Предполагам, че и за вас, както за мен тази история ще остане неясна. Но аз бягам от хората, на които всичко им е ясно и искат да ти го разяснят. А или не са живи, или дискретно мълчат онези, които са по-наясно от мен за насищането на Близкия изток с оръжия за масово поразяване, за Робърт Максуел, който бе намерен удавен зад борда на яхтата си, за покушението над папа Войтила и за връзката между тези събития.

Когато Веса Осиковска отвори шкафа с елегантни, педантично подредени папки и ми каза, че те са за мен, аз се зачудих как Уилфред Бърчет е намирал време да поддържа такава документация, след като цял живот бе кръстосвал света със своята "Хермес-бейби" - не по-голяма от един лаптоп. Тя беше до папките в апартамента на сто метра от паметника Левски и във филма, който бе излъчен по Би Би Си, документалистът Джон Пилджър много хубаво разказа как през 1945 Уилфред първи се добрал до Хирошима, седнал на радиоактивните развалини, снел боядисания в сиво ламаринен капак на "Хермес-бейби" и започнал:

"Пиша това като предупреждение към света (I write this as a warning to the world)..."

20 години по-късно неговите дописки от виетнамската война излизаха в 65 вестника и той посредничеше между воюващите за мирни преговори в Париж. Сега зная, че ако двама президенти на САЩ бяха вярвали повече на Уилфред и по-малко на съветниците си и на мозъчните тръстове в "пояса" (the Washington belt), мемориалната стена от черен гранит с имената на загиналите американци щеше да е по-къса, а виетнамците и земята им щяха да са по-малко отровени от дефолианта "ейджънт ориндж".



Миди и...



През 70-те спирката преди "Златни пясъци" пак се казваше "Журналист", хумористът Васил Цонев вадеше миди, печеше ги на тенекия, изстискваше върху тях лимон и предлагаше на всеки минаващ; а група немци, взели го за щатно назначен да върши това, се оплакаха на управителя Стоилков, че не били предупредени да отидат да си получат мидите. Децата бяха научили Уилфред да казва "кофти" и той казваше: "тойота из ъ файн кар, бът москвич из вери кофти".

- Недей да оставаш тук - каза ми той, когато Шимановски тръгна да сипва каквото му попадне в двулитрова конячена чаша от чешко стъкло, за да могат всички да дегустират несравнимия според него "коктейл Шимановски". Знаехме какво ще стане по-нататък: с жест на потомствен шляхтич, какъвто всъщност беше, ще целуне ръка на съпругата си французойка и ще й поднесе чашата, а тя ще каже T'es soul comme un Polonais - пиян си като поляк - и ще си отиде. Като изключим това му изпълнение, беше приятен събеседник и от него научих, че основателят на ционизма Теодор Херцл бил парижки кореспондент на виенски вестник за аферата Драйфус и така се потресъл от антисемитизма, че решил да събере европейските евреи във Виена и да ги покръсти в катедралата "Свети Стефан". Не сполучил и тогава го озарила втората, всеизвестна, идея - да създаде еврейска държава.

- Сега ще видим малкия чех - каза Уилфред, когато влязохме в моята тойота корола и поехме към новопостроения Шведски хотел. - Той се мисли за новия Херцл.

Малкият чех - Робърт Максуел - се оказа дебел мъж с неестествено черна коса, който вечеряше с единия от двамата си сина и без да се помръдне, ни попита какво ще пием.



...арманяк



Уилфред каза:

- Бира, а за приятеля ми коняк.

- Арманяк - уточних аз и после съжалих, понеже за втори път същата вечер пред мен се появи една от чашите, които са гордостта на чешките стъклодуви, но в които ти сипват само една унция - 28 грама на дъното, завъртат я на пламъка на свещта и очакват на лицето ти да се изпише блаженство, а то не се изписва, понеже ръбът на чашата опира в носа ти или в челото ти или - в моя случай - в очилата.

- Видя ли - обърна се Уилфред Бърчет към Робърт Максуел. - Казах ти, че тук няма да си некомфортно.

Робърт Максуел не го удостои с отговор. После каза:

- So...

- Няма да е утре - каза Уилфред. - Вери кофти.

- What? - изгледа го неразбиращо Максуел. После изгледа и мен:

- What?

- Too bad - обясних аз. - Вери кофти значи too bad.

- Зная какво значи - сряза ме той, въпреки че не знаеше.

Уилфред се забавляваше. Максуел трябваше да изчака, докато бъде приет от Първия. Той получаваше съдействието на всички комунистически лидери. Казваше им:

- Аз не се занимавам с политика. Но моето издателство (Pergamon Press) иска да представи идеите ви.

Пропагандните отдели се разчевръстяваха, осигуряваха превод и дори финансиране на чуждестранното издание на "новия, забележителен принос в съкровищницата на марксизма-ленинизма", както се изразяваха съветската ТАСС, румънската Аджер прес и Петър Кожухаров по нашата БТА. За паричния трансфер през Будапеща и Москва с помощта на Чебриков от КГБ Уилфред не ми каза.

(Следва)