В България имаме над 20 хиляди туристически атракции без документ за собственост. Държавният орган по туризма е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но то е в неудобната ситуация да не може да покаже на картата нито една туристическа забележителност, която да се води негова собственост.



Преди време покрай един нещастен случай стана ясно, че не се знае чий е хълмът Царевец. Министърът на културата разпореди проверка, без да знае, че собственик е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. А МРРБ не подозираше, че е принципал на Царевец. После се разбра, че самият хълмът е държавен горски фонд, но министърът на земеделието бил в неведение - иначе би разпоредил залесяване и лов в района.

През 1969 г. хълмът бил даден за стопанисване на община Велико Търново, която от своя страна го поверила на местния музей. В общината туристическата ни гордост се води като: "хълм Царевец - 1 брой".

Въпросът кой е собственик е важен за инвестициите. Музеят събира такса на входа и внася приходите в Община Велико Търново. Общината може да похарчи тези пари за местна детска градина, но няма право да плати за слагане на парапет в комплекса Царевец, защото това ще бъде подобрение в чужда собственост и Сметната палата ще изиска кметът да върне парите обратно. Представете си, че вместо в "Цанков камък", където са похарчени стотици милиони евро, бяхме вложили тези пари в хълма Царевец. Щяхме да имаме истинска световна атракция - средновековен замък, възстановен в цялата му пищност.

Храм-паметникът "Александър Невски" в София няма акт 16 и право за ползване, а не може да ги има, защото липсва нотариален акт. Тогава кой трябва да реставрира стенописите и да отстранява течовете? Храмът е построен върху земя, която е държавна. Той е даден за стопанисване на Българската православна църква, но това не отменя ангажимента на собственика - държавата, да го поддържа. Проблем има и с църквата "Света София". В основите й има публична държавна собственост - археологията. Самият храм е собственост на общината, понеже е многократно дострояван и преправян от нея, но се стопанисва и управлява от Светия синод. Колизия има и с Витоша, на която "играят" 27 хил. декара - знаем, че Витоша е национален парк, но не знаем къде е неговата ограда.



Собствеността е ключова



за подобряването на местните икономики и създаването на регламентирани работни места. Какво означава регламентирани? Знаете онези скандални замени по морето, заради които Европейската комисия може да съди България за нерегламентирана държавна помощ. В държави като Италия, Великобритания, Германия, Австрия обаче туристическите забележителности се водят публична държавна собственост и държавата напълно законно може да плаща на хора, които да се грижат за тази собственост. Белоградчик например с известните си скали се посещава от десетки и стотици хиляди туристи, а няма кой да работи в хотелите наоколо. Местното население крета на социални помощи и се дразни от пришълците, защото вдигат шум и правят боклук. Вместо социални помощи тези хора могат да получават заплата - пак от държавата, като работят за тази публична собственост.

Слънчев бряг от години има проблем - не е ясно кой трябва да плаща тока на алеите, защото курортът се води туристическа зона, а не населено място. Слънчев бряг си няма гробищен парк и ред други атрибути, които са общински. Същото се отнася и за туристическите места - къщи-музеи и паметници, както и туристическите точки, т. нар. vista points.

Ние сме задължени по международни спогодби да защитаваме нашите vista points, защото гледката е нещо уникално. Но ако покрай Татул сложим ветрогенератори, ще разруши цялата загадка, която е свързана с древните траки.

В конкурентни на България дестинации - Гърция, Италия, Румъния, дори в Турция, която не е членка на ЕС, има ясни правила и разделение между туристическа зона, място и точка. В нашия Закон за териториално и селищно устройство няма такъв статут. Няма го и в Закона за туризма.

Статутът на туристическата зона всъщност е много сходен с този на гарата в общината. Гарата си има началник, има транспортна полиция на територията си и единствено началникът може да разрешава движението на стоки и товари през нейната територия. Туристическата зона трябва да има същите параметри на разрешения и забрани - какво може да се извършва в нея, какво не може да преминава, как се гарантира сигурността.



Кой е легитимен



Към момента в МИЕТ са регистрирани над 50 неправителствени организации, като всяка претендира, че е представителна за туризма. Законът трябва да уреди този въпрос, като стъпи на вече създаденото - над З550 категоризирани обекта към министерството - хотели, ресторанти, средства за настаняване, подслон и хранене, и още 15 700 обекта, регистрирани в общините. МИЕТ трябва да посочи пътя за създаването на национална туристическа организация, а категоризираните вече хотелиери трябва да изберат помежду си представител, който да защитава интересите им.



Кой да категоризира

Не е нормално държавната администрация да отделя ресурси и да се бърка в независимия бизнес, като се занимава с категоризация на обекти и регистрация на туроператори и туристически агенции. Нима някой вярва, че вписването на търговец по Закона за туризма в една тетрадка в МИЕТ ще предпази неговите клиенти, примерно, от произшествие на Охридското езеро или от падане на автобуса в река Лим?!

Държавната администрация вече нанесе огромни щети на българското хотелиерство с досегашните закони, правилници и наредби. Тези норми бяха създадени, за да узаконят хотелите на Балкантурист - строени през 60-те и 70-те години на миналия век по тогавашни стандарти за размер на стаи и тоалетни и т.н. Така много инвеститори се подлъгаха, че трябва да правят малки стаи и тесни коридори - далеч от съвременните изисквания. В резултат в България имаме над 3500 хотела, а само 11 марки европейски и световни вериги са дошли у нас, и то в 56 хотела. В ЕС има 721 марки на хотели и ресторанти, които се дават на франчайзинг, а до България са стигнали едва 11. Такъв унищожително малък процент показва ясно, че сме сбъркали и не сме насърчили чуждестранните инвестиции.



Къде е мястото на туризма



Няма значение към кое министерство е ресорът "туризъм", важно е да видим министър, отговорен за туристическите атракции, който да организира мениджмънта им, а той пък да организира работното време, цената на билетите, маркетинга и рекламата. Може би си спомняте печалния случай, когато България се появи в Лондон с щанд на Рилския манастир и макет, направен от гипсофазер с купол на тракийска гробница - без Светата обител да знае, че някой я е показал там, без да има брошура, дори без карта, показваща къде се намира манастирът, без да е ясно колко струва пътуването дотам. Това не бива да се допуска.

Много е важно да отворим страната. А тук идва проблемът с визите и членството ни в ЕС. Не трябва да се притесняваме, че ще бъдем отворени за туристи. Визите не са ограничение за престъпността - престъпниците се снабдяват с всякакви паспорти и визи. България трябва да работи заедно с другите страни членки за отваряне на ЕС като икономическа общност на база международни документи, които и ние сме подписали.

С оперативните програми, с кохезионните фондове и всички инструменти, които ЕС предоставя, България може да постигне нещо фундаментално - създаване на 88 000 нови работни места до 2020 г. в туристическите атракции. Но само ако ги управляваме ефективно.