Феминизмът не е много популярна кауза в България. Разбира се превратно, критикува се и от мъжете, и от жените. Вече ми е писнало да обяснявам, че феминистките не мразят мъжете, както масово се смята. Че да си феминистка означава да вярваш, че мъжът и жената са еднакво ценни човешки същества, нищо повече. Възползвам се от всеки повод да направя нещо за женските каузи, защото съм сигурна, че в България има нужда от това. Че обществото ни е патриархално, склонно да насърчава жените да бъдат придатъци на мъжете си, а не да намират смисъл в собствената си личност. А една от най-страшните последици от тази нагласа е домашното насилие. Официалните изследвания сочат, че всяка четвърта жена у нас е негова жертва.



Затова с удоволствие се съгласих да стана модератор на семинар



за насилието над жени в рамките на фестивала "Жени в изкуството", организиран миналата седмица в центъра за култура и дебат "Червената къща". Лекторите бяха уважавани хора, с много експертни познания - журналистката Елена Йончева, юристката Благородна Макева от МВР, представители на фондации, които от години спасяват и дават старт в новия живот на жертви на домашно насилие.

Дотук - прекрасно. Събрахме се трийсетина жени, започнахме да си говорим, да споделяме опит. Какви данни има МВР, какво се опитва да направи, за да реши проблема, как да се преодолее психическата травма у жертвите на семеен тормоз. Неочаквано сред нас се оказа един-единствен млад мъж, който не харесваше нищо от това, което говорехме. "И как с тези брошурки, които раздавате, помагате на жените, които вече са ги набили вкъщи?" Окончателно обаче успя да вбеси цялата зала, когато надвика Елена Йончева, за да заяви, че чадрата в Арабския свят предпазва от изнасилване, а ние с тези къси поли и деколтета насърчаваме сексуалните посегателства.

След като отначало се зарадвахме, че има поне един мъж, който проявява интерес и съчувствие към чисто женски проблеми, накрая вече се чудехме как да му обясняваме основни неща. Като например, че при изнасилването не става въпрос за непреодолимо желание за секс, а за налагане на власт, че брошурките понякога могат да спасят заплашен женски и детски живот.



Накрая обаче разбрахме за какво става въпрос



Една от организаторките на целия фестивал, в рамките на който се провеждаше нашето събитие - прекрасна интелигентна млада жена, музикант и композитор - иззе микрофона, възползва се от правото си на домакин и насилствено даде нова посока на събитието. Представи младежа, който ни рушеше дискусията. Оказа се, че това е "мъжът до нея". Той имал школа по бойно изкуство, обявено от организаторката за единственото средство, което ще спаси жертвите от домашните насилници. Имаше известни плахи и много възпитани протести, че целта не е да се научат жените да се бият с мъжете си, а да им се вдъхне самочувствие, че не бива да понасят тормоз. Но въпреки всичко решихме да го изслушаме.

Взе той думата и започна: "Човешката природа така е устроена, че ако ти не властваш над някого, той ще властва над теб." Т.е. - жените сами са си виновни, че ги бият, защото не са се научили да бият. И тогава стана ясна скритата цел на това на пръв поглед благородно събитие: да излезе най-накрая житейският партньор на организаторката и да си направи реклама на школата. Да заяви, че може да даде на жертвите ултимативното средство срещу тормоза у дома - да ги научи да се бият. Моля, заповядайте в моята школа, ето ви визитка. А вие от фондациите, които бършете от години сълзите на битите и им помагате да се почувстват ценни човешки същества, всъщност досега нищо не сте правили. Кажете на жените за мен, аз ще спра насилието в домовете им. И така неочаквано младият мъж с помощта на приятелката си организаторка похити събитието.



Капката катран в меда, ще кажете. Винаги има такива



Но тази случка е нещо повече от това; тя показва начина, по който се практикува феминизъм у нас и е изключително симптоматична.

Дори симпатизиращите на женските каузи не са наясно с основни понятия. Младежът, който ни открадна каузата, за да си направи промоция на бизнеса, вероятно искрено вярваше, че трябва да научи жените да се отбраняват. Но не знаеше, че жените позволяват да ги тормозят не защото не могат да отвърнат, а защото са финансово зависими от насилника, защото се чувстват непълноценни без партньор, срамуват се. Нямаше представа, че най-страшните поражения на боя вкъщи са върху душата, не върху тялото. Че в цивилизованите общества няма добро насилие, че то е престъпление, а не е нещо, за което трябва да сме подготвени, защото задължително ще ни се случи. Той смяташе, че или биеш, или те бият. И дойде да го разкаже на жени, които са видели стотици жертви на домашен терор. Доста цинично.



Добре, той не знае, да речем, че невежеството не е престъпление



Но защо му позволява подобно неадекватно поведение дамата на сърцето му, на всичкото отгоре организаторка на събитие, което би трябвало да овласти жените? Излиза, че правим феминистични форуми, за да си рекламираме бизнеса на мъжете. Без да предупредим хората, които каним да участват в тях. Те се включват напълно доброволно и безвъзмездно, а несъзнателно биват превръщани във фон на комерсиална реклама. Хайде, оставете ме мен, коя съм аз? Но известна журналистка като Елена Йончева и началникът на сектор "Правно-нормативно обслужване" при Главна дирекция "Криминална полиция" Благородна Макева защо трябва да бъдат подлагани на това? Както и жените от център "Надя" и "Анимус", първите лястовици в тази тежка борба, едни от хората, благодарение на чиито усилия изобщо имаме Закон за домашното насилие? Да ги събереш под уж благороден предлог, за да рекламираш пред тях школата на гаджето си? Прави са да се подиграват с псевдофеминистките у нас, ако това им е дейността.

Фестивалът "Жените в изкуството" се организира от неизвестната за мен фондация "Арт нова" с председател на управителния съвет споменатата вече госпожица композитор - Десислава Димова. Събитието бе гръмко рекламирано по медиите като част от международно движение в 14 страни по целия свят. Тази година се проведе за първи път в България с подкрепата на сериозни спонсори и под патронажа на кмета на столицата Йорданка Фандъкова. Това може да се прочете на сайта им. Знае ли уважаемата госпожа кмет на какво е дала името си? Ако не знае, ще й представя още един факт.



В неделя фестивалът завърши с уъркшопове по изкуствата за деца



Една приятелка заведе петгодишния си син да порисува заедно с връстници под надзора на художнички. Събитието бе предварително обявено с вход свободен. След като хлапетата се позабавляваха, прекрасната дама организатор Деси Димова заяви на родителите, че ако искат да вземат у дома рисунките на отрочетата си, трябва да дадат благотворително по десет лева "за следващото издание на фестивала догодина". Иначе рисунките остават у организаторите. "И какво ще правят с тях? Ще ги продадат ли?", чудеше се моята огорчена приятелка. Най-вероятно просто ще ги изхвърлят в коша, щом не са успели да ги разменят срещу 10 лева. А и останах с впечатление, че не са чак толкова на зор с парите, щом тази година си бяха наели дори ивент компания да им организира нещата. Мен именно тази фирма ме покани за модератор, а не организаторките на фестивала.

Та ето какъв феминизъм се практикува в България. Прилича повече на псевдоактивизъм, след който остава неприятен вкус на прикрито печалбарство. Който на всичкото отгоре злоупотреби с добрата воля на хора, на които им пука за женските каузи.