Един приятел ме покани да направя рецитал в столична галерия и докато говорехме по телефона (чуваше се зле), измърмори нещо като:

...да се дотътрузите

до сияйните фусти

на музите...

Това ми хареса, спомням си как хем се поусмихнах вътрешно, хем леко ме парна угризение заради собственото невежество - не знаех чие е. И още по-леко - малко завист. Свежо. Пък уви - чуждо.

Уточнихме това-онова с приятеля, накрая го подпитах:

- А това, за фустите и музите - кой го е казал?

- Ти, бе, ти - учуди се той. - Не помниш ли? Писал си го тука, най-отпред в една книга. - И добави - беше си пийнал тогава, затова сигурно си забравил...

Стана ми разногледо. Аз? Че добре, бравос. Свежо, свежо умеем ний! Веднага реших така да кръстя рецитала:

Има как

да се дотътрузите

до сияйните фусти на музите!

От друга страна, ме обориха скепсис и съмнения. Ако нещо се забравя толкова лесно, нито то, нито авторът му струват и лула тютюн, нали, размислих скромно и самокритично.



Що за памет, що за интуиция?



Както и да е, няма повече да ви занимавам с пословичната си скромност и своите мнемо-кахъри; замислих се за тези, които не харесват битието и напъват да рисуват върху него друго битие с каквото падне - с боя, с думи, със скандали... Имам такъв приятел - руснак, той пише и пее. Навремето лично авторът на съветския химн - Сергей Михалков, баща освен на химна и на двама знаменити режисьори - Никита Михалков и Андрей Кончаловски, го обвини в порнография и не го допусна до защита на дипломна работа в Литературния институт.

Моят приятел порнограф не е, но че се маскари с разни работи, маскари се. Казва се Вадим Степанцов, сега обладава известна скандална слава в Русия.

Пък отрицателят му Михалков почина на 96-годишна възраст преди две години. Светла му памет, лютеше се често, но то очевидно не увреждаше здравето му, имаше здрав ген. Син е на видни руски дворяни, като това хич не му попречи да напише пролетарския съветски химн. Химна толкова си го харесват в голямата страна, че го взеха после и за руски.

Спомняте си онзи Давид Черни, който ни омаскари на скулптурата си като кенеф-клекало и който има навика да боядисва танкове в розово. Помните, помните. На него това му беше и целта - да го помните. Артпровокацията е, дума да няма, могъщ пиар на отчаяни егоцентрици и често върши работа - авторът се запомня. Разбира се, понякога отнася неразбиране и неприязън, понякога глоба и попръжни, дори лек пердах или арест може да отнесе, но



бъдете сигурни - пресметнал е. Рискът си струва



В порнография упрекнаха и една руска група за улични артизяви година след смъртта на Михалков. Въпросната московска група "Война" включва 50-60 силно ексцентрични млади дарования, води ги философ. Те миналата година нарисуваха огромен фалос на Литейния мост в Санкт Петербург. Това стана точно на рождения ден на Че Гевара и бе сторено тъй, че фалосът да щръкне, когато мостът се вдигне. Направиха акцията за около 30 секунди, а фалосът се извиси над 60 метра! Като се има предвид, че мостът е срещу всесилното ФСБ, бивше КГБ, а акцията бе наречена "Х.. в ПЛЕНу у ФСБ!", не е чудно, че един от тарторите - Леонид, бе задържан по-сетне и съден за хулиганство. После за събитието направиха пощенски марки.

Та има творци, които силно се закачат с властите и масовия вкус, затова патят от време на време, макар да знаем, че те това и търсят. Примерно в Саратов организираха марш под лозунга: "Я хочу халву есть, я хочу на Путьку сесть", и прочее задявки, най-вече с милицията и началството. Но и с "Макдоналдс". Един път нахвърляли в "Макдоналдс" улични котки, за да протестират срещу експлоатацията и глобализацията в знак на солидарност с антиглобалистите.

(Веднъж бях отишъл с приятели, но без пари, до Генуа, да видя кои са антиглобалистите и защо се борят. Беше през август. Спях в чувал на една морава, между цял табор антиглобалисти, които пиеха бира, говореха за справедливост или пошмъркваха по нещо. Като по-хитър бях легнал на най-зелената тревица, а другите се търкаляха върху изсъхналата. Изведнъж в иначе безоблачната нощ ме плисна цял потоп, рипнах като ужилен, а антиглобалистите изпопадаха от кодош. Бях легнал до оросителя, който автоматично полива в 4.00 през нощта. Беше смешно, на мен не. На другия ден карабинерите застреляха едно момче анархистче, което палеше коли. Това вече не беше смешно никому. Но оттам запомних нещо - че звездите и от моравата, и от петзвезден хотел са еднакво глобални.)

Тези от група "Война" силно почитат и се кланят на бащата на московския концептуализъм Дмитрий Александрович Пригов. Беше жив класик, вече е само класик - умря малко преди Михалков. Пригов идва и в България. Аз му преведох едно стихотворение.



Пиле днес ще си сваря -

хич не съм за жалене.

И не се оплаквам, мигар

нещо съм специален?



Даже малко ме е свян -

как така стана, та

цяло пиле стана зян

зарад мен страната?



Тези люде може да правят скандали и да са егоцентрични колкото си щат, но понякога са наистина смешни, а често и талантливи. Те могат да се смеят на страшните неща, но и на себе си, което е по-трудно и по-похвално. Хитлер се позасмивал на вицове за евреи, пък Сталин - на Хрушчов, когото карал да играе гопак или да грухти като свиня.

Смехът, както се пише, е само мост - между страха и облекчението, между едно страшно Тук и едно охлабващо Там. Мостове бол, всеки си избира. Но на такива, които не могат да се посмеят на себе си, не давайте власт, страшни катили са.