Липсват ни кадри, мисля за кой ли път, докато гледам как телевизията тържествено отбелязва канонизирането на баташките светци. Репортерка авторитетно и с развълнуван от високата мисия глас съобщава, че понеже черепите били пожълтели, то било доказателството за святост... Спомням си преди няколко години как говорехме със стария Вагенщайн - Анжел; той пък се беше възмутил от телевизионер, който кудкудякал убедено как поредната чудодейна икона пристигнала в София да цели недъгави и болни.

Репортерът, журналистът, служителят на словото сам и лично е дистанцията, която трябва да гарантира общата свобода на интерпретациите. Не трябва да забравя това. Може да е кратковременен рупор на различни авторитети, докато информира, но следва да ги посочва и цитира, както и да е глас и на опонентите им.

В случая е задължително да се допълва: както твърди Църквата, или както гласят някои народни поверия, или както смята свещеник един-кой си... Иконата може да е целебна според митрополит Х, но според доктор Y може медицината му да е по-целебна. А според атеиста и хомеопатофила Z може съвсем трета истина да управлява въпросите на здравето и битието. Друг начин на говорене



е наивност и дилетантщина



Ни най-малко не омаловажавам мъченическата смърт на храбрите батачани, нито отричам правото на Синода да канонизира когото прецени. Но нека не изпадаме в схизмата на еднопартийния патос, коментирайки актове на религиозни институти в светски медии.

Малко ме е срам за професията. Черепите били пожълтели... А патоанатомите какво мислят за пожълтяването? А БАН какво мисли, ако не го е страх вече, че а помислил, а станал по-синодален от Синода, и Дянков му доусекновил бюджета окончателно?

Романът "Братя Карамазови" започва с това, как починалият свят старец Зосима намирисвал преди погребението. А се смята, че светците не подлежат на тлен. Че не се разлагат, съответно и не излъчват трупна миризма. Автор е Достоевски - силно религиозен човек и велик писател. Велик е, защото вероятно е прозрял: Господу сме по-ценни, ако любим и виждаме истината, а не препускаме вкупом като стадо слепи къртове из тунелите на суеверието.

Освен нетленност на светите мощи друго от условията за святост е мироточивост - от телата на светците, според преданията, течало свето миро. Попадна ми книга за сръбския светец Свети Сава (XII - XIII век) от св. Николай Велимирович (XIX век) - е, той пише как първо от таткото на св. Сава, а после от самия Сава мирото течало като ручей.

Владиката Николай може да пише такива работи, и без да ги е видял - а ние не можем.

(Лично моето мнение е, че Господ мрази да вади торбата с чудесата. Че за него е гнусота да си играе на Астор, който си маха главата, за да впечатли човеците в залата, или на Хари Худини, който се промушва като глист през невъзможни места, за да пишат вестниците. Че комуто не са достатъчни великите чудеса на човека, на живота, на вселената, на материята - нему отделни пропагандистки фокуси не само са ненужни, но и вредни.

Да държим сметка и за факта, че в този страховит и величествен свят подобни номера биха били проява на лош вкус, елементарно развлечение на незрял Демиург, изпреварен от творенията си.

Господ да не би да е нещо като полтъргайст? Айде, моля ви. Както казах, това ми е личното мнение по тези интимни въпроси, споделям го по изключение, извинете за изблика.)

Горе-долу по същия начин се намираха журналисти, които по едно време се впечатляваха от разни грамоти "Мъж на годината", "Жена на десетилетието" , "Творец на века" или нещо подобно, издавани от фондации с гръмки местоположения - Кембридж, Оксфорд и т.н. С тях предприемчиви печалбари бомбардират средна ръка суетници по света и срещу заплащане можеш да се окичиш със съответната диплома, впечатлявайки комшийската баба.

Липсата на професионализъм и познания води до обществени дискусии като тази - трябва ли Левски да е светец, църквата ли е зла и мързелива, или Ванга е магьосница, а Дънов - сектант.

Българската православна църква е институт с хилядогодишна история, тя следва агиографските си предписания и



сама решава кой е светец и кой не.



То не е работа на общественици и политици, както не е работа на църквата да прави опити да налага свои образователни или естетически възгледи на обществото. (Не знам дали помните не само Мадона, но и опита да се забрани "Последното изкушения на Христос" по БНТ.) Не й е работа да се отърква и твърде близо до властта, защото клирът също се състои от живи люде, които лесно се поддават на изкушения. От тук до греха, от една страна, и до мракобесни управленски решения, от друга, е наистина само крачка.

Църквата си има своите основания да атакува Дънов, има право да не приема Ванга, има право да отказва канонизация на Левски. Това зависи от нея, не от нас.

Ние имаме право да ценим достойните нейни представители, да се присмиваме на недостойните, да вярваме или да не вярваме - с нейна или без нейна помощ.

Но да сме папагали на монотонно невежество и глашатаи на свенливо суеверие - аа, това не.