|
| Общ изглед към Батак, снимката е направена преди 1876 г., Исторически музей-Пазарджик. След края на Априлското въстание от будното градче остават само развалини, които са подобни според Дж. Макгахан "на развалините на Херкулан и Помпей", и купища човешки кости. На 2-3 май (по стар стил) 1876 г. в училището - най-голямата и най-красивата сграда в Батак, построена още през 1835 г., и в църквата "Св. Неделя" (1813 г.) (с покриви в червено) са избити голяма част от укрилите се в тях 2000 батачани, много от младежите и девойките са отведени в робство. |
Трескава и радостна подготовка зацарила в Батак. Копаят се окопи по височините около градеца, подготвя се храна, построеният вече дървен топ е изкаран на позиция.
Оставени сами, батачани бързо вземат решение да се споразумеят с жителите на Ракитово, Дорково, Костандово и Корова - околните села, обитавани от мюсюлмани. Въстаниците говорили с тях надълго и нашироко, дали сигурни гаранции, че никой от жителите на тези села няма да пострада, стига на християните от селата със смесено население като Ракитово и Каменица да не се пречи да се придвижат към Батак. Българите мохамедани приели без възражения, но османската власт извършва светкавична ускорена мобилизация на всички мюсюлмани за военни действия срещу въстаниците. Това, изглежда, обрича въстанието в Батак, нито един християнин от смесените села не успява да се придвижи към градеца. Отрядите с башибозук набъбват бързо с прииждащи отвсякъде - и от близо, и от далеч.
Както лесно се вижда, Батак е труден за отбрана. Било предложено всички жени и децата да бъдат изпратени на безопасно място в близките гори, но това не било направено. От Панагюрище помощ също не идва. Въстаниците остават сами.
В това време османската власт завършва подготовката за превземането на Батак. Начело на отрядите от башибозук са поставени запасни офицери. Пристигат и части от редовна турска войска. Съдбата на градеца е вече решена.
* * *
Последвалите страшни събития са добре известни в ужасяващи подробности. Като последно убежище жителите на Батак използват големите каменни сгради от двете страни на главната улица - училището и църквата (арх. Г. Стойчев, 1973).
Антропологично изследване, направено по време на извършените през 1967 г. консервационно-реставрационни работи в църквата "Св. Неделя" (П. Боев-М. Цировски-Д. Пиперкова-Ив. Петров, 1975), потвърждават данните от изворите. Измерен е целият костен материал от общо 156 черепа и части от още 196 скелета на избити през 1876 г. батачани, чиито кости се съхраняват в църквата. Едва 38 от черепите се оказват на мъже, а останалите 118 - на жени. От скелетите 97 са на мъже, а 99 на жени. Отсъстват детски черепи и скелети, повечето от тях са се спасили от клането, за да бъдат отведени в робство. По-всяка вероятност костният материал, съхраняван и днес в "Св. Неделя", е приблизително 15% от всички избити при масовото клане в училището и църквата.
Според резултатите от антропологичното изследване избитите батачани в голямата си част са в родствена връзка. И от писмените извори е известно, че в училището и църквата се укриват цели семейства и родове. Расовата характеристика на изкланите тук е съвършено идентична с расовата характеристика на днешното население на Батак и на околните селища при характерно отсъствие на монголоидни белези. Тъй като в средата на ХIХ в. в Батак идват известен брой македонски българи, то някои расови особености се дължат именно на този факт.
По-голяма част от загиналите в училището и в църквата са изклани, както личи ясно от характерните белези по черепите, само незначителен брой от тях имат отвори от куршуми.
Възрастовият състав на загиналите е сравнително равномерен. От мъжете 17 са на възраст между 20 и 40 г., 13 - между 40 и 60 г. и 8 са над 60 г. Жените между 18 и 40 г. са най-много - 59, между 40 и 60 г. са 35, а над 60 г. - 12, още 12 женски черепа не е било възможно да се определят по възраст.
Някак си се е създала представата за баташкото клане като скотобойна, а често се забравя за Кольо Лазин, Ангелина Станкова, Лоза Богданова, Венка Стойчева, сражавали се до последно с множеството нападатели, а когато всяка надежда за спасение трябвало да се изостави, сами сложили край на живота си.
* * *
Страшни и странни събития се случват понякога. Загиването на Батак в дните на Априлското въстание, безпримерната саможертва на неговите жители би трябвало да ни изпълват с ужас, който нормално човешко същество всъщност не е в състояние да понесе. А изведнъж се улавяме, че в кошмара на страшните картини, които свидетелите на баташкото клане щедро рисуват за нас, се надига неочаквано жизнено гордостта, че сме българи. Народът ни ще пребъде, щом историята ни така щедро е препълнена с героизъм и саможертва за българския род, трябва само по-често да обръщаме поглед натам.
Извори
"Необходимо е да се обърне вниманието на европейските правителства върху един, както изглежда, толкова незначителен факт, че европейските правителства не могат да го забележат даже. Ето този факт: избива се един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели на тези събития? Само един - целият свят. Правителствата виждат ли го? Не. . .
Ние ще удивим европейските правителства, като им известим нещо, а именно, че престъпленията си остават престъпления, че на никое правителство не е позволено да става убиец . . ., че ако съществува някое свирепо правителство, с него трябва да се постъпва така, както се постъпва с дивите зверове, че в тази минута съвсем близо до нас, там, пред нашите очи, убиват, палят, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, а съвсем малките деца, неудобни за продан, разсичат на две части, изгарят семействата в къщите им, че жителите на един град, например Батак, са били намалени за няколко часа от 9000 на 1300, гробовете са препълнени с повече трупове, отколкото могат да поберат, а живите умират от чума. Ние известяваме европейските правителства и за това, че децата са убивани още в в майчината утроба, че по мегданите са нахвърляни купища разпрани женски трупове, че кучетата оглозгват по улиците черепите на изнасилените млади моми. Известяваме за всичко това, за да се спре клането, и че диваците, които вършат злодеяния, са страшни, а цивилизованите, които ги оставят да вършат тези злодеяния, са ужасни.
Настъпил е час да се издигне глас против тези зверства. Всеобщи са възмущението и негодуванието срещу тях. Има време, в което човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат."
Из изложение на сенатора Виктор Юго пред Сената и пред Националното събрание на Франция, 29 август 1876 г.
"Повечето от жителите на Батак погинаха по най-варварски начин . . . Чорбаджи Трендафил [Керелов] набодоха жив на кол, обиколиха го с вършини и го запалиха. Трудните жени пробождаха, разпаряха ги, та вадеха децата от утробите им, набождаха ги на ножовете си и се разхождаха с тях. Училището изгориха с 200 деца и жени, които се бяха скрили там. Други къщи, дето се бяха скрили по 20-30 жени, ги изгориха заедно с тях . . ."
Ю. Скайлер, генерален консул при американското посолство в Цариград, в. "Лондон газет", 7 (19) септември 1876 г.
Днес
Вярна на историческите си традиции и с достъпните й средства, християнската църква в България канонизира загиналите в Батак и Ново село българи през 1876 г. Не видях някой, поне публично, да изрази несъгласие. И наистина, няма лошо, още едно признание и повод за преклонение пред саможертвата на батачани, кой би бил против. Църковниците това могат, на това ги учи историята на църквата им, това правят. Християнството във всичките му проявления има изградена стройна система за заимстване на персонажи, празници и ритуали отвсякъде, стига в това да се съзре някаква практическа полза, като се започне от бог Митра (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2847§ionid=5&id=0001301) и се стигне чак до миналата седмица. Простете, но аз лично ще си остана резервиран към искреността на този акт, доколкото непрекъснато ни се напомня отвсякъде с какво се занимават всъщност божите служители.
Не това е важното, църквата да се оправя както знае. По-тъжна беше неспособността на хилавата ни държавност, жалко подобие на могъща средновековна империя, да сътворява периодично достоен начин за почитане на саможертвата на батачани. Жалката ни политическа класа побърза, а тя е винаги готова, да се примъкне към честване, което подмени историческата истина и омаловажи подвига на батачани, които се вдигнаха на бунт, защото са българи. В дните на Априлското въстанието, ние, българите, израснахме само в няколко дни до народ герой, за който никаква саможертва не е прекалено голяма по пътя към свободата. По думите на Ф. Достоевски "баташкото клане не представи само българската трагедия пред света, но откри, че съществува български народ". Какво ти тук християнство.
