образование води и ще продължава да води до напускане на страната от хиляди млади хора, искащи да придобият професии и знания в места и страни, където музейните експонати в лабораториите, оръфаните библиотеки, разбитите аудитории и пластмасовите чучури на мивките (месинговите се крадат) са толкова немислими, колкото и масовите продажби на изпити и дипломи по програми, чийто превод на разбираем за здравия разум език е непостижим.

Та докато не се постави такова искане - и то не само от един университет, свързано с тая проста истина, протестите ще си останат такива, каквито си ги знаем: ще ги има, ама друг път. Както и друг път ще имаме истински университети, добро образование, висока култура, съвременна икономика, умна политика и изобщо прилична държава.