През 2005 г. "Атака" се появи с гръм и трясък на политическата сцена, спечелвайки феноменалните за току-що появила се формация близо 9% на парламентарните избори. Посланието на Волен Сидеров беше лаконично - съществуващата политическа класа е съставена от грухтящи прасета, а един от най-впечатляващите примери в тази посока беше предизборният лозунг, че 200 000 болни от рак са оставени без лечение от управляващите тогава НДСВ и ДПС. Естествено, без лекарства бяха далеч по-малко от 200 000 болни, но е факт, че липсваха медикаменти за една от най-уязвимите групи пациенти. Както е и факт, че тази липса докара още няколко процента от изборния резултат на "Атака".

Сега "Атака" откри управляващи, които смята за различни, нищо, че проблеми с онколекарствата има отново. И те ще се задълбочават с приближаването на общинските и президентските избори. Процентите ще отидат при друг, но това е малка цена за терора, който ще се упражни над тежко болни хора.

------------



В здравеопазването ясно личи страхът на ГЕРБ от реформи. След неуспешния опит за преструктуриране на болничната мрежа в началото на мандата управляващите бързо си научиха урока. В момента нито здравното, нито финансовото министерство, нито някой друг правят нещо друго, освен да крепят статуквото в системата. В сектора дотолкова не се случва нищо, че се стига до абсурдни ситуации, в които поради липса на други положителни новини министър Стефан Константинов обяснява как ще иска от здравната каса терминално болните пациенти с рак да бъдат приемани в хосписи, а не само в болници, както досега. При положение, че проблемът със специалните палиативни грижи, необходими за редица групи тежко болни и умиращи, е огромен и се нуждае от комплексно решение, а не от леки корекции в една клинична пътека. Защото в момента близките на стотици хора с травми, инсулти и други заболявания са в безизходица, защото държавата изобщо не плаща за грижите за тях.

Единственото, което ГЕРБ посмя да промени тази година, е редът за снабдяване с лекарства за рак, редки болести и състояния след трансплантация. Там бяха взети две решения. Едното е безумно и очевидно неработещо за всеки с капка здрав разум - прехвърлянето на търговете за онколекарствата от МЗ към болниците. Второто е принципно положително и отдавна чакано, но зле планирано и изпълнено - преминаването на част от медикаментите за рак и тези за редки болести и за трансплантирани към здравната каса.

Решението за прехвърляне на голямата част от доставките на онколекарства към 22-те болници, които осигуряват химиотерапия,



беше взето отново от страх



МЗ открай време не се справя с търговете и доставките и постоянно има оплаквания от болни за липса на един или друг препарат. Затова от министерството взеха гениалното решение просто да прехвърлят проблема на друг. Ако няма лекарства, тепърва болниците, а не МЗ ще бъдат обвинявани в корупция и некадърност; пациентите вече ще съдят лечебните заведения, а не министерството; не на последно място - настоящият министър има примера на предишния - Божидар Нанев, който е подсъдим именно за покупка на лекарства.

От самото начало беше ясно, че подобна идея може единствено и само да влоши и без това недобре работещата система с доставките на онкопрепаратите просто защото е по-скъпа. Единствено здравното министерство отказа да проумее елементарната икономическа логика. При централен търг, който осигурява лекарства за цялата страна за година напред, както беше досега, МЗ поръчва 10 000 опаковки от дадено лекарства. За подобни количества търговците често правят отстъпки и пределно допустимата от позитивния списък цена може да падне и двойно. Ако обаче голяма болница в София прави търг за същото лекарство, тя ще поръча 1000 опаковки и, естествено, няма как да получи подобна отстъпка. Още по-тежко е, когато търгът се прави от малка болница, например в Шумен. Там ще се поръчат 100 опаковки и е гарантирано, че договорът ще бъде за пределната цена. Да не говорим, че за 100 опаковки може и да не се яви никой на търг и целият регион да остане без редица медикаменти.

Засега болниците още не са готови с търговете, въпреки че първоначално трябваше да поемат доставките още от 1 март. Съответно - няма и яснота



колко по-скъпо ще излезе експериментът,



нито колко региона няма да успеят да договорят изобщо количества от по-рядко използвани препарати. От първоначалните разчети е ясно, че отпуснатото от МЗ 12% увеличение на средствата за онколекарства няма да стигне. В Националната ракова болница например смятат, че вместо полагаемите им се 9 млн. лв. ще се необходими 18 млн. лв. А когато парите са по-малко, обикновено се поръчват и по-малки количества и има лекарства за по-малко болни.

От министерството уверяват, че покриват доставките, докато болниците договорят собствени. Първоначално МЗ трябваше да осигурява преходните количества до април, после до май, а сега се оказа, че срокът е удължен до юни. Самото министерство доставя лекарства, договорени в търг от началото на годината, който е за количества до май. От ведомството обясняват, че ако се наложи, ще продължат с доставките, а за целта ще се подписват анекси с търговците, спечелили търга, на цените, договорени в него. Това също е не особено целесъобразно, тъй като и самото министерство ще плаща повече - една е отстъпката за количества за 3 месеца, а друга - за година. Отделен е въпросът



какъв е смисълът едни и същи лекарства да се договарят



и от болници, и от МЗ

Междувременно пациентите постоянно сигнализират да липса на препарати и е въпрос на време кризата да ескалира. През юни, когато болниците би трябвало да поемат доставките, и няколко месеца след това, когато договорените от тях по-малки количества свършат.

От МЗ обясняват, че безумната идея е преходна и ще важи само за тази година. От 2011 г. всички онколекарства ще се поемат от здравната каса. В момента за пръв път това се случва с хормоналните онкологични препарати, т.е. за рак на гърдата и на простатата и медикаментите за редки болести и следтрансплантационни състояния. Досега и те се осигуряваха от МЗ с централен търг.

Прехвърлянето на тези медикаменти към касата е отдавна искано от всички - от пациенти до търговци. То би трябвало да осигури по-добър достъп на болните до лекарства и да премахне листите на чакащи и постоянните кризи при доставките. Причината е в различния механизъм, по който НЗОК плаща за медикаменти. Ако МЗ прави търг и осигурява лимитирани количества от определени от него препарати - обикновено най-евтините, касата плаща според потреблението. Тя се съобразява с позитивния лекарствен списък, в който са горе-долу всички лекарства за рак и редки болести на пазара. Те са и с определени цени. Най-евтините от дадена лечебна група обикновено са 100% поети от касата, а за по-скъпите пациентите доплащат. Лекарите имат свобода да изписват каквото искат, след което на пациентите се издават протоколи, които се одобряват от НЗОК. След това болният отива в аптеката и си взема нужния му препарат, без да чака и без да се оказва, че количествата са лимитирани и свършили.

Но и този по принцип добър замисъл е с крайно некадърно изпълнение. Като начало заради административни и нормативни забавяния в МЗ и касата издаването на протоколи не върви по график и все още хиляди болни нямат достъп до медикаментите си. Полека-лека те ще ги получат, но тогава проблемът ще стане по-сериозен -



НЗОК ще свърши парите



Причините са няколко. При прехвърлянето на лекарствата МЗ е предоставило като данни на касата единствено сумата, която то е харчило м.г. за тези препарати - 40 млн. лв. Няма или поне от МЗ и касата не предоставиха на "Сега" никакъв разчет за колко болни са тези пари. Тоест бюджетът за тези медикаменти е правен не според реални данни, а едно към гьотере. Защото и увеличението на бюджета на касата, което да поеме тези медикаменти, е точно 40 млн. лв. Те няма да стигнат по две причини. Първо - със сигурност повече болни ще получават лекарства, тъй като досега имаше такива, които чакаха или си купуваха от чужбина. Второ - касата, подобно на болниците при търговете, плаща на пределните цени в позитивния списък и няма механизъм, по който да ги намали. А МЗ досега е получавало отстъпки при търговете. Към това трябва да се прибави и традиционната нагласа на лекарите да изписват най-скъпите лекарства, когато това е възможно. А то вече ще е.

И когато парите свършат, ще свършат и лекарствата. Или министерството на финансите ще трябва да намери допълнителни средства, за да гаси предизборните пожари. Стига да ги има и стига да може да си позволи да плаща по-скъпо за нещо, което може да струва и по-евтино.