|
Андрей Гюрковски е роден през 1941 г. в София. По професия е инженер, има и диплома за бизнесмениджър. От 34 г. живее в Париж. В България се върна преди година. Работил е 30 г. в големия швейцарски концерн "ABB". Участвал е във всички фази на реализирането на енергийни проекти по света от проектирането до крайната реализация. Беше съветник на Симеон Сакскобургготски по време на предизборната кампания.
- Г-н Гюрковски, с какво се занимавате в момента?
- От една страна, продължавам ангажиментите си в Европа и в останалата част на света, които са в две сфери - като икономически оператор с участие в капитала на някои предприятия и консултантска дейност, която е ориентирана към проектофинансиране. Активен партньор и консултант съм на една известна швейцарска компания - "Норфинсуд".
От друга страна, в България моята цел е да подпомогна привличането на средни и малки предприятия, които създават най-голям брой работни места във всяка икономика. Инвестиционният климат у нас обаче е може би най-неблагоприятен за този тип бизнес. Именно тези инвеститори се сблъскват с ежедневните проблеми, един от които е корупцията. Световните концерни в голяма степен нямат този страх - например "Шел", "Семан Франсе", "Солвей соди", "АББ", "Идеал Стандарт" и др. За тях имаме навика да казваме, че те са държава в държавите. Техният капацитет и опит по всички краища по света им позволява да преодолеят локалните трудности.
Мащабните компании имат средствата и компетентността да въвеждат максимална автоматизация в производствените процеси, така ще бъде и в България. В един комбинат, в който са работили 30-40 хиляди души през 80-те години, при неговата реабилитация днес със същите производствени мощности ще има 10-12 хиляди работни места. Това значи, че при максимално възстановяване на нашия производствен капацитет ние ще имаме много по-голяма безработица от тази, която съществуваше в най-силния момент на нашата икономика. Затова е важно привличането на малки и средни предприятия.
- Каква е вашата позиция по искането на еврокомисарите да затворим I и II блок на АЕЦ "Козлодуй"?
- В случая на първо място е напълно различното тълкуване от наша страна и от страна на европейските ни партньори.
------------------
Аз лично смятам, че ние се намираме в едно изключително деликатно положение като последица от ангажименти, поети от наша страна без необходимия анализ. Предполагам, че при подписването през 1993 или 1994 г. на споразумението за спиране на блоковете през 2002 г. синдромът "сега да приемем, пък ще му мислим после" е изиграл своята роля. Убеден съм, че този начин на мислене съществува и днес.
----------------
Усвояването на кредити, отпуснати след 4-5 г. работа от престижни институции като Световната банка и Европейската банка за развитие на изключително важни инфраструктурни проекти, се поставя под въпрос поради липса на континуитет в работата на държавния апарат. Смятам, че това е игра с търпението на хората, които полагат усилия заедно с нас да повдигнат нивото на икономиката на България.
Показателен е фактът, че в последно време немалко партньори напуснаха поради липса на решения в първоначално предвидения срок за проектите, в които са се ангажирали. На мен лично ми е трудно да разбера какво желаем и къде е интересът на България. Защо се сетихме, че трябва да затваряме тези реактори на "Козлодуй" предпоследната година или, откровено казано, го знаехме, но дочакахме да ни дадат визи за Европа, преди да повдигнем този въпрос? ЕС е доброволна организация от суверенни държави, ние тепърва трябва да аргументираме всички изключения от общите правила, които ще ни се налага да искаме. Никой от членовете на тази организация не прави изключение. Ще приемем ли правилата на играта, които са ясни и се спазват от всички, или ще се мъчим да се заблуждаваме, че този или онзи организъм е взел решение против нас, защото "не ни обича"?
- Но доколкото стана ясно, Европейската комисия не е искала да затворим I и II блок до края на тази или в началото на следващата година и меморандумът, който е подписал премиерът, няма юридическа стойност на поет ангажимент?
- Ето сега и думата "юридически". Ние искаме да се съдим с европейската общност или да се приобщим към нея?
- Т.е. трябва да закрием двата блока?
- Нямам аргументи, които да ми позволят да ви кажа да не ги закриваме. Знам само със сигурност, че е поет един ангажимент от българска страна.
- Според президента на Световния съвет на ядрените работници проф. Андре Майсьо подписването на меморандума не е поемане на ангажимент.
- Това за мен е юридически въпрос. Доколкото съм информиран, преди десетина години е искано незабавно спиране на централата. Била е необходима известна сума за подобряване на нейната сигурност, чието отпускане е било свързано с поемането на този ангажимент. Благодарение на тази финансова помощ са били направени модернизациите, позволяващи на централата да работи и днес.
- Какви са професионалните мотиви за закриването на тези блокове? Хората смятат, че целта е просто Европа да ни срине икономически.
- В Европа дебатът за затварянето на атомните централи не е поставен така. Германското правителство например без никакви технически аргументи реши да прекрати до 2020 г. ядреното производство на електроенергия. Аз обаче подчертано съм за ядрената енергия и съм сигурен, че през 2020 г. на човечеството ще бъде съвсем ясно, че без нея не може.
- Според разчетите на специалистите от АЕЦ за затварянето на двата блока ще са нужни между $ 800 млн. и $1 млрд., а за модернизирането им - около $ 80 млн. Защо тогава да не ги модернизираме?
- Очевидно е, че 25-26 г. не е достатъчен срок за амортизирането на такава инвестиция. Има живот в I и II блок, но какво цели България сега? Смятате ли, че България ще обеднее много със затварянето на двата блока?
- Според специалистите - да.
- Това са неща, които се говорят от специалистите, които произвеждат ток.
--------------------
Нали знаете поговорката "Войната е много сложно нещо, за да се повери на военните". Бих казал, че енергетиката е много сложно нещо, за да се повери на тези, които само произвеждат ток. Въпросът какво ще правим с нашата енергетика днес, утре и вдругиден е много сложен, за да се изразява в киловатчаса.
---------------------
- Т.е. да ги затворим или да ги модернизираме?
- Има два аргумента за затварянето. Единият е технически. Ако има технически проблем, трябва да се затворят безусловно.
- Но Майсьо казва, че няма технически проблеми и те са безопасни.
- Добре, присъединявам се към мнението на един по-голям от мен специалист в тази област. Оттук нататък оставям на българската страна да прецени какви са последиците от неспазването на един ангажимент, макар и той да не носи последствия по юридически път. Но по мое мнение и най-лошата договорка между две страни е по-добра от един съдебен процес. България има много да загуби от предприемане на юридически постъпки.
- Какво ще загубим?
- Вярата в нас като един сигурен и последователен партньор.
- Защитата на националния интерес не е ли по-важна?
- Според lас ще изгубим $ 500 млн. или $ 1 млрд=, но това в никакъв случай не е доказано. А какво ще загубим индиректно, ако покажем, че сме една страна, която днес решава да приватизира, утре - да национализира. Последствията от едно непоследователно поведение са увеличаване на политическия риск.
- Пускането на АЕЦ "Белене" доколко би компенсирало загубите от затварянето на двата блока на АЕЦ "Козлодуй"?
- Все още не знам точните цифри за цената на произвежданата енергия от I и II блок, не знам и каква ще е точно цената на електроенергията от АЕЦ "Белене". Ако допуснем, че в момента цената на електроенергия от "Козлодуй" е 2 цента за киловатчас, то от новите източници, които ще се реализират с "Марица-изток", ще е над 4 цента. Всичко това прави някаква средна цена за българските производители, която в бъдеще ще се движи между 4-4,5 цента за киловатчас. Може да се каже, че това е близко до световното ниво за държави като България, които са лишени от ефективни енергийни източници. Трябва да се предполага, че цената на енергията от новата АЕЦ ще е по-ниска от 3,5 цента и няма да бъде в ущърб на предвидената средна цена.
- Кои са според вас потенциалните инвеститори за АЕЦ "Белене"?
- Известно ми е, че канадско-японският консорциум "Канду", който строи централата "Черна вода" в Румъния, проявява интерес. Предполагам, че и френската компания "Фраматом" е силно заинтересувана, а така също консорциумите около индустриалните гиганти "Сименс" и "Уестингхаус" няма да пропуснат да участват в един евентуален търг. В момента конструкторите на ядрени централи имат голям глад за проекти. Аз също съм имал предварителни разговори с някой от тях. Убеден съм, че за нашата енергетика ще има много компании, които ще бъдат кандидати не само за приватизиране, а също за концесии за 15-20 г.
- Не се ли притеснявате, че ако френска компания спечели конкурса, може да ви обвинят в лобистки интереси?
- Аз в никакъв случай няма да повлияя на мнението на хората, които решават този въпрос, освен със строго технически и икономически аргументи. Ако приема, може даже да имам функции в една такава организация, в това няма нищо лошо.
Смятам, че няма нищо лошо в това един роден в България и живеещ в чужбина българин да приложи своите знания и съвети в родната си страна. Бих отишъл по-далеч - мога да работя и от страната на България, съвсем не ме смущава да бъда официален консултант по някои решения и договори. Имах възможност да се запозная с международни договори, подписани от български юридически лица, които в тази специфична област на концесиите и проектофинансирането считам за недостатъчно компетентни.
- Може да ви обвинят, че сте комисионер?
---------------------
- Аз никога не съм бил комисионер. През цялата ми кариера за моята работа ми е било заплащано с хонорари, а не с комисиона. Ако бъда ангажиран в някаква дейност, свързана с новата централа, тя ще бъде строго консултантска, а не посредническа.
--------------------
- Кога може да бъде завършена АЕЦ "Белене"?
- Плюс-минус 8 г.
- Как ще коментирате заложения 4% ръст на БВП?
- Липсва амбиция. 4% растеж на БВП за една държава, която възстановява икономически капацитет, а не строи нов, е много нисък показател.
- При така заложените показатели след колко години ще стигнем развитите европейските страни?
- Сами направете сметката. Имайте предвид, че средната работна заплата в България, доколкото ми известно, е около 120 евро, в Европа тя е 10 пъти по-висока - около 1200 евро. Растежът, който различните европейските правителства отчитат за настоящата година, е 2,5-3%. Отчитайки един диференциал от 1-1,5% в растежа на БВП, времето е много дълго.
- След 1000 години?
- Изчислете го вие.
- Какво трябва да се промени тогава в стратегията?
- Трябва да постигнем в кратки срокове лансираните от НДСВ цифри.