--------------------------------

Французите са особена нация - в името на свободата, заради която са правили толкова революции, са склонни да хвърлят фасовете си, където им падне, да изхождат кучетата си по тротоарите и да паркират на всяко удобно място въпреки ясните забрани. Но заради душевното здраве на народа периодично се самооневиняват чрез всеобща амнистия за дребните нарушения. Ритуалът по пречистването се повтаря след всеки президентски избори, като от него се изключват тежките престъпления и грубите нарушения. Всички сме грешни, философстват французите, и щом наближат избори за държавен глава, престават да плащат глобите за неправилно паркиране и започват да чакат амнистия.

-------------------------------



Националното събрание гласува на първо четене на 10 юли проектозакона за традиционната масова президентска амнистия. Законът трябва да мине освен през долната камара на парламента също и през Сената, след което да бъде подписан от президента Жак Ширак. Министърът на правосъдието Доминик Пербен увери, че представеният за обсъждане текст е "уравновесен" и "по-рестриктивен", отколкото през 1995 г. при първото избиране на Ширак за президент и особено в сравнение с 1981 и 1988 г. при двукратното избиране на Франсоа Митеран. Левицата обаче обвини правителството, че подготвя "дегизирана амнистия" на политико-финансовите престъпления.

Докато левицата иронизираше проектозакона, депутати от десницата скандираха "Митеран! Митеран!", за да покажат, че и левите не са цвете, щом два пъти техен президент е прилагал амнистията. Разликата е, че по-рано французите трябваше да чакат 7 години за опрощаване на дребните си грехове, а отсега нататък това ще става на 5 години, защото президентският мандат бе намален по настояване на сегашния държавен глава Жак Ширак.

Още на първо четене бе решено от сферата на амнистията да се изключи злоупотребата с обществени средства, което трябваше да успокои народа, че политическата класа не се готви да потули "аферите". От години французите живеят с неспирни скандали около финансирането на водещите партии. Почти няма видни политици, чието име по един или друг начин да не е свързвано с "черни каси", трафик на влияние или лично облагодетелстване от влиятелни служби.

Социалистите, комунистите и зелените от левия сектор в парламента, а също и десноцентристите от Съюза за френска демокрация (водени от Франсоа Байру), които иначе са съюзници на Ширак, гласуваха против закона. Въпреки политическите спорове депутатите и от левицата, и от десницата използваха случая да поставят под въпрос самия принцип на амнистията.

Докато беше шеф на опозицията Жак Ширак твърдеше: "Не бива законодателят да иззема функциите на съда. Да оставим съдиите да работят на спокойствие". По принцип всички са съгласни, че периодичната обща амнистия вреди на дисциплината, но традицията е силна и обикновено надделява над здравия разум.



В началото амнистията е била политика



Идеята за масовата амнистия идва от античността, а по-късно е заимствана от Френската революция. Целта на републиканците била да сложат край на кралското правосъдие, като дадат в ръцете на нацията правото да праща в забрава фактите, разединявали французите. Това означава, че в самото си начало амнистията е била във Франция политика, а не юридически акт.

Най-драматичната голяма републиканска амнистия е след Парижката комуна, гласувана през 1879-1880, - почти десетилетие след кървавия погром през 1871 г., който оставя по парижките улици 20 000 трупа по официални данни, а по неофициални - 100 000.

"Съвременната република не би могла да се роди без този символичен акт на помирение, писа в. "Монд". В него се съдържа идеята за единно гражданско общество, съставящо нацията. Става дума за държава на всички французи независимо от техните различия и противоречия."

Общи амнистии са обявявани след края на аферата Драйфус, след Първата световна война, след Втората световна война и краха на колаборационистите, след войната в Алжир.



Кухо политиканство



През ХIХ в. принципът амнистията да служи за забрава гангренясва бързо от стремежа за опрощаване въз основа на изборни съображения. За основателите на републиката амнистията има за цел да сложи черта на миналото, което разединява, за да се насочат силите към по-доброто бъдеще.

Но с честото си прилагане тя изчерпва смисъла си. Тя вече няма предназначението да урежда политически кризи. Сега служи по-скоро за утешаване на избирателите.

Президентската амнистия става ритуал между двете световни войни, подновявайки традицията на кралската височайша милост... Постепенно тя се изчерпва от здравия си смисъл, което се потвърждава от уговорката, че не се прилага за все повече нарушения.

В бурните десетилетия амнистията е допринасяла за периодично възстановяване на нацията. Сега обаче разединението е между гражданското общество и политическата класа, илюстрирано от неспирните "афери" - както наричат във Франция финансово-политическите скандали. Има опасения, че амнистията разединява още повече, отколкото да сближава хората. Социолози смятат, че тя вече вреди на демокрацията, и предлагат да бъде запазена само за периоди на тежки изпитания на нацията. Според тях масовото оневиняване е неподходящо за ежедневието, белязано от корупция и политикански сметки.

Новият проектозакон изключва изрично престъпленията, свързани с финансирането на партии. И въпреки това недоверието в морала на управляващите е очевидно. Социалистът Андре Ваини, бивш говорител по институционалните въпроси на бившия премиер Лионел Жоспен, отсече: "Тази традиция трябва да изчезне".

Времената се промениха. Последна анкета показва, че 63% от французите са за премахване на този закон. Дори управляващата десница започна да настоява за ограничаване на амнистията. Много нейни депутати с неохота се съгласиха да я гласуват, и то като направиха уговорката, че биха желали тя да е последната. Вносителят на проектозакона Мишел Юно от президентското мнозинство в последния момент предложи още две поправки, за да ги успокои - той поиска да не се амнистира прането на пари и международното отвличане на деца.



Мнозина няма да ги огрее



Сегашният закон е определено по-рестриктивен от предишните, защото дава приоритет на "борбата срещу несигурността" - шлагера от предизборната кампания на президентското мнозинство. В сравнение с предишната амнистия на Ширак през 1995 г. броят на неподлежащите на опрощаване престъпления се увеличи от 28 на около 40. Свален бе таванът от 9 на 6 месеца условно затвор, над който осъдените не подлежат на амнистия. Същото се отнася и до наказаните на повече от 3 месеца ефективно излежаване. Всички изборни нарушения ще бъдат амнистирани, но не и свързаните с финансиране на партиите. Не се амнистира също сексуалният тормоз на работно място, сводничеството, както и физическото насилие над държавен служител при изпълнение на служебните му задължения.

Що се отнася до провинилите се шофьори, бе предложено да се амнистират само случаите на неправилно паркиране, които не създават заплаха (върху тротоара или върху пешеходна пътека). Това предизвика протеста на асоциациите на пътниците в градския транспорт и на велосипедистите, което накара депутатите да решат в последния момент, че не трябва да има прошка за паркиране върху тротоар.

Амнистията няма да огрее и селския вожд антиглобалист Жозе Бове, който излежава тримесечна присъда заради погром над един ресторант на "Макдоналдс". Той е заплашен също от 14 месеца затвор заради унищожаване на ниви с генетично модифициран ориз. Депутатите не се трогнаха дори от неговата гладна стачка, започнала в края на юни, и го оставиха да си прави каквато иска диета в затвора.



Закон по лична мярка



На фона на тази засилваща се строгост на държавата обществото бе скандализирано от "поправката Давид Дуйе", която носи името на изтъкнат френски джудист. Той е разследван заради умишлен фалит на туристическата агенция Травълстор, в която държи 21% от акциите. Името му влезе в Националното събрание не заради съмнителната афера, нито заради спортните му постижения, а заради факта, че е личен приятел на семейство Ширак. По настояване на президентското мнозинство законът за амнистията бе разширен, за да покрие под чадъра си и "изтъкнатите спортисти". Досега с привилегията за опрощаване се ползваха ветераните от съпротивата и войните, както и видните личности от хуманитарната, културната, научната и икономическата сфера. Ширак спаси приятеля си, като добави и спортния сектор. С това доказа, че не само в България се пишат закони заради отделни лица.