|
| Меглена Плугчиева |
------
- Г-жо Плугчиева, председателят на НС Цецка Цачева води война с вас в парламента. Възможно ли е да се срещнете и да премерите сили в една президентска битка?
- Не бих казала, че г-жа Цачева води война с мен. Имали сме различия, но аз съм на принципа, че трябва да се води цивилизован диалог. Има определени правила на поведение в политиката и явно в ГЕРБ има какво още да учат в това отношение. Колкото до предстоящите президентски избори, знаете, че бяха оповестени правилата, по които БСП ще обсъжда направените кандидатури отдолу, и до края на юни ще се оформи номинацията на "Коалиция за България". Аз се чувствам поласкана, че името ми е предложено на няколко места.
- Досега българите имаха очаквания, свързани с конкретен човек - преди царя, после генерала. Сега като че ли очакванията са за жена президент. Откъде идват те?
- Смятам, че българите трябва да повярват повече на собствените си сили за това, че те управляват съдбата си и могат да определят развитието на страната и нацията. И да не се чака поредният месия. Това, че очакванията се свързват с жена, е нормална тенденция, която се проявява изцяло в Европа. Практиката показва, че като че ли жените са в по-голяма степен по-отговорни, по-дисциплинирани, по-трудолюбиви. Може би и природата е заложила този механизъм на устойчивост и готовност на по-големи саможертви и търсене на консенсус. Жена президент - защо не?
- Като зам.-шеф на комисията по усвояване на евросредствата непрекъснато питате за чуждите експерти, които ще ни подпомагат, и получавате все по-общи отговори. Има ли нещо притеснително за вас?
- Темата за недостатъчния административен капацитет и дебатите около нея се изостриха при мандата на ГЕРБ. Правителството призна, че не може да се справи и потърси чужда помощ. За съжаление разговорите, които се водят с международните финансови институции и с ЕК от лятото на м.г., и досега не са приключили и няма ясен отговор какви експерти, от кои финансови институции и по кои програми ще бъдат ангажирани. След упорито търсене отговор получих директно от съответните международни финансови институции и стана ясно, че Световната банка ще се ангажира с реформи в жп сектора и с агенция "Пътна инфраструктура". Смятам, че това е важен въпрос, защото трябва да е ясно при какви правила какви експерти ще ползваме. Второ - паралелно с чуждите експерти ние трябва да градим собствения си административен капацитет. В момента сме принудени да използваме чужда помощ в оставащото кратко време до края на този програмен период. Но трябва сега и за в бъдеще да даваме шанс за развитие на нашите специалисти. Това е възможност да задържим младите високообразовани хора тук. Унгария например е имала същите проблеми, когато през 2004 г. влиза в ЕС. В първите 3 г. има проблеми с недостатъчен капацитет, с нисък процент на усвояемост. Тогава прави генерална реформа, централизира работата по оперативните програми и прави една важна стъпка - междинните звена по оперативните програми, които имат ключова роля, са организирани и заплатени на база постигане на краен резултат. Заплащането на експертите е в тристепенна скала. Те имат една базисна заплата, имат разписани ангажименти за оценка на проекти и при изпълнението им получават допълнителен бонус. И когато надхвърлят тази задача и имат допълнителен резултат, получават още един бонус. Така че експертите са заинтересовани не да спират и блокират процеса, а да го тласкат напред. Подходът у нас - само със забрани и проверки - е контрапродуктивен.
- Наскоро беше сменен шефът на пътната агенция. Това знак за кадрова немощ ли е в управлението на евросредствата?
- Със съжаление трябва да напомня, че това е вече трета смяна в ръководството на пътната агенция. Тази нестабилност води до цялостни лоши резултати и недоверие в Брюксел. Подобна е и ситуацията в аграрния сектор. Кадровата политика на ГЕРБ по оперативните програми е незадоволителна. Има и още нещо, когато говорим за оптимизиране управлението на еврофондовете. От внесената в НС национална програма за реформи по никакъв начин не става ясно каква административна реформа ще се извършва, как тя ще бъде обвързана с промените в модела за управление на средствата за следващия програмен период. Доколко ще имаме наистина централизирано управление на програмите и децентрализация на дейностите. Защото не можем да оставим без отговор въпроса, че най-бедният регион в ЕС е Северозападна България. Не можем да не дадем отговор какво се случва с Източните Родопи.
- От националната програма за реформи става ясно, че финансовият министър Симеон Дянков, който я е писал, никога не е чувал това, което говори евроминистър Томислав Дончев - за неговия модел за децентрализация на оперативните програми. Как си го обяснявате?
- За съжаление точно това прозира от тази програма - че няма координация в действията и в програмирането и планирането за развитието на страната. Липсва взаимовръзка между отделните сектори и секторни политики и това в бъдеще ще доведе до големи сътресения. Затова очаквам тази програма да бъде преработена и отново дебатирана в парламента. Само да напомня, че срокът за представяне на тази програма в Брюксел е 30 април. Няма време.
- Пред комисията по европейски въпроси казахте, че в Брюксел следят по сателит блокираната работа по проекта "Дунав мост 2" по ИСПА. Разбрахте ли защо МРРБ са отказали концесията за инертни материали, с която забавиха проекта?
- Поставих официално този въпрос пред комисията и разбрах, че в сряда на заседанието на МС най-сетне е прехвърлено това задължение от МРРБ към МИЕ. Концесията е разрешена, но не се даде отговор защо е забавена повече от година. Това блокира строителството и забави разрешението от ЕК за удължаване на срока за завършване на този стратегически за България проект до края на 2012 г. Както виждате, ЕК е много благоразположена и щадяща това правителство и му дава шанс да се учи и да поправя грешките си. Затова се надявам да не изгубим парите за "Дунав мост 2". За разлика от проекта за жп линията Свиленград-Пловдив, където изгубихме 80 млн. евро по ИСПА в края на 2010 г. поради несправянето на транспортното министерство.
- Кои проекти наблюдава по сателит Брюксел и смятате ли, че там са наясно как работи правителството?
- Брюксел се старае да контролира всички проекти на територията на ЕС и тези наблюдения са започнали много преди влизането на България в ЕС. Имало е и други страни, които са се опитвали да заобиколят правилата, и по тази причина се е наложил и сателитен контрол. По случая с АМ "Тракия" знаете, че има подаден сигнал в ЕК и тя ще го разгледа.
- Говорителят на ГД "Регионално развитие" в ЕК Ван Лийроп каза, че са спрени 14.5 млн. евро по програма "Околна среда" и това е станало в края на м.г. Допустимо ли е екоминистър Нона Караджова и колегата й Томислав Дончев да крият от ресорната комисия този факт повече от пет месеца?
- Вярно е, че този въпрос не е коментиран на заседание на комисията по европейски въпроси, когато е представян "прогресът" по програмата. Както става ясно, все повече се настоява от българска страна пред Брюксел за поверителност на кореспонденцията, защото тя в последните месеци е доста критична. От всички програми в най-лошо състояние, с най-голямо изоставане е ОП "Околна среда". Година и половина не бяха достатъчни на МОСВ, за да покаже ново управление по програмата и по тази причина Брюксел не е уважила искането за изплащане на споменатите 14.5 млн. евро, които са по вече изпълнени проекти. Има много отворени въпроси и това налага спешно изслушване в комисията на министрите Плевнелиев и Караджова. Това са въпросите за генералните планове за управление на водите, за собствеността на ВиК дружествата, за ДДС и други. Поради кръстосани взаимоотношения между двете ведомства няма прогрес по програмата. За 2 г. управление на ГЕРБ има само един нов проект във водния сектор. Това е много тежка ситуация и има опасност сериозно да загубим пари. Другата програма, в която е пълен хаос, е тази за селските райони. Там след поредната смяна на ръководството ще се наложи ревизия в правилата на работа, защото те бяха променени от Калина Илиева в посока повече рестрикции и бюрокрация.
