Много шум за нищо, а после - ценови бум. Така накратко се разви безславната битка на кабинета на Бойко Борисов с непослушните цени на горивата. След 30 дни привидно спокойствие, крепено с невидял бял свят пакт за неповишение на цените между МС и "ЛУКойл", бензинът и пропан-бутанът първи загряха след замразяването и веднага скокнаха с 5-6 стотинки. Многото обещани мерки на правителството все още са в бъдеще време, с неясен срок и с още по-неясен и несигурен ефект. Добре че през 30-дневния период световните котировки на петрола не скачаха много, а и доларът поевтиня, което бе в противовес на поскъпването. Факт е, че дори и през този период в поне 6 други държави от ЕС горивата се търгуваха по-евтино, отколкото у нас. Така че със сигурност от популистката акция не са спечелили гражданите. А точно определени фирми.

Мораториумът, който трябваше да сложи спирачка на цените, влезе в сила на 23 март. Той обаче се отнасяше само за 1 месец и само за бензиностанциите на "ЛУКойл". В същото време компанията като производител на горива си запази правото да качва заводските цени и се възползва от него. И го направи - на два пъти цените на едро поскъпнаха. Така веригите и малките бензиностанции, зареждащи от базите на бургаската рафинерия, се оказаха в менгеме - принудени бяха да купуват по-скъпото гориво на едро, но да го продават по цените, близки до замразените нива на "ЛУКойл", ако искат да запазят клиентите си.

Затова и икономистът Георги Ангелов смята, че пактът на правителството и "ЛУКойл" е удар срещу нормалната конкуренция и е чудно, че Комисията за защита на конкуренцията не се е намесила да спре тази незаконна договорка. "Ако тази схема се бе запазила още няколко месеца, имаше реална



опасност да пропъди и малкото конкуренти на "ЛУКойл"



на пазара на горива", смята Ангелов. Според него правителството се опитва да възпира цените по най-глупавия начин - с популистки мерки, вместо да търси пазарни лостове за увеличаване на конкуренцията. Неслучайно много от мерките са временни - целта е да гарантират на ГЕРБ някакво успокояване на цените поне до изборите.

Малко преди изтичането на мораториума на 20 април правителството лансира още 4 мерки за укротяване на цените на горивата - все така необмислени и лобистки. От пръв поглед е ясно, че две от тях нямат никакво отношение към ценовите неволи на българския потребител - връщане на ДДС на турските превозвачи за заредените в България количества и ограничаване на горивото в резервоарите на тировете при влизане на наша територия до 550 л.

За да се възстановява ДДС на турските превозвачи, първо, Министерство на външните работи трябва да договори с Турция тя да въведе същия режим за българските транспортни фирми. Иначе ЕК няма да разреши на България подобно отклонение от ДДС режима в общността. Второ, по бензиностанциите в цялата страна трябва да се въведе софтуерна система с електронни карти, чрез които да се отчитат продажбите на турските превозвачи. Трето, трябва да се разработят специфични контролни механизми, така че да е сигурно, че няма да има злоупотреби и източване на ДДС. Четвърто, българските бензиностанции трябва да продават дизела по-евтино от румънските, където действа същата схема, иначе турските камиони може да решат да зареждат и на север от Дунав. Освен това цените трябва да са по-изгодни и от тези в безмитните бензиностанции на турска територия. Пето, задължително условие ДДС облекчението да даде резултат е да се случи и другата мярка - ограничаване на горивото в резервоарите на влизащите у нас камиони до 550 л. Лимитът вече бе въведен от тройната коалиция, но отпадна, защото трудно се контролирало спазването му. "Турските шофьори изобщо не спазваха ограниченията, просто плащаха на митничарите ни рушвет - по 10 евроцента за всеки литър над позволените 550 л", припомниха пред "Сега" превозвачи.



Каква е гаранцията, че сега ще е по-различно?



Но ако двете мерки заработят, според превозвачите потреблението на дизелово гориво у нас ще се увеличи с до 400 000 т годишно, приходите за държавата от акциз ще набъбнат с до 200 млн. лв., а и цените на горивата можели да спаднат.

Превозвачите обясняват последния ефект с това, че щели да намалеят "постоянните разходи за производство на единица гориво". Само че пазарната логика сочи обратното - когато потреблението расте, а производството - не, пазарът реагира с повишение на цените. А че производството не се увеличава, е факт. През февруари НАП е отчела 2 млн. тона по-малко преработен петрол, съчетано с 24 млн. лв. ръст в оборота спрямо февруари м.г. - благодарение на онлайн връзката на бензиностанциите с данъчните.

Дори част от превозвачите, а и във финансовото министерство, много-много не вярват на приказките на някои шефове на транспортни фирми, че увеличеното потребление от турски фирми, ако изобщо се случи, ще свали цените на дизела и бензина за всеки потребител. Шефът на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт Миролюб Столарски директно призна, че "турските" мерки няма как да смъкнат цените, а пък зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева обясни, че те единствено ще увеличат продажбите у нас. Единствените оптимисти са производителите и дистрибуторите на горива като "ЛУКойл", "Петрол" и др. "Подобна мярка ще доведе до сваляне на цените, но не в краткосрочен, нито в средносрочен план, а в дългосрочен", коментира изпълнителният директор на "Петрол" Иван Костадинов. Той заяви, че след като оборотите на дистрибуторите нараснат заради покупките на турските превозвачи, било логично повечето приходи да доведат до намаляване на цените. Всъщност единствената надежда за евтин бензин за всеки шофьор у нас и по света е просто



котировките да се успокоят и петролът да поевтинее



Най-спорното и нереалистично обещание на кабинета "Борисов" е да се намери начин да улесни превозвачите директно да си вкарват цистерни с горива от Гърция и Румъния, ако им излиза по-евтино. По принцип идеята звучи прекрасно - защото създава конкуренция и е от малкото пазарни механизми срещу господстващата позиция на единствения производител у нас "ЛУКойл Нефтохим".

"Подобна мярка може да има ефект, но ако държавата даде стимули не само за превозвачите, но и за всички потребители. Защо всеки шофьор да не може да си внася гориво? Така се създава конкуренция, така се свалят цени", коментира пред "Сега" Георги Ангелов. Той припомни, че "Шел" от началото на годината е обявила, че вече няма да внася горива в България заради сложните и скъпи изисквания за съхранение на горивото. И в момента за подобен "внос" няма никакви пречки, но има правила и те важат за целия ЕС. Фирма, която иска да внася бензин и дизел, трябва да има данъчен склад - петролна база, снабдена с измервателни уреди на входа и на изхода, за да може митниците да контролират оборотите и плащането на дължимите акцизи и ДДС.

Транспортният бранш обаче има възражения. "Ние не сме търговци на горива, внасяме по няколко цистерни месечно за собствени нужди за ведомствената ни бензиностанция и не сме съгласни да инвестираме в данъчни складове", обяснява Миролюб Столарски. При положение обаче че в момента между България, Румъния и Гърция няма митници на границата, ако няма и контрол чрез данъчните складове, вносът на горива директно може да се впише в графата "сива икономика". Освен това в закона и в момента има режими като например "регистриран получател" или "временно регистриран получател", които позволяват да се внасят горива по-лесно.

Ако вносът се облекчи напълно, всеки ще може



да вози из държавата цистерни с горива без никакъв контрол



"Категорично сме против да се разреши на превозвачите да внасят горива без данъчни складове и безконтролно. Привилегии за един бранш означават нарушаване на конкуренцията и изкривяване на пазара. Ние сме инвестирали милиони левове, за да изпълним закона, да инсталираме измервателни уреди", коментира Иван Костадинов от "Петрол". А повечето транспортни компании и фирми с голям автопарк си имат "ведомствени" бензиностанции, в които си докарват горивото директно от производител на по-ниски цени. Зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева призна, че тези обекти са на практика безконтролни, защото нямат дори касови апарати и не са директно свързани с НАП, поради което някои от тях продават не само за ведомствени цели, но и на външни лица. Какво ли ще се случи с оборотите на тези обекти, ако вносът на горива се освободи?

Не е ясно и доколко мярката с по-лесния импорт от Гърция и Румъния например изобщо има шанс да се прокара, без да наруши европейското законодателство. Но дори и да се окаже допустимо превозвачите да си докарват по-евтино гориво от съседни страни, това ще е полезно за тях, но няма никакво отношение към цените на бензина за обикновените граждани.

Уж в името на по-ниските цени правителството отмени временно задължителното добавяне на биосъставки в дизела и бензина.

Смесването с "био" се отлага за януари догодина за дизела, а за бензина - чак за средата на 2012 г. В замяна на този бонус "ЛУКойл" щяла да свали цената на дизела с 6 ст. Производителите на зелени горива обаче твърдят, че смесването води до символично оскъпяване на горивото - не с 6 ст., а с една трета от стотинката. Интересно ще е да се види



с колко ще поевтинеят горивата след отстъпката



Най-лошото е, че правителството създаде илюзията, че тъй като смесването с "био" се отлага, ще насърчи продажбата на 100% биогорива. Обеща, че по търговските обекти ще има отделни колонки, а акцизът за чистия биоетанол и биодизел ще е 0%, както е в други страни от ЕС. Но ГЕРБ не претвори идеята в закон и парламентът не прие да има нулев акциз. Това означава, че биогоривата в чистия си вид плюс стандарния акциз стават по-скъпи от обикновените и следователно - непродаваеми. Обратно, с нулев акциз зелените дизел и бензин биха стрували по 2.00 - 2.10 лв. - тоест доста евтино.

И познайте кой печели най-много от елиминирането на "зелената" конкуренция? След като няма задължително смесване на горивата с 3 или 5% "био" съставка, тези 3 или 5% пазарен дял ще бъдат заместени от конвенционални горива, каквито у нас произвежда единствено "ЛУКойл".

В низ от протести, заплахи за протести и измъчени преговори правителството обеща отстъпки и по-ниски цени. Но единствената случила се мярка - мораториумът - безславно приключи. Другите мерки още са в зоната на здрача. И както разбрахме, анализът, който Комисията за защита на конкуренцията трябва да отговори на най-важния въпрос - има ли нещо гнило на българския пазар на горива, ще се пише още дълги месеци. Ако нефтът на международните пазари продължи да поскъпва, цените на горивата ще си растат, както и недоволството на хората. И правителството ще влезе в познатия сценарий - диалог с най-шумно протестиращите групи, явни преговори и тайни договорки. А нищо чудно Бойко Борисов да обещае и нефт от Луната да докара, ако бъде притиснат от нови заплахи за блокади и протести на гневни шофьори.