|
| Ивайло Калфин |
- Защото в този пакт се уреждат основните параметри на икономическата политика, която ще води ЕС. 23 страни членки участват, в т.ч. всички 17 от еврозоната и шест извън, сред които и България. Четири страни засега не се включват по различни причини. Ние имаме интерес да участваме в процедурите, по които се вземат решения по основните икономически политики.
- Ние се страхуваме да не изпаднем в изолация, но страни като Великобритания, Чехия, Унгария и Швеция, изобщо не се страхуват?
- Това е точно така, но знаем, че Великобритания не участва в редица от европейските политики. Могат да си го позволят. България няма интерес да се изключва от механизми на европейската интеграция. България е малка страна членка, която има да догонва останалите. Избирането на някакъв самостоятелен път, който да ни отдели от големите политики, които се координират в ЕС, на практика означава ние да станем различно качество член.
- Не трябва ли да се обвърже присъединяването ни към "Пакта за еврото" със срок за членството ни в еврозоната?
- Няма как да се обвърже с гаранция за членство в еврозоната. Това, за което трябва да настояваме, е да не се променят критериите за членство, за да не се отмества постоянно една такава цел. А по отношение на подготовката на страната ни ние трябва да гледаме на членството в еврозоната не като на политически проект, в който да влезем, за да покажем колко са ни оценили, а трябва да гледаме като на икономически проект. Тогава, когато икономиката ни е достатъчно приближена до страните от еврозоната, ние имаме интерес да влезем в нея. Но е много важно да вървим в тази посока.
- Приемайки правилата, подготвени от 17-те държави от еврозоната, няма ли нашата икономика да пострада, защото те са направени за по-развити и по-конкурентни икономики?
- Това само може да стимулира българската икономика да положи повече усилия, което тя не прави през последните две години, да се приближи максимално бързо към тези стандарти. Ако видите как се движат основните показатели на българската икономика, ще видите, че през последните две години ние се отдалечаваме от средните европейски равнища. Това означава, че ако не обърнем тази тенденция, тогава съвсем ще станем далечни от всякакъв модел европейска интеграция. Това е другият начин да се самоизолираме в ЕС.
- Как точно този пакт ще ни помогне да обърнем тази тенденция, защото в него не е заложен принципът на кохезия, на сближаване, а по-скоро това са правилата на богатите държави, които вече не искат да дават на по-бедните?
- Ако приемем така, тогава да питам кои са правилата на страни като България. Аз имам много критики по съдържанието на пакта. Мисля, че той няма да доведе до това, което цели. Няма да доведе до една достатъчно консолидирана, солидна европейска икономическа политика. Но той безспорно е стъпка в тази посока. Вие ще чуете много критики. В моята група, групата на социалистите в ЕП, се подлага на много критики този пакт, но нито един не предлага страната му да излезе от него. Как ще помогне на България? Като я накара да прави съзнателни политики. Кажете за последните две години къде са икономическите политики, които се правят в България, за да се приближим до европейските равнища. Във всички европейски страни има програми за увеличение на средствата за образование, за иновации, за различни политики, които стимулират националните икономики. В България се прави точно обратното. Всяка година в една таблица ще подреждат всички страни, за да покажат кой докъде е стигнал. Надявам се тогава поне правителството да се сети, че членството в ЕС и догонването предполагат икономически политики.
- "Пактът за евро плюс" е на практика един проект за дясна Европа, създаден от Германия и подкрепен от Франция. Не е ли парадоксално, че един социалист като вас подкрепя такъв проект?
- Този пакт не слага край на социална Европа. Той обаче се движи на един "крак". Той обръща внимание само на процесите, които са свързани с икономическото развитие. Няма критика по отношение на тези мерки, те безспорно са необходими. Основната критика, която е и в групата на социалистите, е, че липсва вторият "крак", това е социалната политика, социалното включване, изравняването между регионите, изравняването между жизнените равнища. Това е необходимо да се промени в бъдеще и за това ще настояваме в групата на ПЕС. Но това повод ли е да се изолираме от всякакви политики?
- Да поговорим за пари, защото всички българи се интересуват каква ще е цената на нашето членство в пакта и по-скоро на неговия финансов инструмент - Европейския механизъм за стабилност. От кой момент нататък възникват финансови задължения за България?
- България няма никакви финансови задължения, свързани с пакта и с Европейския механизъм за стабилност /ЕМС/. Това трябва много ясно да се подчертае. Защото се чуха какви ли не мнения, че едва ли не държавата ни е задлъжняла с милиони и милиарди. Няма такова нещо. ЕМС предполага участие на страните, които са членове на еврозоната. И този механизъм на практика им дава възможност сами да организират взаимопомощта си при възникване на криза в някои от тях, без да търсят помощ от МВФ. Той ще има отношение към България, когато ние се присъединим към еврозоната. Ние може да не участваме в пакта "Евро плюс", но този механизъм ще го има. Тук има други критики, направени и в Европарламента. Този механизъм се изважда от европейските институции и на практика се прехвърля на междуправителствено равнище и в него решенията се вземат само от правителствата, които участват. Ние не сме поели абсолютно никакви ангажименти към този механизъм, няма как. В него не са заложени ангажименти на страни извън еврозоната.
- Зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева обясни, че този механизъм ще започне да действа след 2013 г., но е възможно ад хок страната ни да се включи в спасителни операции за Ирландия или за Португалия, например, преди членство в еврозоната? Това как да го разбираме?
- Това е записано и това е изцяло решение на съответната страна. Давам пример: ако България реши да участва в мерките по спасяване на Португалия, това го пише в ЕМС, тя може да участва не чрез него, а самостоятелно, като отпусне средства от собствения си бюджет, като има достъп до цялата информация, която се обсъжда в рамките на ЕМС. Така че това е доброволно решение на една страна. Великобритания участва, и то много активно, в спасяването на Ирландия, без да участва в еврозоната, защото просто имаше интерес, тъй като имаше значителни инвестиции в ирландската икономика. Това се позволява. Аз не виждам никакви основания България да участва в механизма по спасяване на някоя страна, въпреки че ние, не дай си боже, ако изпаднем в такава ситуация, ще предпочитаме много повече да се обръщаме към ЕМС, отколкото да тичаме в МВФ.
- Какви допълнителни условия трябва да постави българската страна?
- Това, което трябва да прави, е да настоява по-нататък този пакт да се развива в отношения на балансираност, на социални аспекти, на социална политика. На мен много ми се ще България да е една от страните, която да настоява той да се допълни с тези мерки. Ние досега не сме видели български предложения в европейска политика.
- ЕМС ще работи като банка. Възможно ли е страната ни да вземе изгоден заем от тази фирма, регистрирана в Люксембург, и преди да влезем в еврозоната?
- Не, по този механизъм ние не можем да се обърнем към него. Три страни извън еврозоната досега получиха помощ - Румъния, Унгария и Латвия, но тя беше съвместно с МВФ и на практика там водещ е МВФ. Така че, ако България започне да изпитва финансови затруднения преди членството ни в еврозоната, адресът е Вашингтон, МВФ. Дано не стигнем до това.
- Съгласен ли сте с икономиста Георги Ангелов, че на практика този механизъм ще доведе до това, че като дял от БВП най-бедните ще платят най-много, а най-богатите - най-малко?
- Не, не съм съгласен. Георги Ангелов спекулира. Той взема сегашния ни БВП и казва България колко би платила. Аз не знам кога ще станем членове на еврозоната и се надявам тогава разликата между нашия и европейския БВП да бъде минимална.
