Победата има много бащи, загубата е занимание самотно.
В началото на 90-те години, когато се разбра, че демокрацията идва трайно и необратимо в България, се появиха много нейни бащи. Тогава стана ясно, че стотици българи са псували комунизма... под юргана.
Повечето от истинските демократи, повечето от истинските дисиденти бяха забравени.
Любомир Собаджиев бе истински. За съжаление неговата съдба просто доказа, че революцията изяжда децата си.
"Не съм доволен от начина, по който се развиват политическите процеси у нас. Борил съм се за други постижения, очаквал съм други резултати", казваше той. "Виждам как страната отива към крах", обясняваше Собаджиев през 1999 г. Човекът, който пръв издигна антикомунистически лозунги на първите свободни митинги, каза преди две години: "10 години по-късно живеем 10 пъти по-несигурно, 10 пъти по-бедно и разрушаваме 10 пъти по-слабото стопанство."
Той имаше право да критикува, защото бе истински борец за демокрация. В периода до 10. 11. 1989 г. е осъждан три пъти за противодържавна дейност. През 1962 г. отказва да свидетелства срещу офицер от старата армия, който е преследван от ДС и по-късно е осъден на 5 години затвор - за организиране на конспирация и разпространяване на позиви. Лежи три години половина в затвора. През 1978 г. е осъден за същото на 4 години затвор. През лятото на 1989 г. основава Комитет 273, който се опитваше да защитава човешките права.
На 25. 12. 1988 г. става председател на основания от него Съюз за гражданска инициатива, а през ноември 1989 г. е председател на Национално движение "Гражданска инициатива", което се включва в СДС. Един от 11-те основатели на СДС. През 1990 г. е депутат във Великото народно събрание с листата на СДС. На кръглата маса настоява в разговорите от квотата на СДС да се включи Движението за защита човешките права на турците с лидер Ахмед Доган. По-късно отказва депутатско място, а СДС го изтласква извън политиката. На практика от 1993 г. не участва активно в политиката.
В едно интервю Елена Костова признаваше, че Любомир Собаджиев е вкарал съпруга й Иван Костов в политиката.
Тежко болен през последните години, Собаджиев рядко напускаше инвалидната си количка. В началото на 90-те заболя от алатерална амиострофична склероза, която тежко парализира мускулите му, но не и разсъдъка му. Поддържаше се с животоспасяващи лекарства. В последните години живееше в самота - около него бяха само съпругата му Пенка и кучето Цицерон.
През последните години той мечтаеше за едно - политиците да мислят надпартийно и да защитават една национална доктрина. Но ясно виждаше друго - "патологичното отчуждаване на мнимия елит". И съжаляваше, че след десет години преход се е стигнало само до един консенсус - "консенсус за корупцията". През 1999-2000 г. Любомир Собаджиев бе автор на вестник "Сега". Той е автор на блестящите статии "Новият национален консенсус или бракуване на модела", "Балкански парламенти и прочее говорилни".
"Бих искал да видя едно солидарно гражданско общество поне в последните години на моя живот", мечтаеше Собаджиев. Той вярваше, че ще се намери "организираща сила", която до "5-10 години би могла да развие нови отношения и един по-качествен морал".
За съжаление Любомир Собаджиев не дочака солидарното гражданско общество и не видя новия морал.
|
|