|
Възможно е в нагарчащите думи за мързела да има нещо вярно, но не са известни изследвания, които да го доказват. Нито че българинът харчи по-малко калории за труд, нито че в еднаква трудова среда е по-неефективен от другите етноси.
Да се обърнем към интериоризацията. Това е социален и психологически процес на усвояване на писаните и неписани норми, правила, принципи. Цял живот човек събира онова специфично знание, което му дава основание да не мисли за него, защото то "се разбира от само себе си". Това знание се трупа инстинктивно. Само по време на сън прекъсва вътрешният диалог: Кой съм аз? Какъв е светът, в който живея?
Когато не знае "какъв е светът", човек се държи психично детерминирано като "новобранец" - ту хуква на тълпа, ту се скатава индивидуално и се ослушва. Ако е по-ербап, ще се направи на "стара пушка", ако не е, ще чака с нетърпение да стане такава.
През 1989 се обяви, че социално-класовата структура вече ще се гради на основата на законно и трудово придобитата частна собственост. Обяви се свободата на гражданска и стопанска инициатива.
Народът се втурна да усвоява,
"да интериоризира" постановката за свободата и частната собственост. Създадоха се неизброимо число фирми. В края на стартовата 1989 те бяха трийсет хиляди.
Имаше едни "Ге 13" ли, "Ге 9" ли бяха... Крупните индустриалци. Честните частници. "Първа частна банка"! "Първа частна милиция"!... Те влязоха в ролята на "старите пушки".
Стефан Савов като председател на Народното събрание казваше: има думата "гу-син" еди-кой си, "гу-жа"... Така се е произнасяло преди 9 септември във "висшите кръгове" и той, нали е син на тогавашен министър, знае, знае бе, новобранци, той е "стар кокал", какво си мислите вие. Савов беше литератор и с добра култура. Разбираше защо и как произнася.
През пролетта на 1991 тръгна масовото пресъздаване на биографиите - израслият дотогава в "бедно работническо семейство" (по линия на бащата) започна да произхожда "от семейство на репресирани" (по линия на майката). Хората интериоризираха новите норми, като преосмисляха себе си.
Какво представляваше реституцията на едрата градска собственост? Тя възстановяваше не просто справедливост, тя беше колективен опит да се потърси "старата служба".
Връщане на земята в реални граници? Рационалният смисъл на тази широко подкрепяна при замисъла си щуротия (тогава бях против) беше: ще градим пазарното общество, като на всеки се възстанови имущественият семеен статус отпреди колективизацията. Сиреч - спокойно, никой не е новобранец.
Същото искаше да ни каже "масовата приватизация". Тя беше
магическият философски камък,
чрез който щеше да стане чудото: превръщане на оловото (вложения в условията на социализма труд) в злато (частна собственост при капитализма). Виденов не беше прост, той беше алхимик.
Фирмаджиите от 1990 си представяха либералното общество като модернизирана стара чаршия в пазарен ден, където по икиндия достолепни занаятчии си пият ракията със свои приятели от село, които са дошли да си купят туй-онуй. Българската история и личните спомени не предлагаха друг образ.
Затова за значителни групи от населението резултатът от реформата е екзистенциален шок - молитвите за добруване на стопани, челяд и стока, отправени към св. св. Андрей, Димитър, Любен, Жан, Иван, Симеон, към сини, червени и жълти войнства, се оказаха произнесени пред слугите на рогатия. От този шок бликат обида, безверие, разочарование, апатия, агресивност, цинизъм. Децата на дявола са винаги рогати и копитести.
Не може да се очаква, че хората ще имат мотивация за труд, когато разпространената представа за придобиване на богатство е нетрудова: политическата власт и държавната служба раздадоха и раздават благините. Унаследената от социализма картина за
ролята на държавата се мацна със свежи краски
Тази представа се интериоризира с всичките й последствия.
Мотивацията за труд не е тайна. Тя е породена от стремежа към богатство, към частна собственост. Тя е видима и в порива на народа към права и свободи. Всеки трябва да има достатъчно основания да осъзнае и разбере (интериоризира), че неговите права и свободи са неприкосновени, неприкосновена е неговата собственост - имот, квалификация, две работни ръце, пари. Интериоризацията на тази неприкосновеност превръща човека в гражданин и създава гражданското общество.
В момента българинът не е сигурен, че е неприкосновен собственик на имот, на труд, на своята квалификация, умения, сила. Отделно той слабо познава комплекса от правила, по които може да пази и умножава своето.
Не се знаят условията за наемане на работа. Нещата са драматично неясни поради високата безработица и унизително ниската цена на труда. Мъгляви са представите за това какво могат синдикатите и какво не. Не се знаят правилата на днешното здравно осигуряване. Образователната система е като неидентифицирано небесно тяло. Няма ориентация при какъв проблем се търси адвокат, при какъв - журналист, кога - депутат.
Не се познават възможностите
на неизбежните за личния живот институции: полицията, банките, съда, данъчните, осигурителните и застрахователни дружества, общинските власти. Непозната земя са ценните книжа, операциите с тях, борсите...
Поради незнание (няма интериоризация) се губи време, пилее се лична и обществена енергия, съсипват се материални ценности.
Семейството, институцията, която се задвижва най-трудно в условията на мащабна социална промяна, е в непазарен калъп. По лични наблюдения съдя, че е рядко включването в трудовия процес на децата (според възможностите им!). Поради високата безработица сред младежта и по неизживяна традиция пораслите деца прекалено дълго са на издръжка на родителите. В ембрионален или сенилен стадий (като практика или норма) са: брачният договор, завещанието, издръжката при развод, осиновяването, статутът "храненик" (думата не е красива, но така се е наричало), самотният родител, хомосексуалният брак (има фактически такива двойки), гражданското изискване за църковен брак...
Част от нормативната база на либералното общество, която трябва да бъде интериоризирана, не е създадена, друга част е създадена, но е само на хартия, трета част е непозната за хората...
В резултат на мащабните социални промени ще се получи това, което в някои страни на Европа наричат
"базова личност",
т.е. специфична структура на личността с отчетливи качества. В България ще доминират определен тип личности. Как ще изглеждат те?
Това като че ли малко ще зависи от нас, но бихме могли да си пожелаем с подкрепа от държавата българинът: да знае отлично правата и задълженията си на гражданин; да има психологическите умения за интеграция в обществото; да обича и цени себе си; да може да си поставя реалистични цели и да е в състояние да организира постигането им; да бъде общо образован (минимум средно образование); да има поне една професия; да познава отлично нормативната база, засягаща неговата професия; да може да управлява доходите си; да владее добре западен език, като знаенето на английски е задължително; да може да ползва компютър и да работи в Интернет; да умее да шофира...
Създаването на такъв тип личност и
стремежът този тип да доминира в обществото
е по-същностна цел от всичко, което бихме могли да си помислим. Със своите качества той ще маркира огромни вътрешнодържавни пространства за развитие на българския пазар, защото всяко негово качество е свързано със система от потребности. А това автоматично значи, че той е включил механизма да се развива като производител, т.е. да има работа.
Такъв тип може и да мързелува, ако смята, че това му е приятно. Но той ще го прави по свободна воля, а не поради измъчваща го психологическа детерминираност. Той няма да бъде днешният "мързеливец", който се чуди накъде да се втурне, за да изкара левчетата, нужни за достоен човешки живот.
В крайна сметка човек защо се труди? Какво толкоз може да очаква така нареченото общество от индивида? Мисля, че само едно.
Човек да се стреми към своето щастие, като спазва законите... А има ли такава възможност?..
За България ще бъде чудесно, ако стане свърталище на щастливи хора.
|
|