Наскоро ветерани от руските десантни войски протестираха в Москва срещу лошите условия в армията. На плаката пише:"Сердюков, престани да строиш клубове за яхти и дворци за сметка на армията." |
пропаст между военната наука и реалностите
в армията. Шефът на руската армия припомни, че още по време на първата война срещу Ирак през 1991 г. западните страни са използвали нови тактики - отделно поставени задачи пред различни военни формирования, между които голям брой спецчасти под общо командване, дълга въздушна кампания и мълниеносна наземна операция. Почти същото успешно бе повторено в началото на втората иракска кампания през 2003 г., когато бяха използвани още по-модерни точни оръжия заедно с нови космически и информационни технологии. "Сроковете за изпълнение на дадени задачи се съкратиха от няколко часа до няколко минути. Повечето мишени бяха поразени успешно, а въоръжените сили на Ирак, които по численост и боен състав превъзхождаха многократно международната коалиция, бяха разбити само за няколко седмици", отбеляза шефът на руския ГЩ. Той обаче отбеляза, че дори и след това военната наука продължила да живее със своите разбирания от 70-те години на миналия век и не се е модернизирала.
Най-горчив опит руската армия изпита по време военните кампании в Чечня през 90-те години, когато десетки хиляди руски младежи бяха хвърлени като пушечно месо срещу чеченските сепаратисти, които вече бяха воювали няколко години преди 1994 г. и разполагаха с голям брой калени бойци. Войниците на Русия по това време почти не бяха стреляли със старите си калашници и разполагаха, както и днес, със стари БТР-и и танкове, които станаха лесна плячка на чеченските бойци, разполагащи с огромен брой противотанкови гранатомети и модерно руско и западно оръжие. Москва плати страшна кървава цена за превземането на столицата Грозни и големите градове в Чечня, но на практика не контролираше размирния регион. Това доведе до успешна офанзива на чеченците през август 1996 г. и позорното изтегляне на руската армия от Чечня, която получи независимост, продължила едва три години.
Това обаче не научи Москва на нищо
и когато започна втората кампания, през 1999 г., отново се стигна до големи загуби и чак след като бяха привлечени доста от влиятелните чеченски кланове на руска страна, сепаратистите бяха изтикани в планините. Те обаче продължават все още да действат с помощта на терористични атентати и постоянно провеждат военни операции в другите републики в Северен Кавказ. През август 2008 г. руската армия бе принудена да се намеси срещу Грузия, след като нейните добре обучени и въоръжени от САЩ войски нахлуха в отцепилата се проруска област Южна Осетия. Този път Кремъл разби за пет дни с помощта и на лоялни чеченски батальони грузинските части и дори навлезе в Грузия, като завзе няколко града за кратко. По време на този успех обаче отново думата си каза старият начин на мислене на руските военни и трагичните средства за комуникация. Стана известно, че при руското настъпление към южноосетинската столица Цхинвнали руски батальон попаднал в засада зареди лошата комуникация, която била прихваната от грузинските части и руснаците дали големи жертви - предимно зле обучени наборни войници. На всичкото отгоре те били ударени погрешка от своята авиация - пак заради лошо командване. Именно тази операция в Южна Осетия накарала ГЩ на руската армия най-накрая да се замисли за промяна на облика на армията.
Според генерал Николай Макаров новата реформа, която провежда военният министър Анатолий Сердюков - първото гражданско лице, заемало този пост, предвижда да се черпи опитът на такива бивши съюзници като Полша, Чехия и дори България. По думите на министъра в момента около 150 000 войници служат по договор, като се планира техният брой да достигне 200 000 - 250 000 в близко време. Като цяло броят на войниците в руската армия ще бъде намален от 1.13 млн. на 1 милион души до 2013 г. Акцентът ще бъде създаването на истинска професионална (наемна) армия вместо наборниците. "В армията на Чехия има само около
10%-15% наборници. Това е и нашата цел",
увери Макаров. Според редица експерти, за да бъде руската армия боеспособна във всеки миг, тя трябва да разполага най-малко с 300 000 - 350 000 професионални войници. Тук обаче идва въпросът за доброто заплащане. От Министерството на отбраната дават уклончив отговор колко взимат войниците по договор, но според руски медии редник взима около 7000 рубли ($250) на месец, боец на спецчастите 10 000 рубли ($400 ), офицерите към 30 000 ($1200), като те плащат от своя джоб за храна и дрехи. За сравнение, в Полша войниците с договор получават 1100 долара в месец, от които 700 долара е за службата и около 400 долара за наем на жилище, офицерите взимат над 2000 долара. В Чехия един наемен войник взима 700 долара, като освен това всеки войник и офицер получава по 500 долара за жилище. Това също е нашата цел, обеща генералът. Заедно с това ще се разширява офицерският състав, който ще се подмлади и трябва да стигне 220 000 души, като приоритет ще бъдат високотехнологичните войски, въздушната и космическата отбрана. Това щели да бъдат висококвалифицирани специалисти, които няма да бъдат засегнати от съкращенията, които сега вървят в руската армия.
Заедно с това обаче добре известно е, че голямото мнозинство руснаци не горят от желание да правят кариера в армията и за това военните са принудени да продължават да гонят, в буквалния смисъл, наборниците, за да попълнят редиците. "Тази пролет предвиждаме да привикаме 270 000 души, повече младежи нямаме", призна Макаров. В същото време Кремъл все пак се отказа от плановете да увеличи военната служба, която сега е 1 година. По данни на Генералния щаб миналата есен близо 200 000 наборници в Русия се отклонили от военна служба. Според проучване на центъра "Левада" около 57% от руснаците са заявили, че не желаят техни роднини да влизат в казармата. Повечето млади руснаци не искат да служат заради извращенията, на които старите войници и офицерите подлагат младите (т.нар. "дедовщина"). За това и броят на самоубийствата в армията почти всяка година е около 400 души, което е цял батальон, а става дума за мирно време. Забавянето на професионалната армия всъщност е победа на стария генералитет, който освен че мисли от времето на СССР, държи да съхрани своите привилегии. Наскоро Кремъл обеща, че руската армия ще бъде модернизирана до 2020 г. и за целта се отпускат $646 млрд. Близо 80% от тази сума ще бъде използвана за ново оръжие и военна техника, а с останалите 20 на сто ще се финансират научни изследвания във военната област. Много експерти обаче са скептично настроени, защото медиите постоянно съобщават за поредния изобретен хеликоптер, самолет или бронирана машина без аналог в света, който обаче така и не стига до армията, а най-много да отиде за експорт. В това време конвоите от стари БТР-и с новобранци поемат към поредната гореща точка.