|
Засега хората от полицията все още не са отчели какво са показали проверките. Всъщност по-добре е във вътрешното министерство изобщо да забравят за тази работа. Не за друго, а за да не стават за смях. Просто защото дори генералите не могат да арестуват цените. При действащ реален пазар това още не се е случвало по белия божи свят и няма как да стане и у нас. Е, различно е, ако спрем да твърдим, че правим пазарна икономика.
Традицията в България повелява, превали ли средата на юли, да започнат
протести за изкупните цени на селскостопанската продукция
Години наред по това време, на финала на жътвата на есенниците, земеделци се оплакват, че им дават малко за ечемика и житото. Веднага след това скачат производители на дини и пъпеши, на домати, пипер и краставици, после идва ред на гроздето и т. н. Обикновено се обвиняват лошите прекупвачи, които купуват евтино, а продават неколкократно по-скъпо в големите градове. След това започват дълги обяснения за себестойността на стоката и как при тези цени стопаните губели.
Нямаше да сме в България или поне България щеше да се е променила значително, ако и тази година не бе станало същото. Миналата седмица стопани от Беленско изхвърлиха в Дунав 5 тона пшеница, защото не можели да я продадат. Тръгват и още протести. На мода в медиите пак излязоха мизерните цени на доматите и пипера в Петричко и в други региони. В петък депутати от Коалиция за България поискаха в парламента да се разработи защитна митническа политика за селскостопанското производство, а държавният резерв да се намеси в изкупуването на зърно (на фона на очерталата се доста добра реколта) и да подпомогне балансирането на търсенето.
Малко по-късно земеделският министър Дикме обясни, че ще се въведат временни защитни цени при обмитяването на вноса на зеленчуци за консервната промишленост, за да работи тя с родни суровини. И че ще има експортни субсидии за около 500 000 тона пшеница. Но и че е невъзможно да се въведат защитни цени за всички продукти, или да базараме митата, както си искаме (ако някой е забравил, имаме и международни търговски ангажименти), защото държавата не може да си го позволи.
Всъщност не е нужно да го прави. Повечето от проблемите идват по-скоро от липса на пазарна култура. В петък земеделският министър обяви в парламента смущаващи числа. В момента
2 милиона българи са собственици на 20 милиона парцела земеделска земя
Цялата обработваема земя в страната ни е малко над 50 милиона декара. Това означава, че голяма част от продукцията идва от дребни парцели, обработвани най-вече с личния ръчен труд на стопаните. Да се определи тяхната себестойност, особено при драматично ниското им ниво на производителност и при доста примитивните методи на обработка, е по-скоро задача с безкрайно много неизвестни. Така че те разчитат при продажбата на пазарните нива в момента, в който са готови изобщо да продадат нещо. Да се оплакват, че техните очаквания не съвпадат с пазарната конюнктура, може да е естествено, но е неприемливо.
Твърде малко са стопаните, които могат да определят предварително какви количества в какви срокове ще произведат. Освен това - да имат гарантирани договори за изкупуването на тази продукция. За дребните производители това е утопия. И е логично те да се сдружават - ако не за купуване на семена, за обработка и за агротехническо обслужване, поне за реализация на продукцията. Така биха могли да предложат на посредниците по-големи количества с гарантирано качество в точно определени срокове. Биха могли да подберат така сортовата структура и да планират така производството, че да имат годна за пазара продукция за дълъг период от време, съобразен с търсенето, вместо да наводняват тържищата в рамките на около месец и да пищят от взривно падащите цени. А биха могли дори да елиминират посредниците и правейки нужните и неизбежни разходи, да си осигурят директен достъп до потребителите.
Нищо подобно обаче не се случва и това е част от драмата на всяко лято от последните години.
Голям брой дребни производители се опитват да продадат нещо сами
Те изкарват продукцията край пътя или на някоя импровизирана борса и се сърдят на държавата, че никой не им взима стоката или че им дават малко пари в сравнение с техните очаквания. Вторачват се в цените на пазарите в големите градове и никак не искат да разберат, че между тези цени и цените, които те ще получат, винаги ще има сериозна разлика.
Парадокс е, че не можем да се спасим от тази тъжна картина. И проблемът далеч не е само в евтиния или откровено контрабанден внос. Само преди две седмици, да речем, в Солун цената на качествените домати на дребно бе по-ниска от цената на същите домати на софийските пазари (0,30-0,40 евроцента срещу 0,80-1 лев в София). Същото важеше и за доста други плодове и зеленчуци, а и за част от месните продукти. Става дума за крайна цена за потребители, а не за цени на производител или за цена на тържище на едро.
Това означава, че оттатък южната ни граница има реален пазар и че производителността на фермерите позволява да се поддържат приемливи за потребителите цени. И всички да са доволни. Така впрочем е и в Македония и Турция.
Ако не разберем, че пазарът има свои неотменими правила, нищо няма да се получи. Дори и хората на Бойко Борисов да хванат някой и друг откровен рекетьор или да набедят някого за такъв, проблемът ще остане. Но от тия фойерверки ползата е никаква.