Около 16% от българските домакинства не могат да се измъкнат от перманентната бедност, в която са изпаднали, показва предварителният анализ на данните от поредното проучване на институт "Отворено общество" и Световната банка за отражението на кризата върху населението и как то се справя с нея. Негативното влияние на икономическата стагнация върху домакинствата вече е забавило ход, но въпреки това българите, особено най-бедните, масово продължават да пестят от жизненоважни лекарства и прегледи, както и от храна.

Под линията на бедност преди година са живели около 23% от българските домакинства. Този процент се задържа без промяна и досега. Има обаче вътрешни размествания, обясниха авторите на изследването - около 7% са успели да се измъкнат от крайната мизерия, но пък под тази граница са изпаднали други 7%. В изследването са обхванати над 7200 българи от цялата страна.

Няма съществена промяна в домакинствата, които твърдят, че са засегнати от кризата. От 21% миналата есен делът им сега е 23 на сто. Това обаче пак е по-малко, отколкото преди 1 година, когато в тази категория се поставяха 28% от хората. "Спадът се наблюдава между март и септември м.г. и след това има едно задържане. Това, че нещата не са се влошили, е хубаво, тъй като сезонният фактор не е в полза на кризата. Тогава нито заетостта, нито доходите са в пик", обясни Боян Захариев, програмен директор на "Отворено общество".

Намаленият обем на работата, по-ниските заплати и бавенето на възнагражденията, които в началото работодателите масово ползваха за справяне с кризата, вече не са толкова разпространени методи, показва още проучването. От намалено възнаграждение към март 2010 г. например са се оплакали над 14% от анкетираните, докато сега те са 9%. Все още обаче големият проблем на кризата си остава безработицата, защото продължава тенденцията повече хора да бъдат съкращавани, отколкото да си намират работа. Изследването е категорично, че по-квалифицираните и високоплатените много по-лесно успяват да си осигурят нова заетост или да запазят работното си място от неквалифицираните и по-ниско платените.

Това означава, че пестенето от образование в кризата, към което прибягнаха доста от най-бедните домакинства, в бъдеще ще ги направи по-уязвими на пазара на труда, отчита "Отворено общество". Негативни ефекти в бъдеще може да има и пестенето на жизненоважни лекарства и лекарски прегледи, както и от пълноценна храна. Все още около 8% от най-бедните продължават да пропускат по едно хранене на ден. 29% пък пестят от плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, преди година те са били 36%. От лекарства пестят над 18% при 24 на сто преди година, а от лекарски прегледи при заболяване - между 13 и 11 на сто.

СЕМЕЕН БЮДЖЕТ

Делът на домакинствата, които имат спестявания, е намалял от 23.1% на 19.7% за година, но спестените пари стигат за все по-малко месеци напред. Увеличил се е и делът на хората, които са забавили вноска за ипотеката си - от 27.5% на 29.2%, но при просрочията от два и повече месеци има спад от 22.7% на 19%. Дрехи и обувки от първа необходимост не си купуват над 35% от хората, докато през февруари-март 2010 г. са били 43 на сто.